Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2012 12:46 - Кирил Търпов за културните скандали в Пловдив
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 1418 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
След броени дни Кирил Търпов се завръща в САЩ. Няколко месеца след като оглави Фондация "Пловдив 2019", чиято цел е подготвката на кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата, той си тръгва от България. Защо пребиваването му  в Пловдив продължи толкова кратко, какви са причините за неговото напускане и какво мисли за настоящето на културата в града, можете да прочетете в специалното интервю, което  Кирил Търпов се съгласи да даде "За Пловдив".

Г-н Търпов, защо решихте да се върнете в България и по-точно в Пловдив?

Още през 2010 година ми направи впечатление, че се започват промени в сферата на културата в България. Почти по същото време прочетох и за идеята Пловдив да се кандидатира за столица на културата. Реших, че това е достатъчна причина, за да зарежа всичко в САЩ и да се върна. Бях убеден, че няма да имам проблеми да се явя на конкурсите нито за директор на Фондацията, нито на Операта. Бях сигурен, че имам достатъчно натрупан опит и познания, за да подготвя конкурентна и печеливша концепция и в същото време, че бих могъл да работя с всички около мен в спокойствие и разбирателство, зачитайки техните различия. 

Оглавихте фондацията "Пловдив 2019", но само няколко месеца по-късно  подадохте оставка? Още тогава се говореше, че нещо се случва в самия управителен съвет, но  вие явно решихте да запазите мълчание. Не е ли време да разберем  причините за напускането ви, още повече след последните събития, които  се случиха?

Решението за оставката си взех след разговор с Председателя на УС г-н Анастас Бадев. На 9 май той дойде в офиса на Фондацията и ме покани на разговор. Каза ми, че на заседанието членовете на УС ще вземат решение да ме освободят от поста. Аз реагирах категорично, че ако УС се опита дори да ме обвини в некомпетентност и несправяне с работата, ще направя пресконференция, за да обясня къде и в какво се разминаваме и кой всъщност е некомпетентен. Тогава той отговори, че това би произвело скандал, който ще навреди на имиджа на Фондацията, и това няма да помогне на никого и че се надява, че аз не бих го направил. Е, това е причината да бъда толерантен и да обявя „лични причини“, въпреки че според мен не аз, а УС трябва да подаде своята колективна оставка. Но наблюдавайки последвалите събития, реших, че трябва да наруша мълчанието.

Германският  консултант по кандидатурата ни без притеснения и открито  заяви, че концепцията "Град и скорост" не струва, с което залепи звучен шамар на управителния съвет на Фондацията. Защо не последва реакция от тяхна страна, най-малкото, за да защитят работата си до момента? Мълчанието не е ли странно?

Да, странно е. Странно е, че те не допуснаха други участници в изработване на концепцията. Странно е, че това посещение бе държано в тайна, а в същото време много шумно беше разгласена концепцията в разрес с негласната традиция, че никой от градовете кандидати през всичките тези години до тази не е обявявал концепцията си.  Странно е, че всичко, което излезе, беше само хвалби. Уви, не е така. Имах дълъг, подробен разговор с г-н Шмид. Той не е очарован, но все пак не съм оторизиран да разказвам разговора ни, а и чужденците не обичат друг да ги преразказва...Освен това, след като получават възнаграждение за това, за което работят, те говорят много предпазливо и трябва да познаваш много добре манталитета им, за да чуеш нюансите и да прочетеш между редовете.

Мълчанието...хм...усещате ли категоричното противоречие между начина по който се опитвах да ориентирам дейността на Фондацията – отворена, на широка основа, опряна на всички граждани, защото тя все пак трябва да бъде тяхна, нали е общинска и начина по който действа УС – затворено, тайно, с недомлъвки, далече от всички и всичко...

Александър Секулов подаде оставка от УС на Фондацията. Как мислите, има ли това отношение с негативните отзиви за концепцията "Град и скорост" или това е следствие на атмосферата в самата организация? Да очакваме ли и други оставки?

Не зная причината за оставката на г-н Секулов, мога само да гадая. Но определено бих казал, че концепцията за „Град и скорост“ е изработена под негово ръководство като продължение на идеята му за „Фестивала на бавното време“, който е планиран да се провежда в Стария град около „Конюшните на царя“. Не е нужно да гадаем, достатъчно е да четем внимателно и да следим събитията и изказванията на всички обвързани с подготовката на кандидатурата на Пловдив, от членовете на УС до общинската администрация.

