Уседналостта за местните и президентските избори тази есен ще бъде четири месеца, а за всеки следващ вот – шест месеца. Това реши в четвъртък Народното събрание, гласувайки на второ четене Изборния кодекс, който бе върнат за разглеждане в парламента от Конституционния съд заради текстове, противоречащи на основния закон.

Времевото изискване е както за активното, така и за пасивното избирателно право, т.е. ще важи както за гласоподавателите, така и за кандидатите за кметове и общински съветници.

Преди месец Конституционният съд отмени 12-месечната уседналост, предвидена в закона за следващи местни избори, но не и за тези през есента. С промените управляващите намалиха този срок на 6 месеца.

До днес обаче мнозинството настояваше на вота наесен уседналостта да бъде 10 месеца.

След становището на КС пък от опозицията настояваха срокът за предстоящия вот да бъде три месеца.

Любен Корнезов от БСП предлагаше този срок да бъде три месеца, но в правната комисия тази идея не беше подкрепена. По време на окончателното гласуване обаче шефът на правната комисия в парламента и зам.-председател на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова изненадващо предложи изискването за вота през октомври да е 4 месеца.

За да защити новата си идея, тя разясни на депутати, че 10-месечният срок вече си е свършил работата. По думите й справките на ГЕРБ показвали, че с изборния туризъм вече е приключено. “Няма нови регистрации на нови адреси”, обобщи Фидосова.

Бюлетината Х

Очаквано, поредното гласуване на Изборния кодекс скара депутатите. Освен срокът за уседналостта, друг препъни-камък в дискусията се оказа гласуването със знака Х. Опасения за внушителен брой недействителни гласове на вота наесен, изразиха от БСП и ДПС по време на дебатите. Управляващите не приеха идеята на партньорите в бившата Тройна коалиция да отпадне изискването на избори да се гласува само със знак Х.

От ДПС се заканиха да сезират Конституционния съд и по този въпрос, защото според тях отново се нарушавали основни права.

"41-то Народно събрание трябва да се черви, защото допусна 10% недействителни бюлетини на основание ограничението да се гласува със знак Х, и категорично показа, че предложението на ГЕРБ за ограничаване на знака, с който ще се гласува на следващите парламентарни избори, е едно престъпно предложение, което ще има за ефект по-ниска представителност на властите. Откъде накъде ще искате от българския избирател да си играе на диагонали. Че то може и ръката му да трепери и да не е в състояние да направи диагонала", защити идеята да се гласува с различни символи зам.-председателят на ДПС Лютви Местан.

Според депутатът от Коалиция за България Мая Манолова, това законово изискване ще предизвика голям брой недействителни гласове наесен.

Очаквано както ГЕРБ, така и “Атака” се впуснаха да защитават идеята си за отбелязването с “Х”. "Имам сериозни притеснения, че вас ви стиска обувката за нещо друго, че ликвидирането на възможността да се поставят различни знаци, ликвидира възможността вотът да се контролира, особено в по-малките населени места", каза Стоян Иванов от "Атака".

Шефката на правната комисия Искра Фидосова, преди да обясни психологическия смисъл от уседналостта 10 месеца се отдаде на лек флирт с гласоподавателя. "Българският избирател е много интелигентен, няма да сбърка, когато обяснявате на вашите избиратели, че, слагайки знака Х, не означава да подкрепят нашия, а вашия, зачерквайки вашия избирател, благодаря", коментира Искра Фидосова.

Бум на обвинения преди вота

Съмнения, че преди регистрацията на кандидатите за изборите наесен ще има повдигнати обвинения на номинирани от опозиционните сили претенденти за кметове, изразиха от БСП и ДПС.

Мнозинството отхвърли предложението на ДПС разпоредбата за невъзможност регистрираните кандидати да бъдат задържани или привличани като обвиняеми да не се прилага, когато претендентите са били задържани три месеца преди датата за регистрация. Остана текстът на управляващите тя да не важи за кандидати, привлечени за обвиняеми преди датата на регистрацията.

Окончателно: районните кметове ще се назначават

Районните кметовe вече няма да бъдат избирани, а ще бъдат назначавани. Те ще се предлагат от общинския кмет и ще се избират от общинския съвет. Този текст в крайна сметка остана като разпоредба в Изборния кодекс, въпреки многото протести от страна на опозицията и констатацията от КС, че това е пречка на децентрализацията на властта.

Мнозинството защити промяната, като посочи, че по този начин ще се подобри управлението на големите градове. От опозицията пък я разкритикуваха и определиха като "политически пазарлък".

"Когато управляваш един град, трябва да го управляваш в екип. Кое е по-добро за градовете и кое е по-добро за хората? Дали да има екипност и когато един град се управлява, да се управлява от единна политика, или да се получават различни, както виждате София по принцип има, според мен, равностойно отношение към всички кметове, но не бих казал, че в другите градове е така", аргументира се Лъчезар Иванов от ГЕРБ.

"Начинът, по който ни се предлага да бъдат избирани районните кметове през общинския съвет, е политически пазарлък, а не избор на хората. Това е лош пример, което сега правите. Издава страх за ГЕРБ какво ще се случи на изборите. Затова не го правете", призова от трибуната Екатерина Михайлова от Синята коалиция, но доводите й не бяха приети от мнозинството.

Парламентът гласува още да се възстановява депозитът при получени 1% от действителните гласове, а не при 2 на сто.