Според представителя по въпросите на свободата на медиите към ОССЕ Дуня Миятович е важно родната власт да противодейства на "езика на омразата" без да създава предпоставки за нарушаването на правата на медиите.

Новоприетият текст преследва всеки, който подтиква към омраза или насилие на расова, етническа, национална, религиозна или друга основа.

Според Миятович обаче българските законодателни не са дефинирали достатъчно ясно понятието "дискриминация", с което са оставили възможност за свободно тълкуване на различните казуси, които евентуално ще стигнат до съда.

"Хвърлянето на журналисти в затвора заради материали е прекалена мярка и нарушение на международните норми за свобода на словото", посочва тя в писмото си до Младенов.

От "Ройтерс" отбелязват, че България, както и 56-те страни членки на базираната във Виена организация, миналата година обеща да изпълнява международните си задължения, което включва наличие и закрила на свободни и честни медии.

Гласуването на поредните поправки в НК бяха определени от депутата от БСП проф. Любен Корнезов като "законодателен анархизъм". По думите му постоянното "ремонтиране" на НК създава много проблеми в работата на прокуратурата, съда и МВР, тъй като в наказателното право действа принципът, че се прилага разпоредбата на закона, която е била в сила при извършването на дадено престъпление. Според Корнезов трябва да мине поне година и половина преди настоящата поправка действително да започне да се прилага.

По време на същата сесия народните избраници от управляващото мнозинство на ГЕРБ отхвърлиха предложението на Четин Казак от ДПС за премахване на давността за престъпленията срещу човечеството, извършени от комунистическия режим. Така парламентът на практика отказа да реабилитира жертвите на Народния съд, действал от края на 1944 г. до април 1945 г., както и на т. н. Възродителен процес.