Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2013 11:19 - Какво се казва в речта на Ахмед Доган, прочетена от Филиз Хюсменова?
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 714 Коментари: 0 Гласове:
1



Това е речта на Ахмед Доган, с която той обяви оттеглянето си от лидерския пост в ДПС след 23 години начело. Тя обаче беше прекъсната от нападението срещу него с газов пистолет.
След няколко часа прекъсване националната конференция беше възстановена и речта му прочетена от Филиз Хюсменова. По традиция докладът му беше раздаден на делегатите и отпечатан в книжка. "Дневник" публикува речта едно към едно, запазен е оригиналният подчертан текст:


Уважаеми делегати, на VIII-та Национална конференция на ДПС, Уважаеми гости от страната и чужбина, Ваши превъзходителства!

Осмата НК ще остане в историята на ДПС с различни оценки и политически квалификации. За мен този най-висш партиен форум ще има както фундаментални политически измерения за партийното строителство, така и личностен екзистенциален смисъл.

Днес ние трябва да си отговорим на въпроса:

какво в нашата стратегическа визия за света трябва да остане и да се развива? И коя част следва да се промени съобразно динамиката на европейските политически реалности и на регионалния политически свят. Разбира се, това метаполитическо сканиране е необходимо да се направи от гледна точка на либералните принципи, ценности и политически практики.

Две основни тенденции характеризират нашия съвременен глобален политически свят. Първата тенденция е свързана с обстоятелството, че в геополитически план светът се движи от едно полюса и към многополюсен свят. С други думи, следващите няколко десетилетия глобалният политически свят ще се намира в състояние на преход, преобразуване, трансформация към поливалентност на ценностите и мултикултурност на човешките общности.

Втората консолидираща света тенденция е свързана с търсенето на изход от Глобалната криза предимно в постигането на финансова стабилност, растеж и заетост, което може да се приеме за адекватна стратегия само като първа стъпка в правилното дефиниране на същността на кризата като глобално явление. Според мен относително глобалният характер на кризата има далеч по-дълбинни проекции, защото е само един от отпушените бентове на системата на властта във връзка с Промяната на управляващите параметри на Глобалния свят към многополюсност и мултикултурност.

Взаимодействието на тези две тенденции създава процес на бавни, но съвсем явни финансови, икономически и социокултурни завихряния, които трудно се поддават на прогнозиране и управление.
Основният въпрос при тази геополитическа ситуация е : ще успее ли ЕС в контекста на Програмата "Хоризонт 2020" да гарантира лидерската си роля в развитието на науката, ключовите технологии и в качеството на живот в социалната сфера?

По всичко изглежда, че " Програмата 2014-2020" е едно огромно предизвикателство пред ЕС и като че ли априори е ясно, че от нейното успешно или неуспешно изпълнение ще зависят не само целостта на EC. общото състояние на страните-членки, но също така и властовите вектори и геостратегически баланси в планетарен мащаб.

Ако това предизвикателство беше в дискурса на самоцелното надбягване за технологична иновативност и по­литическо надмощие, крайните резултати на евентуалния лош сценарий нямаше да изглеждат чак толкова фатални. Но Глобалната финансово-икономическа криза в Западния свят е обективен факт, който поставя ЕС в ситуация на безалтернативен избор, а именно: стратегиите за оцеляване и за развитие на страните-членки трябва да образуват общ, сумарен вектор на ускорено лидерско развитие на Общността! В противен случай " Хоризонт 2020" ще си остане само в рамките на конвенционална стратегия за оцеляване в търсене на позитивен изход от Кризата и всяка страна-членка ще се спасява както може. И точно в това отношение са моите притеснения за лидерството на ЕС в световен мащаб... Защото това директно ще рефлектира върху състоянието и съдбата на България.

