Жените в Саудитска Арабия вече имат причина да карат автомобилите си – ще ходят на работа в градската администрация. Тези дни това е популярна шега в Twitter сред активистките за повече права в петролното кралство. В неделя крал Абдула обяви, че от 2015 г. жените в страната ще могат да се кандидатират и да гласуват на местните избори, пише Дневник онлайн.



Това поражда надежди, че най-накрая жените ще получат официално по-големи права. Във вторник обаче една от тях – Шайма Джастайна, е арестувана, докато кара автомобила си и осъдена на 10 удара с камшик. По-късно тя е помилвана лично от краля, но инцидентът отново извади наяве предизвикателствата пред Абдула. 87-годишният монарх е разглеждан като реформатор, но среща яростна съпротива от консервативното духовенство.

Шофирането е само едно от нещата, които жените в Саудитска Арабия не могат да правят. Забранено им е да напускат дома си без разрешението на мъжа, да работят в една стая с други мъже, да се срещат с мъже, които не са членове на семейството им, и т.н.

В четвъртък министърът на правосъдието заяви, че въпреки правото на работа в шурата (консултативен съвет към краля – бел. ред.) жените няма да могат да се срещат с другите му членове, а ще работят в отделни стаи и ще общуват само по аудиовръзка.

Никое от тези ограничения обаче не е записано в законите на страната, коментира в. "Гардиън". (Всъщност такива почти отсъстват, а основен източник на правото е шариатът - религиозно право, тълкувано от консервативни духовници на базата на Корана и живота на пророка Мохамед).

Забраните са дълбоко вкоренени в традициите и религиозните виждания на саудитците. Според тях, ако една жена има повече свободи, тя е по-склонна да извърши прегрешение.

Жените активистки обаче казват, че оправданията с религия са ирелевантни. "Как така една жена ще бъде бита, защото шофира? Максималното наказание за нарушаване на правилата за движение по пътя е глоба, а не камшици", негодува младата Зин ал Абидин пред "Гардиън" и се защитава с историята на исляма: "Дори жените на Пророка (Мохамед) са яздили камили и коне, защото това са били единствените средства за транспорт."



На друго мнение е група саудитски рокери, подготвящи се за разходка по залез слънце по крайбрежните улици на Джеда. Те се съгласяват да повозят жена - кореспондент на Би Би Си, но и заявяват: "В нашата религия жените се подчиняват на мъжете. Казваме, че жената трябва да си седи вкъщи. Това обаче не значи, че не й даваме права. Жената може да яде, да пие, има удобства и всичко се носи при нея. Ако тя иска да работи, това може да стане само с мое позволение."

В монолитното консервативно общество на Саудитска Арабия полъхът на Арабската пролет почти не беше усетен. Малкото дръзнали да протестират срещу режима бяха хвърлени в затворите, а кралят отвърза кесията и наля десетки милиарди долари в икономиката на държавата, предимно за създаване на работни места и увеличаване на субсидиите. Това обаче не спира куража на жените, които правят плахи опити да променят статуквото.  

Удобните неудобства

Двайсетгодишната Дина е привлекателно момиче със силен грим и диамантени гривни, прихванали черната и копринена абая (плътно покривало – бел. ред.). Тя работи в саудитска радиостанция и е повод за много коментари – заедно с нея в студиото има и мъже. "Революционното" поведение на Дина обаче свършва дотук. Тя харесва традициите и отговаря според тях на слушателите си.

Запитана от Би Би Си какво би казала на въпрос от 18-годишно момиче какво да направи, за да се запознае с мъж, Дина заявява: "Не е възможно. Ти трябва да го приемеш – това е културата ни." В края на работния ден шефът на Дина я води до паркинга на радиото, където чака, докато брат й дойде да я вземе.

Изненадващо за западната гледна точка, в Саудитска Арабия има и женски организации, които защитават съществуващото положение. Радуа Юсеф, ръководителка на "Моят мъж знае какво е най-добре за мен", разказва пред Би Би Си, че иска да разсее негативните схващания за ролята на мъжа в саудитското общество.

"Ние, саудитските жени, сме привилегировани. Мъжете ни ни глезят и ние си имаме шофьори, които да ни возят насам-натам", разказва Юсеф, докато си сипва кафе с кардамон в позлатени стъклени чаши. Цената на един личен шофьор е между 300 и 400 долара на месец, което далече не е приемлива сума за всички саудитки. Запитана какво би станало, ако една жена иска сама да се закара до работа, активистката клати глава: "Една жена, която е финансово обременена да работи, никога не би могла сама да си купи кола."

Жени без лица

Далеч от плюшените дивани и лукса на богатите в саудитския град Джеда има и бедни предградия. В едно от тях работи и доброволката Фадуа ат Таяр,  която помага на самотните жени - вдовици или напуснати от мъжете си без развод. Кореспондентка на Би Би Си разказва, че апатията в тези бедни квартали преобладава над всичко друго.

Една от самотните жени живее заедно с двете си забрадени дъщери, които не са излизали от дома си, след като са завършили началното си образование. "Надявам се да си намерят добри съпрузи, които ще им позволят да довършат образованието си и да се грижат за тях", споделя мечтите си жената. Как обаче това може да се случи в общество, където браковете са предварително уредени от роднините, а срещите между двата пола са ограничени до тесния семеен кръг, не е ясно.

Българска студентка, живяла една година в в сходния по нрави Кувейт, разказа пред "Дневник" какви са малкото възможности за запознанства между млади момчета и момичета. Поради общественото недоволство, което би предизвикал един директен разговор, забрадените момичета  написвали мобилните си номера на парчета хартия, които небрежно "изпускали" пред погледите на харесалия им мъж.

След това "двойката" обменя няколко SMS-а и евентуално се уговаря среща в някой голям търговски център, отворен за посещение и от двата пола. Много рядка гледка обаче е да се видят мъже и жени на една маса в заведение. По-обичайно е да се наблюдават две отделни компании – мъжка и женска, които седят на противоположни маси. Всички обаче са вперели погледи в мобилните си телефони, пишейки съобщения до съседната маса.

И отново социалните мрежи

Кампанията Women2Drive, подета от саудитски блогърки, беше най-значимата проява на Арабската пролет в Саудитска Арабия. Там, където не успяха антиправителствените протестиращи, няколко смели жени излязоха да шофират автомобилите си по саудитските градове. Всички очакваха бързи арести, присъди, камшици и затвор, но изненадващо дори за самите жени властите си затвориха очите.

Журналистката Маха Акил от град Джеда коментира пред Би Би Си, че настроенията в саудитското общество бавно, но все пак се променят: "Изглежда, официалната позиция е просто да тези жени да се игнорират... и да се позволи на обществото постепенно да свикне с идеята за шофьорки, преди да бъде обявено официално решение."