Православната църква отбелязва днес Въздвижение на Светия кръст Господен - Кръстовден. С този ден, наричан още Гроздоберник, започва и есента.   Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на християнската църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота и връщането на кръста от персийски плен през XVII век.   През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога.   Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст   с надпис под него "С това ще победиш".
  Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си.   Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.   Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина.   През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм.   През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Ерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст.   След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите.   След страданията и разпятието Христови, кръстът се превръща в   жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.   Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.   На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен.   Такова поклонение има още три пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово и на 1 август.   По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.   Според народния обичай   този ден се свързва с края на лятото и началото на есента -   времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.   Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът. В народната традиция съществува поверието, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста.   Народът вярва още, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене.   Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.   На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.