"През последната година и половина бяха отправени доста критики към българското медийното пространство. Проблемът не е в наличието на критики, а че критиките идват от много страни, което елиминира възможността те да са субективни. Трябва да приемем тези критики", коментира Спасов

Изследването отчита няколко основни проблема на медийната среда в България - липсата на плурализъм на мненията, политическата обвързаност и натиск. "Този натиск се осъществява най-вече от една коалиция между частните собственици и политическия сектор, като вследствие на това се налага редакционен натиск, теми табу и насаждане на страх у журналистите", заяви медийният анализатор, позовавайки се на проучването. То е направено през април тази година и има за цел да отрази гледната точка на журналистите, медийните експерти и неправителствените организации по проблемите на медиите в страната.

Първата област в проучването изследва свобода на изразяване и свобода на медиите. Там е получена и най-високата оценка "3" от максимална "5". Основните констатации са, че е налице формално добра законова защита на основните човешки права и свобода на медиите, а нормативните актове на ЕС в тази област имат пряко действие в България.

Изследването отчита обаче, че законовите положения трудно намират реализация в ежедневната работа на медиите. "Правораздавателната система е в дълбока криза и не насърчава спазването на законите", коментира Орлин Спасов.
 

Второто направление в изследването има за цел да оцени разнообразието, независимостта и устойчивостта на медийната среда. Анализът установява изобилие на съдържание, което обаче не означава разнообразие.

"Качеството е дефицит, има доминация на "жълтото" съдържание", коментира доц. Спасов. Изследването отчита, че има и неравнопоставеност в разпространението на печатните медии, защото то е контролирано от няколко ключови играча на пазара.

Концентрацията на собственост е сериозна заплаха, но е трудно да се проследи поради липса на яснота кой е реалният собственик на една медия, се казва в анализа.

Той обсъжда и проблемите на медийната регулация и обществените електронни медии. БНР и БНТ се посочват като най-балансираните и качествени медии, въпреки че субсидирането им от държавата ги прави до известна степен зависими. Констатирани са опити за постепенно обезличаване на двете медии в полза на частните оператори.

По отношение на медийното законодателство анализът посочва, че то е било често променяно, много пъти с "лобистки привкус". Съветът за електронни медии (СЕМ) също е оценен в изследването, като е посочен основният проблем пред институцията - че не налага достатъчен контрол върху спазването на програмите схеми и не санкционира медиите при промяна на съдържанието на програмите.
 

Темата за професионалните стандарти в българските медии също попада в изследването.

"Един от основните проблеми в тази сфера е свързан с ниската ефективност на медийната саморегулация. Етичният кодекс на българските медии не е подписан от представителите на много от най-тиражните медии, а дори подписалите го не се придържат стриктно към него. Разследващата журналистика в българските медии е рядкост, докато автоцензурата процъфтява. Корупцията остава широко разпространена, като формите й варират от приемането на скъпи подаръци до директни плащания", коментира доц. Орлин Спасов, цитирайки изследването.

Участниците в медийния барометър са обявили, че не очакват радикални действия за промяна на медийната среда нито от държавата, нито от собствениците на медиите.