В повече от половината икономически дейности работодателите и синдикатите се договориха какви да са минималните суми за начисляване на осигуровки през 2012 г. На поредната работна среща в министерството на труда, която първоначално беше обявена за последна, са били представени споразумения за 46 икономически дейности, в които работят близо 1.2 млн. души, съобщи ДНЕВНИК.

След първите преговори беше обявено, че средният договорен ръст на минималните осигурителни прагове за догодина ще е по-висок от тазгодишния въпреки икономическата криза. От днешните данни излиза, че все пак той ще е по-скромен. Окончателните резултати ще станат известни на 3 октомври, когато се очаква бизнесът и профсъюзите да представят всички договори. Миналата година осигурителните прагове нараснаха с 5.6%.

Днес бяха представени споразумения в целия хранителен сектор, съобщи Румяна Георгиева от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). При млекопроизводителите нарастването ще е с 1.5%, при мелничарите с 4.6%, в производство на растителни и животински мазнини с 5%, а в преработката и консервирането на плодове и зеленчуци с 4.2%. За пръв път беше постиганото споразумение между синдикатите и работодателите в производството на вино.

Договорката е праговете в бранша да останат на нивото от тази година, каза Георгиева пред "Дневник".

Преглед на оригинала
 

Замръзване на минималните суми за начисляване на осигуровки, които играят ролята и на минимални заплати за различните професии ,ще има и в строителството на пътища и сгради.

Причината е тежкото икономическо състояние и продължаващите съкращения в браншовете. Мотивът и на синдикатите и работодателите беше, че повишаването на осигурителния доход ще утежни ситуацията, като ще натовари отрасъла с по-големи разходи за труд и ще доведе до ново освобождаване на хора.

Има договорка и в машиностроенето, но още не се знае какъв ще бъде ръстът. Миналата седмица шефът на браншовата камара Илия Келешев се закани, че за последен път участват в такива преговори, защото не виждат смисъл от договарянето на минимални прагове.

"Това се прави формално за пълнене на фондовете към Националния осигурителен институт. Вместо това държавата трябва да засили контрола и да накара фирмите да плащат данъци и осигуровки върху реалните заплати", смята Келешев.

Големият въпрос остава какво ще се случи в отраслите без споразумения. Първоначално министърът на труда Тотю Младенов даде заявка, че ще продължи с практиката да налага средния ръст за икономическите дейности, в които синдикатите и бизнесът са се договорили.

Днес обаче той увери, че въпросът ще бъде обсъден в съвета за тристранно сътрудничество. "Не ми се иска да се стига до административно налагане. Това е свързано с пазара на труда и има опасности, които трябва да избегнем", каза Младенов.

Бизнес организациите вече няколко пъти настояха да няма служебно определяне на по-високи суми за начисляване на осигуровки. Позицията на КРИБ е, че там, където няма споразумения, трябва да се запазят нивата от тази година.

В противен случай се създава предпоставка бранш с малко заети и много висок ръст на праговете, какъвто е пчеларството например, да окаже негативно влияние и да вдигне разходите за труд в отрасъл, в който има много повече работни места, каза Румяна Георгиева. От стопанската камара са на същото мнение.

Синдикатите обаче смятат, че праговете трябва да се повишат навсякъде със средно договорения ръст. Мотивите им са, че това ще доведе до изсветляване на икономиката и повече приходи в осигурителния институт. Друг техен аргумент е, че вдигането на праговете ще увеличи заплатите, което ще повиши потреблението и ще спре текучеството на кадри.