Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2011 10:49 - "Капитал": Как се управлява валутният резерв
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 754 Коментари: 0 Гласове:
0



БНБ поема риска да се изтегля постепенно от инвестициите си в дълга на периферията на еврозоната, пише анализ на "Капитал".

Най-голямото българско пенсионно дружество контролира активи за близо 1.5 млрд. лв. То обаче не е водещият местен асет мениджър, както гальовно се наричат помежду си хората в бизнеса с управлението на чужди пари. Най-голямата банка има 12 млрд. лв., но и тя не заема лидерската позиция. Всъщност призът би трябвало да отиде за БНБ, която управлява около 25 млрд. лв. валутни резерви на страната.

Освен заради чистото любопитство към внушителния им размер, управлението на валутните резерви е важно за всеки от нас и по още няколко причини. Повечето от тези средства са публични, а съответно макар и много индиректно всеки има своя дял в тях и умножаването му е добре дошло. Освен това стратегиите на един огромен добре информиран инвеститор, могат да дадат сигнал и на бизнесите и домакинствата какво да правят с парите си. Но може би най-важното е, че резервите осигуряват покритието и стабилността на валутния борд, а оттам до голяма степен и на финансовата стабилност в страната.

Именно за да се осигури и покритието на фиксирания курс на лева, голямата част от парите са в еврови инструменти, основно държавни облигации. Доскоро фактът, че резервите се влагат в чужбина в книжа с висок рейтинг (минимум АА- или аналогичен от поне две международно признати агенции) беше достатъчно успокоителен. Сега обаче, на фона на разпространяващата се европейска дългова криза, той сам по себе си започва да звучи притеснително. При това положение въпросът в какво са вложени валутните резерви е съвсем основателен, но централните банки рядко изпадат в детайлни обяснения. Все пак отчетите на БНБ дават някакви насоки какво предприема институцията, за да ограничи риска. Както и успокоението, че инвестициите на централната банка все още носят положителна доходност - макар и едва 0.02% (660 хил. евро) за първото полугодие на 2011.

Изчезващата доходност


Всъщност данните на централната банка ясно показват, че от началото на кризата доходността все повече се движи не толкова от инвестициите, колкото от валутни преоценки. Тук естествено влиза промяната на курса на еврото спрямо други валути, в които БНБ инвестира, но основният ефект идва от поскъпването на златото. Практически без нови покупки делът на инвестициите в ценния метал във валутните резерви БНБ плавно се увеличава от нива около 6% до сегашните над 12% заради скока на цената му на международните борси. Затова и доколкото повечето от останалите инвестиции на БНБ са в книжа с фиксиран доход, по резките движения в резултатите се дължат именно на златото. През шестте месеца на 2011 г. за пръв път от 2007 г. насам БНБ отчита загуба от преоценка на златото си, което е и в основата на почти нулевата доходност.

Практически целият останал резерв е в евро - наличности, депозити и ценни книжа, като делът на други валути е минимален. А това означава, че голямата част е инвестирана в правителствени облигации на държавите от еврозоната, тъй като те са основните емитенти на еврови книжа и сред малкото имащи нужния рейтинг. В момента те носят като цяло по-висок доход, но БНБ ги отчита в баланса си по пазарни цени, които падат. Затова и инвестиционният доход като цяло се свива през последните години.

Има няколко начина да се противодейства на свиващия се доход и видно от отчетите БНБ ги прилага в комбинация. Най-очевидният е по-голяма част от резервите да се инвестират, а да се държат по-ниски наличностите, които не носят лихви. Другият е да се инвестира в по-дългосрочни инструменти, като данните показват, че ако през 2007-2008 делът на книжата, падежиращи до една година, е бил над 80%, сега той е под 60%. Това става за сметка на облигациите, които трябва да бъдат изплатени след 1-5 години. По идея резервите не трябва да се замразяват в дългосрочни инвестиции и да са достъпни при необходимост, но това само по-себе си не е проблем, ако са вложени в ликвидни книжа, които по-всяко време могат да бъдат продадени.

Появяващите се ограничения

Като цяло предприетата от БНБ стратегия е вместо да разпродаде инвестициите си в дългови книжа на периферните икономики от еврозоната и директно да инкасира загуби, да заложи на плавното им изчистване, като изчака падежите им и просто не инвестира отново в тях. Така тя ще може да получи лихвата и цялата главница (вместо да я продаде с отстъпка) и впоследствие да вложи средствата в по-стабилни държави.

В началото на кризата през 2007-2008 усилията са по-скоро да се намали експозицията на БНБ към банки (където беше проблемът тогава) и да се насочи към държавен дълг. От началото на 2009 г. например БНБ решава да влага минимум 60% в държавен дълг, при 50% преди това. Същевременно се въвежда и максимално ограничение от 5% от резервите да са вложени в един емитент, различен от държава. Още през 2008 г. се въвежда и временна забрана за инвестиране в Ирландия, която е продължена и през 2009 г., а впоследствие и до март 2010 г. "През април поради силно нарасналата несигурност на пазара на европейски ДЦК такава забрана бе отново наложена, този път за държавния и държавно гарантирания дълг на четири държави – Ирландия, Испания, Италия и Португалия", се казва в отчета към юни 2010 г. Впоследствие от средата на годината Италия е извадена от списъка, от третото тримесечие на годината окончателно са забранени нови инвестиции в Португалия, а от четвъртото - в Ирландия. "Своевременно предприетите от БНБ мерки изпревариха последвалото понижение на кредитния рейтинг на тези две страни. Рейтинговите агенции след поредица от преразглеждания намалиха (с известно закъснение) дългосрочния кредитен рейтинг и на двете държави под минимално изискуемото от Закона за БНБ ниво от АА- (Аа3)", обясняват от БНБ. През 2011 г. продължава временната забрана за купуване на испански ДЦК, и от началото на годината е въведена такава и за белгийски.

