Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
25.02.2013 21:17 -
Патриарх Неофит призова да се справим със себелюбието си
Да се справим със своето себелюбие, за да можем да влезем в единството на църквата бе един от призивите на новия патриарх Неофит в първата му отслужена като водач на Българската църква литургия в храм-паметника "Св. Александър Невски" в понеделник. В обръщението си към миряните той очерта и как вижда ролята на патриарха.
“Патриархът е пазител на вътрешното единство на църквата и заедно със събратята архиереи е блюстител на чистотата на вярата. Неговата задача е да не допуска разномислията и разногласията да прерастват в раздори и неуредици и разколи“, посочи той.
Неофит посочи още, че църквата ще бъде отворена за диалог с всички православни църкви и ще полага усилия за укрепване и усъвършенстване на провославното сътрудничество.
Ето и пълния текст на словото на патриарха:
“Ваши блаженства, уважаеми предстоятели и представители на поместните православни църкви, Ваше Величество, Високопреосвещени архиереи на Българската православна църква, уважаема госпожо заместник-председател на Народното събрание, Ваши превъзходителства, Всечестни отци, възлюбени в Господа братя и сестри,
Главното служение на Църквата в света е да събира разделените и разпръснати хора и да ги съединява в органическо и живо единство. Единството на Църквата е едновременно и основа, и цел, и изначална даденост, и проблем, изискващ разрешение. Единството на духа е било дадено изначално, но то трябва да се запазва и продължава чрез връзките на мира. Посредством непрестанните усилия на вярата и любовта в Христа и общението в Светия дух. Защото чрез един дух всички сте кръстени в едно цяло и Дух свети, който е дух на любовта и мира, не само съединява Христовите последователи, но и във всяка отделна душа става източник на вътрешен мир и цялостност.
Църквата е единство на живота и общение в любовта. Свети апостол Павел изисква нашият съюз да бъде така съвършен, както връзките между членовете в едно тяло. За да влезем в съборността на църквата, ние трябва да се отречем от себе си. Трябва да се справим със своето себелюбие, за да можем да влезем в единството на църквата в пълнотата на църковното общение се осъществява и съборното преобразяване на личността. Съборността е конкретно единство в мислите и чувствата.
Патриархът е пазител на вътрешното единство на църквата и заедно със събратята архиереи е блюстител на чистотата на вярата. Неговата задача е да не допуска разномислията и разногласията да прерастват в раздори и неуредици и разколи. Той трябва да се грижи всяка личност с присъщата й неповторимост да намери своето място в пълния организъм, а разномислията да не нарушават духа на любовта и да не отслабват общите усилия на Божия виноград.
Благочестиви йерарси, скъпи отци, братя и сестри, въздухът по цялата земя е еднакъв и навсякъде е еднакво животворящ, ако не е нарушен неговият химически състав. Но неговите свойства са разнообразни и това разнообразие произхожда от особеността на местностите, които той изпълва. Така е Църквата, навсякъде единна, разнообразно се появява в православните народи. Но всички тези народи принадлежат на едната, свята, съборна и апостолска Църква, докато изповядват едната и единствена истинска вяра. Своеобразието на всяка поместна църква може да бъде много голямо, но единството ще остава ненарушено и ако не е нарушена евангелската истина и ако те пребъдат в истината Христова.
Църквата, озарена от Господната светлина, по целия свят разпространяват своите лъчи, пише свети Киприян Картагенски. Но изливаща се навсякъде е една и единството на тялото остава неразделено. По цялата земя тя разпростира своите клони, натежали от плод. Днес, скрепявайки това единство, ние в съсложение се причестихме от едната чаша с вярата, че църковното единство се намира в неразривна връзка с тайнството Света Евхаристия, в което вярващите, причестявайки се с едното тяло Христово, истински или действително съчетават в едно съборно тяло достойнството на Христовата любов в преобразяващата сила на духа.
Нали ако всички се причестявахме от един хляб, то всички се съединяваме в едно тяло, казва апостолът, защото Христос не може да бъде разделен. Затова и тялото Христово се нарича Църква, а ние – отделни членове, според разбирането на апостола.
С въпроса за единството на църквата е свързан въпросът за нейната съборност.
Възможно ли е да Ви задам конкретен въпрос? Защо ние, бидейки членове на църквата, не усещаме в нея съборността, нито нейното пълно единство? Защото не сме напълно оцърквовени, защото само донякъде сме се уподобили на Христа, който е глава на Църквата. Понякога ние се придържаме към някакви свои мнения, робуваме на някакви свои страсти и пристрастия, несъгласни с учението на Църквата.