Редно ли е да се направи финансов одит на Фондацията, за да се разбере  по какви направления са изразходвани средства, при положение че дори  кметът заяви, че явно "посоката е сбъркана", както му е обяснил професор  Шмит? В крайна сметка субсидията е общинска, тоест използваните до момента средства са на всички пловдивчани, а постигнатият резултат явно не е задоволителен.

Одитът трябва да бъде не само финансов, а и документален. Наблюдавайки действията след моето напускане, бих могъл да предположа, че вече има нарушения на бюджета. Но трябва да  бъда коректен, не говоря за злоупотреби(или поне докато бях на работа във Фондацията, такива нямаше), а за чисто управленски умения при боравенето с вече разписан и гласуван от Общинската сесия бюджет. Това беше единственото ми притеснение. Бюджетът да бъде гласуван на сесия, след това да не може да бъде променян, освен с решение на сесията. Но трябва да се направи сериозна и задълбочена документална проверка на протоколите (които са подменяни със задна дата няколко пъти), входни докладни и др. Има нарушения или неизпълнения на решения на Общинския съвет и това в нормалните държави би трябвало да доведе до оставка на целия УС или директно освобождаването му и избора на изцяло нов.

Защо Фондацията оставя усещането в обикновените хора, че се е  капсулирала и прилича на секта, в която само избрани хора могат да взимат решения?

От самото начало, след като бях назначен за изпълнителен директор, настоявах да бъде изработен Интернет сайт, да започнат публични заседания, да се привлекат доброволци и Фондацията да се отвори към пловдивчани. Уви, срещнах категоричното противодействие на УС. 

Не е ли време "Пловдив 2019" да се превърне в отворен обществен проект, като в него да могат да участват буквално всички, които имат идеи и желание?


Едно от основните направления по които работих, заедно с консултантския екип по подготовка на структурата и бюджета на Фондацията, бе да структурираме цялостната дейност и организация на Фондацията на изключително широка и прозрачна база. Творчески и Граждански съвети, Експертни комисии, Фокус групи и т.н., и т.н. За съжаление членовете на УС не възприеха тази структура и негласно се противопоставяха. Факт е, че прескочихме Творческите и Гражданските съвети и направо бяха избрани Експертните съвети, при това с големи кандърми и смени от рода „с този не мога да работя, този не го познавам, онзи не е никакав специалист“  и т.н. Не на последно място бих посочил резултатите от конкурсите за проекти – експертните комисии излизат с едно решение, а УС го оспорва и взима друго. Защо, какъв е смисълът от тези комисии тогава? Защо ще им плащаме хонорар за заседанията, след като не ни интерисуват техните решения.

До този момент Фондацията инициирала ли е среща с всички представители  на културата в града (художници, писатели, музиканти, архитекти и т.н),  които да дадат своите предложения и идеи, като по този начин се увеличи  силата на общата кауза?

О, да! Имаше множество срещи, проведени след моето напускане, но мненията на колегите не е взето предвид, особено ако говорим за критиките към така представената концепция.

Защо концепциите не се коментират широко пред обществеността, преди да се стигне до вътрешен избор за "подходящата"?

Така би трябвало, а и аз самият винаги съм искал работата на Фондацията по подготовката на кандидатурата да бъде поставена на широка основа. Тази кандидатура не може да се затвори в кръга на УС на Фондацията. Но защо е така, попитайте УС.

Добра идея ли е Фондацията да се "отвори" онлайн, като дискутира идеи,  пуска анкети и участва активно в дебати по конкретни теми, касаещи  кандидатурата на града?

Това е начинът, по който всички жители на Пловдив ще участват в подготовката на кандидатурата за Европейска столица на културата. Това трябва да стане на бъдещия сайт и чрез социалните мрежи. Дори съм на мнение, че това е задължително, за да бъде подготвена успешна кандидатура. Да има прозрачност и всички да вярват на тези, които работят във Фондацията.

Вие държахте да работите с младите пловдивчани, които да допринесат със своите енергия и новаторство за разчупването на стереотипите. Къде са сега тези хора и мислите ли, че тяхното мнение и идеи се зачитат?

