Има един човек в държавата, който е живото доказателство на максимата “Младостта не е порок”. И на продължението й: “А животът е изкушение.” Какво друго да кажеш за едва 21-годишния младеж Делян Пеевски, който през 2001 г. (вероятно плахо) пристъпва за първи път в редиците на младежкото НДСВ. Но изкушен от живота, само 10 години по-късно вече има зад гърба си томове политическа биография. На които би завидял всеки печен политик от най-новата ни история.

Звездата на небезизвестния днес медиен магнат Делян Пеевски (чиято главна роля в живота, някак по комунистически, е основно да бъде син на майка си) изгрява в младежкото НДСВ. През 2001 г., когато царското движение още не е регистрирано като партия, момчето заедно с двамата си най-близки приятели полага основата на царския комсомол. Пеевски, Борис Вардев и Росен Дичев (и той мамин син - рожба на личния прессекретар на Негово величество Галя Дичева) са приятели от деца. Близки приятели. Много. И когато НДСВ печели изборите, тримата му избрани комсомолци се втурват във властта.

Три танкиста, три веселЫх друга...

Борис Вардев получава местенце в министерството на спорта - в апетитната програма “Младеж”, работеща с еврофондовете (за ролята на тогавашния спортен министър Васил Иванов-Лучано виж по-долу).

Парчето, което отхапва от баницата Росен Дичев, е царският интернет сайт “Новото време” (в ония години това все още е слоганът на НДСВ, а Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски дори не подозират, че им предстои да се отцепят и да основат партия със същото име). Хубавото на въпросния сайт е, че си има спонсор. Както се говори из партийните коридори, негов нелегален финансист е... правителственият пресцентър. Но най-облагодетелстван се оказва Пеевски.

“Какъв е шансът един 21-годишен младеж да стане член на политически кабинет и парламентарен секретар на министерство? Каква е вероятността човек на същата възраст и без висше образование да оглави борда на директорите на най-голямото пристанище в България?”, ще попита по-късно в. “Сега”. И не без основание.

Делян Пеевски учи “Право” в Югозападния университет в Благоевград от 2000 до 2004 г. Но още в началото е взет под крилото на тогавашния декан на факултета Александър Воденичаров, който е близък с майка му Ирена Кръстева.

И година след началото на следването си младият Пеевски става много зает с политиката. Въпреки това завършва безпроблемно и взима диплома по право.

Едва втора година студент става парламентарен секретар на министерството на транспорта, а царският министър Пламен Петров му възлага да оглави... Управителния съвет на борда на директорите на “Пристанище Варна” ЕАД - най-големият порт в България. Защо му е на човек образователен ценз, ако познава правилните хора? Нищо, че негови съидейници от младежкото НДСВ си спомнят добре, че докато е жълт комсомолец, Пеевски е намерил време да посети само едно-две партийни събрания на ръководството.

В началото на 2002 г. той вече реално започва да консумира властта - служебният джип от транспортното министерство изглежда като детска залъгалка в сравнение с просторния апартамент, който получава от жилфонда на РВД. Припомняме, че в имотната си декларация младежът съвестно пише, че не притежава никакво имущество и влогове. Същата година (вероятно все така по бедност) Пеевски се сдобива и с мезонет в квартал “Павлово”, а година по-късно придобива още едно двустайно жилище на ул. “Гладстон”. Вестник “Експрес” пише по темата: “Цената на апартамента е 26 763 лв., платена в брой, а продавачът е “Холдинг Харт МКИ”, собственост на Митко Иванов-Чукчето, вицепрезидент на федерацията по волейбол. Изгодната придобивка вероятно няма нищо общо с факта, че по същото време майката на Делян Пеевски - Ирена Кръстева, вече е шефка на спортния тотализатор. Назначена е от близкия си приятел Васил Иванов-Лучано. Вероятно е просто съвпадение, че и той бе със спорен образователен ценз за заемания пост - шеф на Агенцията за младежта и спорта. Заради който в Закона за администрацията ще остане поправката, кръстена с неговото име. С която отпада изискването за висше образование за най-големия спортен шеф. През 2002 г. Лучано дава тотото на Кръстева. И предлага сина й за член на НДСВ. Защо ли е това покровителство над младото лъвче?