За да изразя сравнително по-еднозначно притесненията си, няма да коментирам въпроса дали финансирането на "Хоризонт 2020" е адекватно в сравнение с аналогични програми на САЩ, Китай и Япония. В този дух няма да изразя и съмнение дали един процент от брутния продукт на ЕС е достатъчен за една такава геостратегическа инвестиция за запазване и утвърждаване на Европейското лидерство в света. Но в същия контекст на Лидерството на ЕС бих искал да коментирам ефективността на разходваните средства от бюджета на Съюза за финансовото стабилизиране на определени страни-членки и за създаване на условие за заетост. Въпреки че се правят целево, тези инвестиции си остават в рамките на парадигмата на оцеляването, а не за придобиване на стратегическо предимство в развитието. Това обстоятелство на рефлексивно равнище имплицира най-малко два типа въпроси и опасе­ния, които имат силата на политически реалности:
На първо място, превръщането на научните изследвания в нови продукти и услуги е все още далеч от необходимата за целта консолидация на европейския научен и инженерен потенциал за създаване на принципно нови ключови технологии. Няма да бъде излишно да напомня, че в исторически план Европа дължи лидерството си именно на науката и новите технологии.

На второ място, имам "усещането", че оценките на Брюксел за Кризата във финансово-икономическия свят е по аналогия на предишни кризисни сътресения на световната икономика. Респективно - търсенето на изход/или изходи от нея са в рамките на конвенционалното мислене и действие. Разбира се, кризите са естествено състояние на човешкото развитие. Но в конкретния случай търсенето на позитивен изход от нея е равносилно на избор на изпреварваща стратегия за развитие на ЕС най-малко за няколко десетилетия.

Характерна особеност на днешната криза е обстоятелството, че тя протича в условията на новите реалности на Глобалния свят, включително и на все още неписаните правила в него. Светът никога не е бил толкова глобален и взаимозависим във вертикално, хоризонтално и виртуално измерение.

В предишните етапи на развитие на Въглеродната икономика, базирана на фосилните горива, развиващите се държави са намирали модели за изход от кризите в капиталистическия център на света. Днес ситуацията е коренно различна, защото моделите за подражание са твърде спорни. Страните, които се намират във възход, като Китай например, са в ускорена степен на модернизация, но в хоризонта на Въглеродната епоха. Тъкмо затова търсеният модел за развитие е в съвсем друга посока.

Резултатът от модернизацията по класически западен образец е очевиден:

- индустриализация (реиндустриализация), масово производство и масово потребление: светът е на ръба на самоунищожителна екологична катастрофа и тотална енергийна зависимост.
В този ред на мисли, ако поставим знак за равенство на изхода от кризата с избора на стратегически път за развитие, Лидерството на ЕС следва да се реализира в областта на Зелената индустрия, ВЕИ, принципно новите начини за преобразуване u съхраняване на енергията, биотехнологиите, нанотехнологиите...., което условно можем да наречем Лидерство във Водородната икономика. С други думи, Лидерството на Европа има смисъл само ако успее да зададе параметрите на следващата индустриална революция и на новата икономика, така както преди два века даде тласък на Първата индустриална революция и на Въглеродната икономика.

В началото на Кризата като че ли интуитивно разбирахме, че след нея светът ще бъде друг, и спирахме дотук. Днес сравнително по-уверено можем да твърдим, че причините за нейното възникване и развитие в Западния свят са доста по-дълбоки, защото засягат самия статус на човека в Природата, както и отношението на човека към себе си и към различието и другостта. Очевидно е, че в центъра на съвременния капиталистически свят, в лицето на САЩ и ЕС, въглеродната икономика достига своя праг на развитие, поставяйки под въпрос понятията за прогрес и цивилизация. Искрено се надявам, че е въпрос на време отново в този център да се появи алтернативата на остарялото и моделът за развитие на новата икономика.

За мен няма съмнение, че Глобалната криза е и криза на парадигмата и на модела ни за развитие. Криза на самата ни представа за модерност, модернизация и циви­лизованост, криза на нашите разбирания за насоката ни за развитие. Тъкмо затова Глобалното политическо време се тресе и терзае накъде да реализира себе си. По всичко изглежда, че този въпрос на въпросите"ще се реши не от политици и чиновници, а от вдъхновени предприемачи с усет за иновации и за друго качествено равнище на функциониране на властта като самоорганизираща се система.
В тази връзка преди няколко години един известен американски финансист лансира тезата, че кризата е вто­ричен продукт на вярата ни в неолиберализма, който давал неограничени прерогативи на саморегулацията на пазарната икономика, а това се оказало погрешно.

