Жан Виденов: Това, което е породено от дебелоочие и от демагогия. В това отношение да отдадем дължимото на ония години - имаше по-малко демагогия и дебелоочие.

Водещ: Така ли?

Жан Виденов: Да. Имаше много заблуди и крайности, агресия, но по-малко неща оставаха скрити.

Водещ: Дължите ми два примера - единият за дебелоочието, другият за демагогия.

Жан Виденов: От сегашния политически живот?

Водещ: От целия преход. Все пак има гении на дебелоочието.

Жан Виденов: Аз знам един, но демагогия е да претендираш за лидерство на левицата в България и да отстояваш правилността на решението за плоския данък.

Водещ: Сергей Станишев?

Жан Виденов: Това е голяма демагогия.

Водещ: Да.

Жан Виденов: Вторият, дебелоочие, е да провалиш преговори с труден партньор, каквито са руснаците, и да твърдиш, че следващите са ти виновни.

Водещ: Този кой е, че не се сещам, пак Станишев?

Жан Виденов: Или някой от “Позитано”.

Водещ: Ролята на партийната аристокрация? Да поясня - пагубна според мен.

Жан Виденов: Това е една от най-уродливите черти на българското общество, че символи на пороците на номенклатурния социализъм от 80-те години останаха по върховете и продължиха да диктуват формирането на новото общество и след 10 ноември.

Водещ: Направят най-напред промяната, а след това да съграждат нещо?

Жан Виденов: Да.

Водещ: Синът на Димитър Станишев, самият Луканов и т.н. Порочно е, това вън от съмнение. Защо не го усещат обикновените и ваши симпатизанти, защо пъплят след рокера Станишев към Бузлуджа, може би че няма след кого?

Жан Виденов: Може би са обезверени, тласка ги инерцията, че в кои други слоеве на обществото не е така. Някои твърдят, че преходът е свършил в България, затова, защото хората са се отчаяли вече да се борят за нещо различно.

Водещ: Да.

Жан Виденов: И от тая цинична гледна точка констатацията е може би вярна.

Водещ: Това е много интересно, защо извадиха едни момчета тезата за края на прехода, какво искаха да скрият по този начин?

Жан Виденов: Те я извадиха със съвсем користни подбуди, за да отпразнуват своята ненаказуемост. Твърдата си увереност, че оттук  нататък никой няма да се разрови в десетките им фирми и да види откъде са парите за голфовете. Не за колите голфове, а голф   игрищата край Каварна.

Водещ: Понеже обявяваме непрекъснато, че зад гърба ви са се скрили големите разбойници на прехода, да им отделим малко внимание?

Жан Виденов: Те го заслужават, да.

Водещ: Във вашата представа кои са? Докато помислите, вчера вдовицата на Илия Павлов се оплакала в едно предаване, че нейният покоен съпруг е наричан мутра. Тя вероятно очаква той да бъде наричан Стамболов, нали, или Гарибалди. Но вижте какво става за десет години. Защо е такова българското време, защо непрекъснато амнистира и сега отговорът ви за разбойниците?

Жан Виденов: Според мен грешните макроикономически решения от началото на 90-те години са водоразделът, на който трябва да се търсят разбойниците на прехода. Търсеше се едно лично забогатяване и едно ново икономическо бъдеще за страната по един абсолютно авантюристичен начин и това се правеше съзнателно.

Водещ: Коя година, кои хора, кои герои?

Жан Виденов: Всички важни решения за България се взеха 1990 година пролетта. За мораториума върху външния дълг, за плаващия курс на лева и за безпределната кредитна експанзия. Която доведе до това, че Тодор Вълчев даде банкови лицензи на сульо и пульо, нали помните този период. Това ни обрече на едно развитие, което е напълно зависимо от външните инвестиции. Диктува послушание на международната арена и не разчита на никакви вътрешни естествени, наши, български фактори за нов растеж и преструктуриране на икономиката.

Водещ: Замисълът с банките ли в крайна сметка ви изяде главата като премиер?

Жан Виденов: Многобройните банки и кредитната експанзия са плод на ония решения, да. Които, поканете всеки макроикономист, десен или ляв, ще ви каже че за три, четири, пет години една задлъжняла страна, която се мъчи да си преструктурира икономиката, е раздала наляво и надясно кредити с надеждата, че ще дойдат външни инвеститори, ще покрият нещо, ще осигурят пазари и т.н., до четири-пет години рухва. Това става в Гърция в момента между впрочем. Знаете ли колко пари ни бяха нужни 1996 година, за да се справим с дълговия проблем - около един милиард долара и малко повече за 1997 година, които никой на България не даде. В Гърция знаете мащабите на помощта.