Християнинът никога не трябва да цени своето лично мнение, своите частни възгледи и да ги отстоява на всяка цена, разкъсвайки връзките на любовта. Истината е достояние не на един или друг човек, а на цялата Църква. И да прозрем тази истина, възможна само в Църквата, в съборния разум и в съборната любов. Както е писал един руски свещенномученик в началото на миналия век – да бъдеш християнин, значи да принадлежиш към Църквата, защото християнството е именно Църквата и вън от Църквата няма християнски живот, не може и да има. За истинското оцърквовяване е нужно не само пълно единение с Църквата, но с мислите и живота в Христа до степен не "аз живея", а "Христос живее в мен".
Светите праведници, очистили душите си, направили ги напълно църковни, т.е. Причестни на Бога, ясно усещали това единство и съборност на Църквата. Впрочем и за нас не е напълно недостъпно съзнанието и усещането за единството на Църквата и съборното единодушие. Когато четем житията на светиите или творенията на светите отци, често реално усещаме своята общност с тях, своята близост на интересите с преживяванията и стремежите. Църквата се старае да развива в нас това съборно чувство, давайки ни в своите богослужения възможност реално да преживеем същите чувства, каквито преживяват участниците в празнуваното събитие и с това съборно да ни обедини с тези нейни чада, принадлежащи днес към съществуващата небесна Църква. И в общението помежду ни всеки от нас православните е изпитвал чувството на единство при срещите с някои често напълно непознати, но също така православно вярващи хора. Как изведнъж те ни стават толкова близки, по-близки даже от тези, с които ни свързва родство по плът.
Братя и сестри, предстоятелят на всяка поместна православна църква е призован заедно със събратята си йерарси от другите църкви да се грижи за единството на вселенското православие. Като благодаря за съвместната молитва на намиращите се тук предстоятели и представители на всичките поместни православни църкви, свидетелствам, че Българската православна църква, Българска патриаршия ще бъде отворена за диалог с всички православни църкви и ще полага усилия за укрепване и усъвършенстване на провославното сътрудничество.
Сърдечно благодаря на всички наши в Христа братя, пребъднали на молитва заедно с нас. Надявам се, че вашата молитва и молитвена подкрепа, никога не ще оскъдее. И нека по думите на апостола, като постъпваме достойно със званието, за което сме призвани, със смиреномъдрие, радост и великодушие, да бъдем единомислени, да живеем в мир и Бог на любовта и на мира да бъде с всички нас!
Амин!“
“Патриархът е пазител на вътрешното единство на църквата и заедно със събратята архиереи е блюстител на чистотата на вярата. Неговата задача е да не допуска разномислията и разногласията да прерастват в раздори и неуредици и разколи“, посочи той.
Неофит посочи още, че църквата ще бъде отворена за диалог с всички православни църкви и ще полага усилия за укрепване и усъвършенстване на провославното сътрудничество.
Ето и пълния текст на словото на патриарха:
“Ваши блаженства, уважаеми предстоятели и представители на поместните православни църкви, Ваше Величество, Високопреосвещени архиереи на Българската православна църква, уважаема госпожо заместник-председател на Народното събрание, Ваши превъзходителства, Всечестни отци, възлюбени в Господа братя и сестри,
Главното служение на Църквата в света е да събира разделените и разпръснати хора и да ги съединява в органическо и живо единство. Единството на Църквата е едновременно и основа, и цел, и изначална даденост, и проблем, изискващ разрешение. Единството на духа е било дадено изначално, но то трябва да се запазва и продължава чрез връзките на мира. Посредством непрестанните усилия на вярата и любовта в Христа и общението в Светия дух. Защото чрез един дух всички сте кръстени в едно цяло и Дух свети, който е дух на любовта и мира, не само съединява Христовите последователи, но и във всяка отделна душа става източник на вътрешен мир и цялостност.
Църквата е единство на живота и общение в любовта. Свети апостол Павел изисква нашият съюз да бъде така съвършен, както връзките между членовете в едно тяло. За да влезем в съборността на църквата, ние трябва да се отречем от себе си. Трябва да се справим със своето себелюбие, за да можем да влезем в единството на църквата в пълнотата на църковното общение се осъществява и съборното преобразяване на личността. Съборността е конкретно единство в мислите и чувствата.
Патриархът е пазител на вътрешното единство на църквата и заедно със събратята архиереи е блюстител на чистотата на вярата. Неговата задача е да не допуска разномислията и разногласията да прерастват в раздори и неуредици и разколи. Той трябва да се грижи всяка личност с присъщата й неповторимост да намери своето място в пълния организъм, а разномислията да не нарушават духа на любовта и да не отслабват общите усилия на Божия виноград.