Отговорът е лесен: мама

Според в. “Сега” ползата за спорта от назначаването на Ирена Кръстева не е била кой знае каква, но Лучано “получи икономически ресурс от около 50 млн. лв. годишно, който разпределяше лично, по одобрена от самия него схема. За 4 г. това прави не по-малко от 200 млн. лв., с които спортът не само се финансира, той се контролира”. Доста години са минали оттогава, но още не сме чули Васил Иванов да е направил дори опит да съди колегите за клевета. Е, за тези пари си струва да се даде възможност на едно амбициозно момче да се развива...

Година по-късно няколко царски депутати все пак се сещат, че Делян Пеевски май не е съвсем доучил за шеф на Пристанище Варна, и той си тръгва от борда след скандал в парламента. Което съвсем не означава, че се оттегля от трапезата на управляващите...

Става юрисконсулт в Тиви “Глобус” - фирма на младежкото НДСВ. И участва в скандалната приватизация на зала “Универсиада” в София и комплекса “Тотошанс” в Златни пясъци. По това време Лучано продължава да управлява спорта.

През април 2004 г. спортният комплекс бива апортиран от държавата в съвместно дружество с частната фирма “Проект строй БГ” и така се създава новата държавно-частна фирма “Спорт комплекс Олимпика България”. Лучано обяснява , че новото дружество е направено, за да се ремонтира “Универсиада” и отрича връзка на хора от младежкото НДСВ с частната компания. Прокуратурата започва разследване по сделката, но само месец по-късно то е прекратено.

Фирмата “Проект строй БГ” се свързва с Пеевски и секретарката в сайта "Новото време" Маргарита Донкова, пише по същото време в. “Сега”. А в “Труд” шефът на фирмата Александър Николов уточнява, че 6,7 те млн. лв. за участие в смесеното дружество са взети назаем не откъде да е, а от Корпоративна търговска банка...

Същата година, вече дипломиран, младежът Пеевски става адвокат при Благоевградската, а после и при Софийската адвокатска колегия. Но има избори, не се знае кой ще ги спечели, а младежът има нужда от място в държавата. И през май 2005 г. тогавашният шеф на националното следствие - Ангел Александров, близък до ДПС (лично разследвал Ахмед Доган и сближил се с него), назначава Пеевски за следовател. Подозира се, че е с протекцията на самия Доган. Въпреки че той няма необходимия 2-годишен стаж в столичното следствие. Александров използва вратичка в закона, предвиждаща назначение по изключение пише тогава вестник “Капитал”.

Там Пеевски остава до ноември, когато окончателно сменя политическите си приоритети. И се появява като зам.-министър на бедствията и авариите в трипартийния кабинет на Сергей Станишев - от квотата на ДПС. Въпреки че и тогава, и сега не е член на партията на Ахмед Доган. Макар да не говори нито един език освен родния си, Делян Пеевски поема ресора “европейски въпроси” в министерството на Емел Етем и наблюдава държавния резерв.

“България днес” разказа за разработка на ДАНС с кодовото наименование “Другари”, която разглежда този период от политико-икономическата кариера на младия Пеевски. По спомени на служители той редовно инструктирал шефа на резерва Николай Боршуков с кои брокери и оценители да работи и на какви цени да предлага стоките...

И така момчето кротко си работи до 8 май 2007 г., когато премиерът Сергей Станишев го уволнява заради скандала, станал известен като “Овчаров - Александров” по делото за столичната “Топлофикация”.

Екшънът тръгна от подозрения, че по делото за столичното парно изтича информация към заподозрени. Тогава следователките по него обявиха, че директорът на националното следствие Ангел Александров им е оказвал натиск. Смятаният за близък до Доган висш следовател контрира, че чрез двете жени опитват да му влияят и че е заплашван физически от човек, който “смята, че притежава държавата”. По-късно Александров признава, че говори за тогавашния министър Румен Овчаров, който по думите на шефа на следствието се опитва да защити разследвания по делото бизнесмен Красимир Георгиев. В разгара на скандала бе замесен и “Булгартабак” - Александров обяви, че го атакуват, защото е започнал проверка за опит за скрита приватизация на фирмата.

Тук изплува и името на зам.-министъра във ведомството по бедствията и авариите Делян Пеевски. Изрича го шефът на държавния цигарен холдинг Христо Лачев, който се оплаква, че зам.-министърът е лобирал за назначението на шеф на тютюневата фабрика в София и го е притискал за възлагане на поръчки на конкретни строителни фирми от холдинга. В крайна сметка започват дела срещу зам.-министърката на икономиката Корнелия Нинова, разследвана заедно с една от следователките - нейна приятелка, но скоро стигат до задънена улица.