Наред с ограниченията за конкретни държави от средата на 2010 г. БНБ предприема и по-системен подход към риска, като разрешените държави за инвестиране се разделят в три рискови. За първата, където са най-сигурните емитенти (и дори е наречена безрискова), решението е да се влагат минимум 30% от резервите, а за трета (Италия, Белгия, Испания, Словения, Япония, Австралия) - максимум 20%. От началото на 2011 г. лимитът за държавите от последната група е намален на 15%, като се разрешава да се инвестира в максимум тримесечни техни книжа. Въведени са и допълнителни ограничения. За отделна държава от втора група се слага таван 20% от резервите, а за такава от трета - 10%. За наднационални институции (МВФ, ЕИБ, ЕБВР и т.н.) и за обезпечен дълг се слага граница от 5% на отделен емитент.

Същевременно от централната банка посочват, че средствата от падежиращия дълг се инвестират основно в германски и френски облигации. А това дава известно спокойствие, че макар да не знаем БНБ точно колко дълг държи по страни, поне експозицията й към периферните държави постепенно се изчиства.

Изчезващите А-та

Въпреки това БНБ запазва някакво неизвестно количество риск. Ако се съди по представяните в отчетите разбивки в книжа с какъв рейтинг са инвестирани резервите, се вижда, че в последните месеци тенденцията се подобрява. Към средата на 2010 г. книжа за 1.5 млрд. лв., или близо 10% от резервите са били с рейтинг А+ - т.е. под законовия минимум. Към средата на 2011 г. те вече са едва 57 млн. лв., или 0.37%. Тези данни обаче не могат да се приемат за напълно чиста монета. Законът изисква от БНБ да влага резервите в "дългови инструменти, емитирани от чужди държави, централни банки, други чуждестранни финансови институции или международни финансови организации, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг". Логично не се посочва кои агенции. Така, ако до миналата година БНБ приемаше за меродавни оценките на трите големи - Standard & Poor’s, Moody’s и Fitch Ratings, от тази се добавят и две японски - Japan Rating and Investment Information (R&I) и Japan Credit Rating Agency (JCRA), и канадската Dominion Bond Rating Service (DBRS). Така шансът някоя държава да има две AA оценки от шест агенции вместо три сериозно се покачва, което дава на БНБ възможност да задържи инвестициите си в някои страни.

Процесът на намаляване на рейтингите на страните от еврозоната обаче далеч не е приключил и през последните месеци дори се активизира. През тази седмица S&P обяви, че преразглежда оценките си за всички държави в еврозоната, редица големи банки и за самия ЕС. Вече например само една (JCRA) от шестте избрани от БНБ агенции дава АА оценка на Италия, което означава, че към края на годината вероятно сумата на инвестициите под законовата граница отново ще скочи.

Появяващите се проблеми

Проблемите със стратегията на БНБ са в общи линии два. Първият, който е доста по-малък, е че тя флиртува с ръба на закона. Идеята, че ограничението за влагане на резервите в книжа с рейтинг, по-нисък от АА-, важи само за покупката на нови инструменти, а не и за текущи инвестиции, чийто рейтинг е понижен, е най-малкото спорна.

Вторият проблем е какво се случва, ако кризата се задълбочи и една или няколко страни в еврозоната фалират. Тогава на БНБ може да й се наложи частично или напълно да отпише част от инвестициите си или да трябва да ги продава на силно занижени цени. Колко точно са потенциалните загуби не може да се каже. В защита на хода на БНБ може да се изтъкне, че така или иначе, доверието в рейтинговите агенции вече е доста ниско, така че дори и високите им оценки не са гаранция. Освен това, тъй като немалка част от инвестициите са краткосрочни, при ограниченията за покупки на нови периферни облигации вероятно вече резервите са се изчистили от много от ирландските и португалските книжа. За 2009, 2010 и половината от 2011 БНБ вече отчита общо близо половин милиард лева загуби от операции с ценни книжа, което показва, че БНБ все пак е разчиствала частично резерва. А има и още един довод в полза на решението на централната банка - в сравнение с останалите участници на пазара тя обикновено е по-информирана и при негативно развитие ще има известна преднина.

Досега стратегията носи успех и това ще продължава, докато Европа налива пари в периферните икономики, което им позволява да обслужват задълженията. При изнервената обстановка обаче не е ясно дали това няма да спре изведнъж и процесът да се развие бързо и неконтролируемо. Можем само да се надяваме, че експертите в централната банка са помислили за изход и при такъв черен сценарий.


Тагове:   анализ,   финанси,   БНБ,   пенсии,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 13000765
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 37058
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031