Водещ: Каква е ролята на Тодор Вълчев в тази криза, освен раздаването на лицензи?

Жан Виденов: Правеше каквото му кажат. Послушна маша беше.

Водещ: На кого?

Жан Виденов: На икономистите около Луканов. Те повечето са ми колеги. Външни търговци, които много разчитат на активния оборот във външната търговия, на чуждите инвестиции. Но всички тия надежди се оказаха съвсем напразни. Такава политика може да доведе до успех, но шансът за това едно на хиляда.

Водещ: Вие усетихте ли симптомите на края, когато последователно изгърмяха Туристспорт банк и след това Първа частна банка?

Жан Виденов: Те още от 1995 година бяха видни. Ние сравнително леко се отървахме 1996 - 1997 година. Паричният борд успя да отстрани тоя тумор сравнително точно, прецизно, без да реже по живо месо. Останаха ни български банки.

Водещ: Да.

Жан Виденов: Поведението на, те бяха близо сто май, банкови институции за периода 1990 - 1995 година въобще не предполагаше да останат да съществуват банки. С малко подкрепа и с вътрешнополитическа стабилност това можеше да бъде избегнато. Но нестабилността тръгна включително вътре от управляващата партия тогава. И това е едно от големите ми разминавания с моите бивши съпартийци. Те нямаха право на такова поведение тогава.

Водещ: Валерия Велева ви пита дали сте простили на Николай Добрев.

Жан Виденов: Не.

Водещ: Задала ви такъв въпрос преди доста години. Отговорът е бил “не” и сега е пак “не”?

Жан Виденов: Предложих Николай Добрев за партиен председател и за премиер, защото тогава бе най-силната личност в управляващата партия. Включително, защото и в последния момент се нареди в кръга на моите противници. Наречете го мазохизъм, но аз го наричам трезва политическа сметка. Трябваше силна персона, подкрепена персона, персона с доверие, която да води страна в тези тежки времена. Той се уплаши.

Водещ: Само уплаши?

Жан Виденов: И след това предаде.

Водещ: Друг избор нямахте?

Жан Виденов: А, имаше готов сценарий да остана партиен председател, да нося сърцето на Данко пред феновете си в партийната членска маса, а някой послушник да е премиер. Колко време би издържала една такава схема, те самите сценаристи не се запитаха, а може би си правеха сметка втори път да стана изкупителна жертва. След това щеше да ми дойде много.

Водещ: Два пъти, казвате, е много?

Жан Виденов: Да.

Водещ: Каква е ролята на Костов в тъй нареченото предателство на Добрев? Или Костов беше един статист, който изчака реда си?

Жан Виденов: Имаше договорка тогава. Той доста рискува, защото резултатите от икономическата криза не бяха много ясни. Всичко можеше да стане, но стремежът му към властта го тласкаше да вземе всичко, което може тогава. Моите хора на “Позитано” искаха от него гаранции, че няма да ги пипа, и ги получи.

Със съкращения 

Краят на политическите надежди
Политически надежди загубих през 2000 г., когато се съюзихме с най-олигархичната партия ДПС, спечелихме изборите с неподходящ президент и обявихме това за успех. “Сърцето на Георги Първанов никога не е било на “Позитано”. Когато симпатизантите ни и нацията повярваха в изборната победа, аз вдигнах ръце, разказа Виденов за оттеглянето си от политиката.

За убийството на Андрей Луканов и куфарчетата с долари
Андрей Луканов не беше алчен за пари, но беше много алчен за власт, каза по повод на убийството на бившия червен премиер Виденов. Беше смел, но много безотговорен, първо взимаше решения, после мислеше как ще ги мотивира, каза още бившият премиер за Луканов. Въпреки че бяхме противници в партията обаче, се разбирахме по свой си начин. Бяхме противници, но нямахме тайни. Аз съм от същия професионален кръг. Той имаше склонност да участва в големи, рисковани игри, някоя от тях го е убила, каза Виденов. Възпитаник съм на руската външнополитическа школа, но не мога да разбера търговското поведение на някои хора, каза Виденов. България имаше сериозен ресурс зад граница, контролиран чрез заплахи от репресии, ако се злоупотреби с народната пара. Ако това наричате куфарчета, те отидоха където трябва, каза Виденов. Луканов обаче вече нямал власт над тях, но и те не били особено успешни. Какво са създали зад граница, попита бившият премиер.

Още за гостуването на Жан Виденов при Кеворкян - ТУК