2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
По време на Великденските пости лишаваме тялото от животинска храна, месни и млечни продукти (консумират се само растителни храни), така както трябва да ограничим "животинските" страсти и да се противопоставяме на изкушенията.
Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние", или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Христос.
Постът не е просто диета - припомня църквата - а въздържанието от определени храни не е самоцелно.
Идеята е чрез лишаване на тялото да се смири душата,
защото когато пости и се моли, човек се доближава до Бога. Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано.
Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък, когато не трябва да се приема почти нищо.
Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март.
Постът обаче не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и на кърмачки.
През периода на поста всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние.
През първата седмица ограниченията са по-строги,
а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.
През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата.
Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.
Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол.
В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.
Съботата от шестата седмица (Лазаровден) на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар, когото Христос извел от гроба и върнал към живот.
Шестата неделя (Цветница или Връбница) чества тържественото влизане на Спасителя в Ерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
През годината има четири постни периода. Първият - най-дълъг и най-строг пост, е Великденският, чието начало всяка година се променя, но винаги започва седем седмици преди Великден.
Вторият е Петровият пост, той се мени в зависимост от Великденските празници.
Третият е Богородичният пост, който винаги е от 1 до 15 август, когато се празнува голямата Богородица.
Четвъртият е Коледният пост - той започва от 14 ноември и продължава до 24 декември - Бъдни вечер, като и на самата бъдна вечер трябва да се пости.
По материали от интернет
За безбожната Европа - свети Николай Вел...
Кога РЕЛИГИЯ е равно на ВЯРА?