Не бих искал да ви занимавам с темата за регулация/ дерегулация на пазарния свят. Въпросът, който искам да поставя, е конкретен и прагматичен, а именно: отговаря ли институционалната структура на властта в ЕС на неговото ефективно интегриране?

Очевидно Властовата система на ЕС и страните-членки ще има нужда не само от продължителна синхронизация, но също така и от нови принципи за "права и обратна връзка" с прецизно уточняване на степените на свобода за всяко властово равнище.

В сегашния си вид Властовата система на ЕС и страните-членки в основната си част са институционализирани структури на властта на идеализираната национална държава. В най-добрия случай тя е усъвършенствана през периода на "Студената война" и след падането на Берлинската стена, но същността й е същата. И точно в това отношение се поражда проблемна ситуация във функционалната целесъобразност на Властовата система. Тя е конструирана за запазване на суверинитета на силни държавни субекти в несигурна и конкурентна среда. Тъкмо затова нейната категориална инфраструктура се базира на:

монолитното единство, перфектната сигурност, изрядната структурност, строгата централизация и субординация, прецизната нормативна регулация, йерархичната организация и т.н.
Тази Властова система отговаря на идеологемите на европейския политически модернизъм, затова е като еманация на една идеална национална държава. Но може ли тя да " обслужва" съюз от 27 държави, дори и с тежестта на идеята за изграждане на " Европейски обединени щати"? Съмнявам се! Защото в този си вид и категориален формат тази Властова система провокира различни пластове на Историческото време, което пречи на реалните интеграционни процеси в Съюза.

Дори нещо повече. Тази Властова система в определен смисъл окуражава възпроизводството на определени сегменти на актуалното Политическо време, които дефектират общата политическа воля и Свободата на действие на "Цялото" в лицето на ЕС. Защото векторите на Властовата система на страните-членки гравитират около егоцентризма на националната идея. Но етнонационалната визия изключва не само различието и другостта, а в определени прагови случаи и "Цялото".

Подобно твърдение няма нужда от доказателства. Достатъчно е да си припомним развоя на ситуацията в Гърция и в още няколко страни, както и очертаващия се референдум за ЕС във Великобритания. България със своята полицейска диктатура също не прави изключение.

Интересно е да се знае, че това обстоятелство за статуса на Властовата система е предвидено от архитектите на ЕС. Затова във визията на Евроидеята водещ принцип на Властовата система ерегионализмът, а не централизмът. От тази гледна точка, закъснялото развитие на стратегията "Европа на регионите" е част от причините за кризисните явления в ЕС.

Ако опитът ни е провокирал да мислим в по-свободен порядък за гарантиране на Лидерството на ЕС в Глобалния свят, бихме могли да допуснем, че Политическото време е узряло за профилактично категориално изместване на акцентите на Властовата система.

Това "безобидно" действие би задало друга опция на Свободата на политическото целеполагане, а паралелно с това- и активиране на предприемаческата дейност и легитимиране на мултикултурните реалности.
Естественият въпрос, който възниква от логиката на контекста, е: Има ли Европейската духовна традиция философско-културологична основа за подобно "профилактично" изместване на категориалната база на актуалната Властова система?

Да, има. В Европейското духовно пространство има всичко, стига да знаеш какво търсиш и да имаш отворени портали за възприемане на реалностите.

В най-лошия случай е налице 40-50-годишна традиция в преосмислянето и предефинирането на идеите, принципите и практиките на политическия модернизъм в Евроатлантическото духовно пространство. И това явление се нарича Постмодернизъм.

Би било знак на неуважение към конференцията да ви занимавам с философията и практиките на постмодернизма. Разбира се, подобно действие е невъзможно. Обаче се изкушавам да ви демонстрирам как би изглеждало въпросното изместване на векторите на Властовата система на идеализираната национална държава, от гледна точка на необходимото доминиране на властовите вектори на ЕС:

Например:




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 12997729
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 37058
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031