За съжаление, тези млади хора се разочароваха и се оттеглиха от работната група. Не мисля, че биха се върнали, докато този УС управлява Фондацията. Все пак тези младежи ще бъдат потребителите на проекта през 2019 и след това. Те знаят много по-добре от нас от какво имат нужда и какви са техните мечти за Пловдив.

Има ли единомислие в УС на Фондацията как трябва да изглежда Пловдив  през 2019, ако приемем теоретично, че бъде избран за европейска столица на културата?


Не съм убеден, че има единомислие в УС, особено след моето напускане. Независимо, че всеки един от членовете на УС е доказан в своята област творец, част от тях по един или друг начин са били ангажирани с проекта „Европейски месец на културата“, който поради различни причини не е показал никаква устойчивост, не е бил финансиран от Европейския съюз. За него са били похарчени над 3 милиона лв. Проектът „Европейска столица на културата“ е коренно различен и в съвсем друга посока от Фестивална програма. 

Разбрахме, че сте отстранен от Фейсбук-групата на Фондацията. За каква  култура всъщност говорим, като в случая става дума за липса на уважение и зачитане на най-елементарни демократични права?


Това е жалка и смешна история. Дори и докато работих във Фондацията, аз публикувах на стената всичко, което излизаше в пресата за нашата работа. Похвали, критики, различните коментари по форумите. Според мен така трябва, така си в състояние да прецениш грешките и да преодолееш тяхното повторение. Така можеш да свериш посоката и да не се отклоняваш от нея. 
За съжаление, по заповд на г-жа М.Чолакова, след като постнах един материал(без да го коментирам), тя се е обадила и е издала заповед да бъда изваден от групата и дори блокиран. Смях се от сърце....., но това не спря. В групата на „Младежите“ се беше включил ирландският художник Stuart McCulloch. Съвсем доброволно участваше с желанието да помага. И той имал неразумието да помести критична статия на стената на групата, веднага беше изтрит и блокиран.Мисля, че след тези действия г-жа М.Чолакова, която е, забележете, почетен консул на Германия в България, е разумно да си подаде оставката от УС. 
Все пак живеем в 21-ви век, в демократична държава...вече няма място нито за диктатура, нито за забрани, нито за заключени, затворени структури, особено в обществения сектор.

Крие ли се местната власт от решаването на проблемите в сектора? Какво  мислите за скандала по темата за "Нощта на музеите и галериите" и реагира ли адекватно Общината на така създалата се конфронтация?


Не, не мисля, че местната власт се крие и бяга от решаването на проблемите във Фондацията. Тя просто не е коректно информирана. Убеден съм, че ако кметът знаеше за тези проблеми, би реагирал веднага. Вярвам в него, най-малкото, защото, след като имах среща с него в началото на април, той реагира на минутата и дойде на заседание на УС. Тогава съвсем спокойно и коректно предложи няколко правилни решения. На същото заседание УС ги записа като свои, но те си останаха там, в протокола. Докладната за промяна в състава с нови хора влиза чак сега – три месеца по-късно. 

Колкото до „Нощ на музеите и галериите“, отново ситуацията е почти същата. Не критикувам Фондацията на В.Сариева. Да си призная, миналата година бях за първи път на тази нощ, по простата причина, че не съм бил в България, изживяването беше невероятно. Но не може, не е нормално, не е по правилата да няма отчет-подробен за изразходените средства. Явно такъв не е правен или ако е, то е само за средствата от Америка за България. Така не може. Така не се прави. Тази нощ е плод на огромен по своето количество труд – интелектуален и физически, този труд коства пари. Цялата организация струва много пари и тези пари не са само от „Америка за България“. Тези пари идват от едно голямо количество корпоративни спонсори, от общината. Къде са те, къде е отчетът им? През всичките тези години.... Не се прави така, не се работи така...

Знаем, че другите български кандидати вече са подписали споразумения с европейски градове за съвместна работа. Защо Пловдив стои изолиран от подобни решения и действия?


Защото е в един забавен каданс, в едно опиянение от ...... не знам какво. Не искам да го помислям, че кандидатурата ще бъде проиграна. Няма да го побере съзнанието ми. А действията на УС водят нататък. Единственото решение е да бъдат сменени всички. Да бъдат сменени с хора, специалисти от различни области, хора с авторитет и постижения. Колкото може по-скоро да бъде избран контролният съвет, общественият съвет. Творческите съвети, всички онези структури към Фондацията, които ще я направят прозрачна и стъпила на широка основа. Неслучайно толкова много настоявах да бъде включено в името и ОБЩИНСКА. Тази Фондация е на гр. Пловдив, тази кандидатура е на гражданите на Пловдив, а не на шепа хора, обвързани в предишни години с един провалил се проект.

