Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2013 21:17 - Патриарх Неофит призова да се справим със себелюбието си
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 888 Коментари: 0 Гласове:
0



Да се справим със своето себелюбие, за да можем да влезем в единството на църквата бе един от призивите на новия патриарх Неофит в първата му отслужена като водач на Българската църква литургия в храм-паметника "Св. Александър Невски" в понеделник. В обръщението си към миряните той очерта и как вижда ролята на патриарха.

Патриархът е пазител на вътрешното единство на църквата и заедно със събратята архиереи е блюстител на чистотата на вярата. Неговата задача е да не допуска разномислията и разногласията да прерастват в раздори и неуредици и разколи“, посочи той.

Неофит посочи още, че църквата ще бъде отворена за диалог с всички православни църкви и ще полага усилия за укрепване и усъвършенстване на провославното сътрудничество.


Ето и пълния текст на словото на патриарха:

“Ваши блаженства, уважаеми предстоятели и представители на поместните православни църкви, Ваше Величество, Високопреосвещени архиереи на Българската православна църква, уважаема госпожо заместник-председател на Народното събрание, Ваши превъзходителства, Всечестни отци, възлюбени в Господа братя и сестри,

Главното служение на Църквата в света е да събира разделените и разпръснати хора и да ги съединява в органическо и живо единство. Единството на Църквата е едновременно и основа, и цел, и изначална даденост, и проблем, изискващ разрешение. Единството на духа е било дадено изначално, но то трябва да се запазва и продължава чрез връзките на мира. Посредством непрестанните усилия на вярата и любовта в Христа и общението в Светия дух. Защото чрез един дух всички сте кръстени в едно цяло и Дух свети, който е дух на любовта и мира, не само съединява Христовите последователи, но и във всяка отделна душа става източник на вътрешен мир и цялостност.

Църквата е единство на живота и общение в любовта. Свети апостол Павел изисква нашият съюз да бъде така съвършен, както връзките между членовете в едно тяло. За да влезем в съборността на църквата, ние трябва да се отречем от себе си. Трябва да се справим със своето себелюбие, за да можем да влезем в единството на църквата в пълнотата на църковното общение се осъществява и съборното преобразяване на личността. Съборността е конкретно единство в мислите и чувствата.

Патриархът е пазител на вътрешното единство на църквата и заедно със събратята архиереи е блюстител на чистотата на вярата. Неговата задача е да не допуска разномислията и разногласията да прерастват в раздори и неуредици и разколи. Той трябва да се грижи всяка личност с присъщата й неповторимост да намери своето място в пълния организъм, а разномислията да не нарушават духа на любовта и да не отслабват общите усилия на Божия виноград.

Благочестиви йерарси, скъпи отци, братя и сестри, въздухът по цялата земя е еднакъв и навсякъде е еднакво животворящ, ако не е нарушен неговият химически състав. Но неговите свойства са разнообразни и това разнообразие произхожда от особеността на местностите, които той изпълва. Така е Църквата, навсякъде единна, разнообразно се появява в православните народи. Но всички тези народи принадлежат на едната, свята, съборна и апостолска Църква, докато изповядват едната и единствена истинска вяра. Своеобразието на всяка поместна църква може да бъде много голямо, но единството ще остава ненарушено и ако не е нарушена евангелската истина и ако те пребъдат в истината Христова.

Църквата, озарена от Господната светлина, по целия свят разпространяват своите лъчи, пише свети Киприян Картагенски. Но изливаща се навсякъде е една и единството на тялото остава неразделено. По цялата земя тя разпростира своите клони, натежали от плод. Днес, скрепявайки това единство, ние в съсложение се причестихме от едната чаша с вярата, че църковното единство се намира в неразривна връзка с тайнството Света Евхаристия, в което вярващите, причестявайки се с едното тяло Христово, истински или действително съчетават в едно съборно тяло достойнството на Христовата любов в преобразяващата сила на духа.

Нали ако всички се причестявахме от един хляб, то всички се съединяваме в едно тяло, казва апостолът, защото Христос не може да бъде разделен. Затова и тялото Христово се нарича Църква, а ние – отделни членове, според разбирането на апостола.

С въпроса за единството на църквата е свързан въпросът за нейната съборност.

Възможно ли е да Ви задам конкретен въпрос? Защо ние, бидейки членове на църквата, не усещаме в нея съборността, нито нейното пълно единство? Защото не сме напълно оцърквовени, защото само донякъде сме се уподобили на Христа, който е глава на Църквата. Понякога ние се придържаме към някакви свои мнения, робуваме на някакви свои страсти и пристрастия, несъгласни с учението на Църквата.

Християнинът никога не трябва да цени своето лично мнение, своите частни възгледи и да ги отстоява на всяка цена, разкъсвайки връзките на любовта. Истината е достояние не на един или друг човек, а на цялата Църква. И да прозрем тази истина, възможна само в Църквата, в съборния разум и в съборната любов. Както е писал един руски свещенномученик в началото на миналия век – да бъдеш християнин, значи да принадлежиш към Църквата, защото християнството е именно Църквата и вън от Църквата няма християнски живот, не може и да има. За истинското оцърквовяване е нужно не само пълно единение с Църквата, но с мислите и живота в Христа до степен не "аз живея", а "Христос живее в мен".

Светите праведници, очистили душите си, направили ги напълно църковни, т.е. Причестни на Бога, ясно усещали това единство и съборност на Църквата. Впрочем и за нас не е напълно недостъпно съзнанието и усещането за единството на Църквата и съборното единодушие. Когато четем житията на светиите или творенията на светите отци, често реално усещаме своята общност с тях, своята близост на интересите с преживяванията и стремежите. Църквата се старае да развива в нас това съборно чувство, давайки ни в своите богослужения възможност реално да преживеем същите чувства, каквито преживяват участниците в празнуваното събитие и с това съборно да ни обедини с тези нейни чада, принадлежащи днес към съществуващата небесна Църква. И в общението помежду ни всеки от нас православните е изпитвал чувството на единство при срещите с някои често напълно непознати, но също така православно вярващи хора. Как изведнъж те ни стават толкова близки, по-близки даже от тези, с които ни свързва родство по плът.

Братя и сестри, предстоятелят на всяка поместна православна църква е призован заедно със събратята си йерарси от другите църкви да се грижи за единството на вселенското православие. Като благодаря за съвместната молитва на намиращите се тук предстоятели и представители на всичките поместни православни църкви, свидетелствам, че Българската православна църква, Българска патриаршия ще бъде отворена за диалог с всички православни църкви и ще полага усилия за укрепване и усъвършенстване на провославното сътрудничество.

Сърдечно благодаря на всички наши в Христа братя, пребъднали на молитва заедно с нас. Надявам се, че вашата молитва и молитвена подкрепа, никога не ще оскъдее. И нека по думите на апостола, като постъпваме достойно със званието, за което сме призвани, със смиреномъдрие, радост и великодушие, да бъдем единомислени, да живеем в мир и Бог на любовта и на мира да бъде с всички нас!

Амин!“



Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 9345534
Постинги: 10365
Коментари: 4950
Гласове: 33111
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031