Днес носителката на Нобеловата награда за мир за 1991 г. Аун Сан Су Чжи произнесе 21 години по-късно дългоочакваната си реч в кметството на Осло, предаде БТА.

Активистката на демократичното движение в Мианма, държана 15 години под домашен арест от правителството на военните, бе възпрепятствана да получи своята награда през 1991 г. и затова тя беше връчена на 18-годишния й син. Вчера Аун Сан Су Чжи пристигна на посещение в Норвегия, което е част от европейската й обиколка - първото й посещение на континента от 24 години.   В речта си Аун Сан Су Чжи сподели, че Нобеловата награда е унищожила чувството й за изолация и я убедила, че светът ще настоява за демокрация в родината й, управлявана от военна хунта. "Често по време на домашния ми арест се чувствах сякаш вече не съм част от реалния свят. Присъждането на Нобеловата награда през 1991 г. ме накара отново да се почувствам истинска", каза Аун Сан Су Чжи в речта си при получаването на престижната награда.
В словото си Аун Сан Су Чжи настоя за освобождаване на политическите затворници в Мианма и заяви, че тя и партията й са готови да играят всякаква роля в името на националното помирение, посочва Франс прес.   За положението в Мианма днес "Дамата от Янгон" със съжаление отбеляза, че конфронтацията не е престанала. "Сблъсъците не са прекратени", каза Аун Сан Су Чжи по повод конфликта между будистката общност и мюсюлманското малцинство и стълкновения с етническата общност на качините.   Нобеловите награди От 1901 г. Нобеловите награди се присъждат всяка година с изключение на годините на Първата и Втората световна война. Досега са излъчени над 830 Нобелови лауреати и някои от тях също не са присъствали на церемониите по връчването на наградите им.   Ето някои от наградените, които също като "Дамата" не получиха наградите си:   Лю Сябао: 2010 г. През 2010 г. за първи път от 74 години Нобеловата награда за мир не беше връчена на никого. Носителят й, китайският дисидент Лю Сябао, лежеше в затвор в Китай, затова на церемонията в Осло столът му остана празен. Разгневено от наградата на литературния критик и демократ, китайското правителство забрани на съпругата му и на другите членове на семейство му да напускат страната, за да получат наградата, и се опита да разубеди западни дипломати да присъстват на церемонията.   Карл фон Осиецки: 1936 г. Предишният път, преди Лю Сябао, когато Нобеловата награда за мир не е връчена на никого, е през 1936 година. Тогава Адолф Хитлер попречва на германския пацифист Карл фон Осиецки да я получи. Германските медии - по това време под контрола на нацистите - отначало мълчат за наградата, но по-късно германските вестници съобщават за нея, като до голяма степен я представят в негативен план. Те описват наградата като скандал, а Осиецки като предател.   Лех Валенса: 1983 г. През 1983 г. полският дисидент и лидер на профсъюзното движение "Солидарност" изпраща съпругата си Данута, за да получи от негово име Нобеловата награда за мир, опасявайки се, че комунистическият режим в Полша няма да го пусне да се върне обратно, ако напусне страната. Дванадесет години по-късно той посещава за първи път Норвегия вече като президент на Полша.   Андрей Сахаров: 1975 г. Съветските власти забраняват на дисидента Андрей Сахаров да получи Нобеловата награда за мир през 1975 г. и му отнемат всички почетни звания. Съпругата му Елена Бонер обаче успява да вземе наградата от негово име, защото още преди да се разбере за нея тя получила изходна виза, за да отиде в Италия за лечение на очите.   Ле Дук То: 1973 г. През 1973 г. Нобеловата награда за мир е спечелена от северновиетнамския преговарящ Ле Дук То и американския държавен секретар Хенри Кисинджър за това, че договарят Виетнамските мирни споразумения. Все пак заявява, че не може да приеме наградата, аргументирайки се с продължаващите сражения във Виетнам.   Александър Солженицин: 1970 г. Нобеловата награда за литература през 1970 г. е спечелена от Александър Солженицин, но тя не му е връчена лично в Стокхолм, защото той се страхувал, че съветските власти няма да му позволят да се завърне обратно в страната. Предложено е церемонията да се състои в шведското посолство в Москва, но Швеция отказва, опасявайки се да не пострадат отношенията й със СССР. Вместо това Солженицин получава наградата на церемония в Стокхолм през 1974 г., след като вече е изгонен от родината си.   Жан-Пол Сартр: 1964 г. Френският писател Жан-Пол Сартр отказва да получи Нобеловата награда за литература през 1964 г., следвайки своя принцип да отказва всякакви официални отличия.   Борис Пастернак: 1958 г. През 1958 г. съветският писател Борис Пастернак отначало приема Нобеловата награда за литература, но по-късно е принуден от Кремъл да я откаже.