Заради скандала Румен Овчаров подаде оставка като министър на икономиката. Замина си и заместничката му Нинова. В деня на собственото му уволнение Пеевски е категоричен, че някой трябва да му се извини. Дали е получил извинения, не е ясно...

Но за човека на Доган винаги има изход - той подава молба да бъде възстановен в столичното следствие. Първоначално Висшият съдебен съвет отказва. Но Върховният административен съд отхвърля отказа с аргумент, че мястото се пази по закон, а моралът се гледа при първоначалното назначаване.

Така в средата на ноември Пеевски е възстановен като следовател, а на 29 ноември е възстановен и на поста си зам.-министър. От Сергей Станишев. Седмица по-късно премиерът признава, че това е станало “по настояване на коалиционния партньор ДПС. ДПС са сериозна партия и заставайки зад свой представител, са наясно и с отговорностите, които поемат", обяснява Станишев.

По същото време Пеевски вече е истински медиен герой. Десетки журналисти опитват да разберат каква е възложената му от ДПС роля като зам.-министър по бедствията и да докажат причините за категоричното настояване на коалиционния партньор на Станишев за връщането му на поста. Най-добре със задачата се справя журналистката Люба Кулезич, която е сред най-нахъсените срещу амбициозния политик. Е, днес го обслужва в собствената му телевизия Тв 7...

В края на 2007 г. Кулезич публикува във в. “Класа” обширно разследване за кариерата на Пеевски и го намесва в изнасянето на 150 000 т зърно от резерва, станало с неговия подпис. Всичко това в полза на фирми от обръчите на ДПС. Заглавието е: “Скандалът на 2007-а се разплита. Новата мисия на Делян Пеевски. Той трябва да замете следите на изчезналото зърно”.

“Дни преди края на 2007 година само младият Делян Пеевски може да се похвали, че е излязъл невредим от най-мътната политическа афера на 2007 г., а може би и на новия век, наречена “Скандалът Овчаров - Александров", пише журналистката. И припомня, че Александров се е сбогувал с шефското място в НСлС, Овчаров “бе избутан от мегаминистерското си кресло”, а заместничката му Корнелия Нинова - уволнена. “Сритани в ъгъла” са и следователките по делото на бившия шеф на “Топлофикация” Валентин Димитров-Вальо Топлото. “Само Делян Пеевски се завърна на бял кон - преди да е навършил 30 години, той стана за втори път зам.-министър на бедствията и авариите”, добавя Кулезич. И е категорична, че Пеевски е възстановен на поста си по една проста причина - “една тиктакаща в подмолите на властта бомба, която само той може да обезвреди”. Журналистката разкрива, че с подписа на Пеевски от Държавния резерв са изнесени 150 000 т зърно чрез “хитроумни договори с няколко фирми”. Имената им са тайна порадиналожена заповед за класифициране на информацията за сделките с резерва, които по искане на ДПС са обвързани с проблемите на националната сигурност. Според разследването е задействана схема за източване на зърното, протежирана от партията на Ахмед Доган. Кулезич пише: “Схемата е проста - фирми, лицензирани за търговия със зърно, получават правото да освободят държавните складове от стари житни запаси и да ги попълнят с нови. Те продават държавното жито през пролетта, когато цената е висока, и го възстановяват след жътвата, когато цената пада. Планираната разлика от десетки милиони при тези количества остава в джоба на играчите. Сделката изглежда юридически неуязвима, но става голям гаф - годината е лоша и реколтата се проваля. Вместо да поевтинее, цената на пшеницата литна нагоре в световен мащаб. Докато житото от резерва е било остойностено по 292 лв. за тон, в един момент то стигна 670-690 лв. за тон. И вместо да спечелят, фирмите изпадат в несъстоятелност, ако, разбира се, върнат дълга си. Празнините в резерва и до ден-днешен зеят непопълнени. Междувременно държавата внася скъпо и прескъпо пшеница отвън, за да компенсира изпарилите се 150 000 тона. Загубите са за сметка на данъкоплатците.”

По неблагоприятно стечение на обстоятелствата Пеевки е уволнен точно по това време. Според журналистката обаче той трябва да се върне в министерството, за да може “да се подпишат нови анекси към старите договори (с фирмите, чиито имена са класифицирана информация), така че изпълнението да се отложи с още една година”. Кулезич окачествява сделката като “кражба в особено големи размери” и е категорична: “Точно това е ролята на Пеевски. Той се връща реабилитиран, но трябва да подпише анексите... пак го връщат в играта в ролята на чистач, който трябва да замете следите...”