Вие сте диригент. Залата на Пловдивската опера със сигурност не отговаря на претенциите на Пловдив за европейска столица на културата. Какви са възможностите за решаването на този проблем, при положение че дори обновяващият се ГДК няма да може да отговори на всички изисквания за една модерна концертна зала?

Пловдив има нужда от съвсем нова, многофункционална зала за концерти. Две мнения по този въпрос не би трябвало да има. Сагата около Дома на културата е доказателство за това. Оказва се, че там имаме по почти 2000 лв на квадратен метър за ремонт. Това е пладнешки обир на публични средства. И като резултат – едно голямо нищо. Но ще трябва да го смелим, вече е факт. За да не се получи същата ситуация, моето мнение е, че трябва да бъде построена съвсем нова сграда на мястото на бившия партиен дом. На мястото между Гарнизонния клуб и Тримонциум би било добре да има зала с поне 1500/2000 места - не висока, за да не скрива Родопите, а да се вързва с архитектурата на тези две сгради и в същото време да кореспондира както с пощата, която, до колкото разбирам, има идея да бъде музей, така и с новото оформление на площада. Може да се получи един естествен център, който спокойно може да носи името на Кудоглу. Добре звучи – „Кудоглу център за изкуство и култура“.

Тръгвате си на 19-ти, с какви чувства напускате Пловдив и България?

Да, на 19-ти заминавам за София, където трябва да финализирам организацията на един сериозен фестивал, който местя там, по причина, че не върви в Пловдив, и след това летя за Ню Йорк. Очаквам резултати от два конкурса - един за директор на училище по изкуствата и друг за преподавател. Позицията за директор мина през две публични обсъждания. Макар и от тук, само след прочитане на кандидатурата ми и концепцията за развитие на училището, съм преодолял този етап. Предстои интервю по телефона и септември - на живо. Надявам се дотогава да успея да взема изпитите за директорския лиценз и когато се явя на последното интервю, да нямам проблем от страна на документите. 
Това не изключва постоянната работа с оркестъра, художниците и актьорите ми в Ню Йорк. Там ще пада много работа и от сега усещам, че ще се налага да пътувам постоянно. Но това ми харесва и винаги съм се чувствал добре под такъв вид напрежение. 

Какво би ви спряло да заминете или би ви накарало да се върнете отново?

Хм, странен въпрос в тази ситуация. Не знам..... Обичам града си, хората тук са уникални и се чувствам спокойно и нормално. Бих казал – цялостна промяна в линията на действие на Фондацията и възможността да я ръководя така, че да спечелим, но това няма да стане. Може би възможността да работя с операта и филхармонията и предизвикателството да построя тази зала, за която говорих. Да възстановя името и ореола на тези две институции, име, което им се полага, и авторитет, който им се полага. Знам ли? Хващате ме този път неподготвен. Не знам, не знам.... Може би трябва да мине малко време, защото все още в мене е силна обидата, чувството на омерзение и покруса от начина по който се отнесоха с труда и възможностите на града ми....не знам. Трябва да мине време...

Кирил Търпов е роден в Пловдив през 1957 година. Завършва Музикалното  училище в Пловдив. Получава първата си магистратура по дирижиране в  Софийската академия , а втората - в Пловдивската, с музикална  педагогика. Защитава докторат по оперно и симфонично дирижиране. Вече 30  години прави фестивали. Работил е в Пловдив, София и Свиленград, дирижирал е в САЩ, Швейцария, Македония, Словакия, Чехия, Австрия, Франция и Испания. Основоположник е на Фестивала на изкуствата „Български сезони“ в Ню  Йорк. През 2006 година е номиниран за най-успелия българин в областта на музиката извън България. За най-сериозно свое постижение в професионален план счита  концертите си с оркестрите, които е ръководил в Ню Йорк, а в личен план – любовта, доверието и подкрепата на учениците си. 

Автор:
Стефан Попов



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 13001846
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 37058
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031