Благочестиви йерарси, скъпи отци, братя и сестри, въздухът по цялата земя е еднакъв и навсякъде е еднакво животворящ, ако не е нарушен неговият химически състав. Но неговите свойства са разнообразни и това разнообразие произхожда от особеността на местностите, които той изпълва. Така е Църквата, навсякъде единна, разнообразно се появява в православните народи. Но всички тези народи принадлежат на едната, свята, съборна и апостолска Църква, докато изповядват едната и единствена истинска вяра. Своеобразието на всяка поместна църква може да бъде много голямо, но единството ще остава ненарушено и ако не е нарушена евангелската истина и ако те пребъдат в истината Христова.
Църквата, озарена от Господната светлина, по целия свят разпространяват своите лъчи, пише свети Киприян Картагенски. Но изливаща се навсякъде е една и единството на тялото остава неразделено. По цялата земя тя разпростира своите клони, натежали от плод. Днес, скрепявайки това единство, ние в съсложение се причестихме от едната чаша с вярата, че църковното единство се намира в неразривна връзка с тайнството Света Евхаристия, в което вярващите, причестявайки се с едното тяло Христово, истински или действително съчетават в едно съборно тяло достойнството на Христовата любов в преобразяващата сила на духа.
Нали ако всички се причестявахме от един хляб, то всички се съединяваме в едно тяло, казва апостолът, защото Христос не може да бъде разделен. Затова и тялото Христово се нарича Църква, а ние – отделни членове, според разбирането на апостола.
С въпроса за единството на църквата е свързан въпросът за нейната съборност.
Възможно ли е да Ви задам конкретен въпрос? Защо ние, бидейки членове на църквата, не усещаме в нея съборността, нито нейното пълно единство? Защото не сме напълно оцърквовени, защото само донякъде сме се уподобили на Христа, който е глава на Църквата. Понякога ние се придържаме към някакви свои мнения, робуваме на някакви свои страсти и пристрастия, несъгласни с учението на Църквата.
Християнинът никога не трябва да цени своето лично мнение, своите частни възгледи и да ги отстоява на всяка цена, разкъсвайки връзките на любовта. Истината е достояние не на един или друг човек, а на цялата Църква. И да прозрем тази истина, възможна само в Църквата, в съборния разум и в съборната любов. Както е писал един руски свещенномученик в началото на миналия век – да бъдеш християнин, значи да принадлежиш към Църквата, защото християнството е именно Църквата и вън от Църквата няма християнски живот, не може и да има. За истинското оцърквовяване е нужно не само пълно единение с Църквата, но с мислите и живота в Христа до степен не "аз живея", а "Христос живее в мен".
Светите праведници, очистили душите си, направили ги напълно църковни, т.е. Причестни на Бога, ясно усещали това единство и съборност на Църквата. Впрочем и за нас не е напълно недостъпно съзнанието и усещането за единството на Църквата и съборното единодушие. Когато четем житията на светиите или творенията на светите отци, често реално усещаме своята общност с тях, своята близост на интересите с преживяванията и стремежите. Църквата се старае да развива в нас това съборно чувство, давайки ни в своите богослужения възможност реално да преживеем същите чувства, каквито преживяват участниците в празнуваното събитие и с това съборно да ни обедини с тези нейни чада, принадлежащи днес към съществуващата небесна Църква. И в общението помежду ни всеки от нас православните е изпитвал чувството на единство при срещите с някои често напълно непознати, но също така православно вярващи хора. Как изведнъж те ни стават толкова близки, по-близки даже от тези, с които ни свързва родство по плът.
Братя и сестри, предстоятелят на всяка поместна православна църква е призован заедно със събратята си йерарси от другите църкви да се грижи за единството на вселенското православие. Като благодаря за съвместната молитва на намиращите се тук предстоятели и представители на всичките поместни православни църкви, свидетелствам, че Българската православна църква, Българска патриаршия ще бъде отворена за диалог с всички православни църкви и ще полага усилия за укрепване и усъвършенстване на провославното сътрудничество.
Сърдечно благодаря на всички наши в Христа братя, пребъднали на молитва заедно с нас. Надявам се, че вашата молитва и молитвена подкрепа, никога не ще оскъдее. И нека по думите на апостола, като постъпваме достойно със званието, за което сме призвани, със смиреномъдрие, радост и великодушие, да бъдем единомислени, да живеем в мир и Бог на любовта и на мира да бъде с всички нас!
Амин!“
Вълнообразно
Значимостта на глобалното космополитно м...
Ех, *антич-пантич ...Кой ще изтрие този ...
Друсаниците на хорА създават племе, но н...
Ех, *антич-пантич ...Кой ще изтрие този ...
Друсаниците на хорА създават племе, но н...
Ex deo nascimur–тайната на произхода и ж...
ДО ПАТРИАРХ НЕОФИТ-ОТВОРЕНО ПИСМО В ЗАЩ...
Какво искат жените от мъжете?
ДО ПАТРИАРХ НЕОФИТ-ОТВОРЕНО ПИСМО В ЗАЩ...
Какво искат жените от мъжете?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари