Проф.д-р инж. Димитър Тошев е шеф на катедра „Хидротехника” на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Той е дългогодишен преподавател по хидростроителство и експерт по водни съоръжения. 

В интервю за Дартс Нюз  проф. Тошев коментира състоянието на язовирите, кой трябва да ги стопанисва и какви са основните проблеми при тяхното поддържане.

- Проф. Тошев какво е мнението ви като специалист, защо се стигна до трагедията в село Бисер? Какъв е бил проблемът с язовир "Иваново"?

- Не съм запознат конкретно с този язовир, защото не съм го посещавал в скоро време, но това което чувам е, че по всяка вероятност затворният орган на основния изпускател е бил повреден. На второ място, от години е имало някои напуквания, за които не са се намерили пари, за да бъдат ремонтирани и стената да бъде оздравена. На трето място, язовирът е със съмнителен собственик. А той е най-важният. Той отговаря за всичко. Като се прибави проливният дъжд и снеготопенето в района, се стига до това положение. Там трябва експерти да проучат истинското състояние какво е било. Последните прегледи какво са показали и тогава да се каже точно и да се търси виновен.

- За пореден път умират хора, вследствие на лошо стопанисван язовир. Помним август 2007 година в Цар Калоян какво се случи. Тогава пак имаше жертви, пак ставаше дума за общински язовир. Какво трябва да се направи, за да не се повтарят тези драми? Вследствие на какво се случват тези трагедии?

- На небрежност, незнание, безпаричие. Няма една причина. Хидротехниците можем да кажем какво трябва да се прави. Няма стройна организация на експлоатацията на тези язовири. Няма достатъчно компетентни хора, които да се занимават с тяхната експлоатация. Защото няма пари, защото няма специалисти на място, защото няма кой да ги назначи. Ние произвеждаме кадърни момчета и момичета, които могат да се обучават, да специализират, да помагат.

- Чуха се гласове, че нямало специалисти, които да проектират тези съоръжения и да ги поддържат?

- Аз съм ръководител катедра „Хидротехника”, специалност „Хидротехническо строителство” и всяка година приемаме около 30 души. Отделно има още студенти, които се обучават на немски, съвместно с университета във Виена и получават две дипломи. Има специалисти.

- Днес еврокомисар Кристалина Георгиева предупреди, че най-лошото тепърва предстои с високите пролетни води на реките. Дано не се повтори ситуацията с наводненията от 2005, 2006 година. Какъв всъщност е проблемът с язовирите?

- Слабото им поддържане. Те 50 години са устояли на тези въздействия, а ние в последните години ги занемарихме.

- Колко е животът на язовирите?

- 100-150 години, ако се поддържат. Най-вече са занемарени малките със земни язовирни стени. При тях не се поддържат добре действащи изпускателни съоръжения. Преливните им съоръжения доста пъти са обрасли с растителност и не могат да проведат цялостното водно количество, за което са проектирани. Много често насипът е слегнал и при идване на висока вълна прелива през тях. Щом прелива през стената започва да я размива и в крайна сметка в зависимост от продължителността на преливане може да стигне до пълно разрушаване.

- Кой трябва да контролира изправността?

- В Наредба 13 от 2004 година ясно е написано, че собственикът трябва да я поддържа.

- Оказва се, че общините нямат пари да поддържат тези  микроязовири? Кой тогава трябва да ги поддържа? Обсъждат се варианти за „Напоителни системи”, МОСВ...?

- По-добре ще бъде, ако имаме единно ръководство, но в никакъв случай не трябва да са под шапката на „Напоителни системи”. Трябва да е на по-високо ниво. „Напоителни системи” и сега са без пари и не са в състояние да експлоатират качествено язовирите. Проблемът е най-вече в малките язовири, които общините експлоатират, за които нямат средства. Има и такива, които ги дават на концесия, а в договорите няма достатъчно ясни задължения на концесионера, за да се грижи за тях. Да създаде експлоатационно звено, което да мери, да наблюдава, да проследява, да анализира състоянието на всяка язовирна стена. Също така се дават под аренда. Обикновено арендаторите отглеждат риба и изобщо не знаят, че трябва да се грижат за стената. Те само печелят.

Категорично смятам, че всички язовири трябва да се управляват от МОСВ примерно, трябва едно министерство централно да има грижа за тях и да отпуска пари.

- Какво според вас най-спешно трябва да бъде направено?

- Първо, трябва бавно да се понижи нивото на язовирите, защото действително очакваме много вода. Но трябва да става бавно, иначе може да пострада стената. Трябва да се разчистят преливниците, за да могат да проведат тази вода. Ако има слягане на стената, да се помисли как да се надгради, дори и временно да е. Да се огледа дали няма пукнатини, течове и тези, които могат, да се усилят. Трябва специалисти да кажат как да се направи всичко. Най-добре ще бъде снегът бавно да се стопи, да няма повече дъждове, за да не се получи залпово изтичане в язовирите

- Ако се получи залпово изтичане, какво можем да очакваме?

- Има опасност някои да не издържат, именно защото не са поддържани добре.

- Много пари ли трябват, за да се поддържат всички язовири?

- Това са над 2 000 язовира. Трудно е да се каже, но трябва да се почне от най-спешните, да се следва програма в следващите четири години и да остане такава за десетилетия.

- Виждаме, че с годините се повтаря едно и също, а за съжаление има и жертви?

- Когато не си измиташ двора, не можеш да искаш да ти е чист. Вятърът духа и вкарва вътре боклука. Та все са ни виновни дъждът и снегът.

- Има ли нужда от промени в законодателството на водния сектор?

- Не мога да бъда категоричен, но ми се струва, че имаме достатъчно закони. Ако се следва Наредба 13 за начина на осъществяване на техническия контрол на язовирите и съоръженията към тях, ако тя се изпълнява, няма да има проблеми. Според тази наредба собственикът отговаря за състоянието. Държавата може да санкционира, ако не се спазва законът. Завежда се дело и вече съдът решава каква санкция да наложи.