Явно, само разработките на ДАНС пазят данни как и доколко Пеевски е успял да се справи със задачката.

С това обаче шеметната политическа кариера на някога плахия царски комсомолец съвсем не свършва. През 2009 г., след парламентарните избори, той вече е депутат. Избран с листата на ДПС в Пазарджик. Съвсем дребно помрачение на този бляскав поход към върха бе отказът на парламента да го избере за... член на Комисията за борба с корупцията конфликт на интереси и парламентарна етика. Парламентарната група на ДПС настояваше той дори да оглави комисията, по-известна като “Антимафия”. “Решението на парламента извади от равновесие ДПС”, пише на 29 юли в. “Труд”. От този ден Пеевски, вероятно като ревностен последовател на Ахмед Доган, рядко може да бъде видян на депутатската банка. За сметка на това често бил виждан в редакциите на собствените си медии, където свалял готови страници, подменял заглавия и дори... избирал снимки, твърдят подчинените му журналисти. Какво да се прави, това също е политика. Медиите на Пеевски се превърнаха в нарицателно за това, как може за една нощ - тази на изборите, разбира се - изцяло да бъде “сменена линията”. За да се стигне до абсурда изданията, собственост на опозиционен депутат, старателно да лъскат имиджа на управляващите... Но Пеевски не спира с изненадите.

На 10 октомври т. г. в. “Десант” съобщава интересен факт: “След като мощно обгрижва Бойко Борисов чрез медиите си, синът на мама Иренка вече прави същото и за местните избори с кротка и приятелска към ГЕРБ избирателна кампания. На 22 юни тази година Велинград се сдобива с двама височайши поданици. Депутатът от ДПС Делян Пеевски, придобил известност обаче не с изяви в парламента, а с хобито си да купува медии наред, и неговият приятел Андрей Премянов (...) Двамата си правят адресната регистрация в последния възможен ден за уседналост, която се изисква от закона, за да могат да участват в местните избори. След като из градчето се разнася новината, че са се снабдили с толкова мастити местни жители, всички си мислят първоначално, че дуетът Пеевски-Премянов просто са решили да гласуват на хубаво място с чист планински въздух, а не в прахолясала София. Оказва се обаче, че целта е била не просто да гласуват, а и да се кандидатират в изборите. И то не за какви да е постове... Премянов е издигнат за кандидат-кмет от ДПС, а мамин Пеевски оглавява листата за общински съветници на движението.” Изникнаха няколко версии за желанието на депутата Пеевски да стане общински съветник. Но една малка спънка пречи да разберем коя е вярната - велинградчани си избират друг, независим кмет. Водачът на листата на ГЕРБ Ангел Даскалов и на ДПС Делян Пеевски се оттеглят от общинския съвет. Е, явно младият политик още година и половина ще се води депутат на Доган. Какво ли ще му хрумне след това, предстои да видим. Ако ГЕРБ има шанс за още един мандат, нищо чудно синът на мама отново да смени приоритетите си...

Както вече доказахме - младостта не е порок. Макар лакомията да е...

След като стана известно, че 630 млн. лева на Българския енергиен холдинг са налети само в една банка - Корпоративна търговска, а мажоритарният й собственик Цветан Василев в ред интервюта се похвали, че обслужва големи транспортни фирми, “Труд” зададе въпроси към техните принципали. Официално запитахме Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията:

1. Дружествата с 50% и повече държавно участие, на които сте принципал, в кои търговски банки имат сметки и депозити?

2. Кога и по каква процедура са избрани банките?

3. В какъв размер са депозираните средства (по банки за всяко дружество)?

4. Какви кредити са теглили дружествата с 50% и повече държавно участие, на които сте принципал, в какъв размер и откъде (по банки, вид и размер на кредита за всяко дружество)?

5. Кога и по каква процедура са избрани тези банки за кредитори?

За да разбере дали държавните фирми спазват еднакви правила, когато оперират със средствата си, “Труд” зададе въпроси и към Министерството на финансите:

1. Кои търговски дружества и предприятия с над 50% държавно участие са въвели “Насоки за прилагане на добри практики при избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от финансови или кредитни институции”?

2. Кои търговски дружества и предприятия с над 50% държавно участие не са ги въвели?

3. Има ли последствия и какви са те за търговските дружества и предприятията, които не са въвели насоките?
______________________________
*Заглавието е променено