Почасовото заплащане в България е най-ниското в целия Европейски съюз – 3.7 евро на час. Пред нас са Румъния с  4.4 евро на час, Литва с 5.8 евро на час, Латвия с 6 евро на час, Унгария и Полша -  с по 7.5 евро на час, Словакия - 8 евро на час.

Това сочи  анализ на Евростат за разходите за труд за час в Евросъюза през 2012 година, цитиран от БТА.

Най-добре платени са работещите в Швеция, които получават по 39 евро на час, Дания - 38 евро, Белгия - 37 евро, Люксембург - 35 евро, Франция - 34 евро, Ирландия, Германия и Финландия - по 30 евро и др.



Почасовите разходи за труд в ЕС са най-високи в сферата на промишлеността - 24 евро, следвани от услугите – 23.7 евро и строителството - 21 евро.

В рамките на ЕС най-значително увеличение на почасовото заплащане е регистрирано в Австрия – 15.5 на сто, Словакия – 13.8 на сто, Финландия – 13.7 на сто и Белгия - 13 на сто. Най-нисък ръст се наблюдава в Португалия – 0.4 на сто и Ирландия – 0.8 на сто.

Гърция е единствената страна, където се наблюдава намаление на почасовото заплащане – с 11 на сто.

България обаче е в челото на страните извън еврозоната, където за периода 2008-2012 е регистриран най-висок ръст в почасовото заплащане - 42 на сто. През 2008 у нас българинът е получавал по 2.6 евро на час, докато през 2012 за час труд се получава  3.7 евро на час.

Подобно повишение на почасовото заплащане е регистрирано още в Румъния – 26.7 на сто, Чехия - 15 на сто и Естония - 7 на сто.

Данни на НСИ за почасовото заплащане през 2010 година показват, че у нас по този показател най-добре са били заплатени работещите в далекосъобщенията и в сферата на създаването и разпространението на информационни и творчески продукти - по 8 лева брутна часова заплата. Работещите в сферата на производство и разпространение на електроенергия и газови продукти са получавали по 7.65 лева на час, във финансовия и застрахователния сектор - по 7.23 лева на час, в добивната промишленост - по около 6 лева на час.

Най-ниско на час са били заплатени работещите в хотелиерството и ресторантьорството - по 2.42 лева на час, в сферата на административните и спомагателни дейности - по 2.56 лева на час, в търговията, културата и преработвателната промишленост - малко над 3 лева на час.

Най-добре платените професии у нас са били тези на специалистите, квалифицираните работници и ръководителите със средно почасово заплащане между 8 - 10 лева, чийто общ брой в страната е бил над 600 хиляди души. Най-ниско у нас са платени хората, които са били заети с услуги за населението, търговия и охрана, като техния общ брой е бил около 480 хиляди, а почасовото им заплащане - по 3.18 лева, показват данните на НСИ.

Прочелите постинга се питат защо това е така? Нима трудът на шведския работник е 10 пъти по-производителен от труда на българския му колега? Истината е друга. Днес световната капиталистическа система, към която и ние принадлежим вече повече от две десетилетия, е разделена на три групи страни: ЦЕНТЪР - развитите страни или т. н. златен милиард, ПОЛУПЕРИФЕРИЯ И ПЕРИФЕРИЯ. Към последната, наред с всичките слаборазвити страни принадлежи и България. Световният икономически ред е устроен така, че от националния доход на страните от периферията центърът изсмуква огромен ресурс. За България, по оценка, той се равнява 12 - 14 млрд. лева, т. е. от всеки български гражданин се открадват годишно около 1800-2000 лева. В ограбването ни Западът се подпомага от КОМПРАДОРСКАТА буржоазия, представители на която, в една или друга степен, са всичките парламентарно представени партии. Сред тях три заемат особени позиции: ГЕРБ е абсолютно компрадорска партия. Доказателство за това е отношението им към националния капитал. БСП - обективните икономически отношения в света и в ЕС я принуждават да комрадорства. Но в нея съществуват сили, които се стремят да представляват интересите на националния едър капитал и на средния и дребния бизнес. Поради това, тя е по-малкото зло, което може да избере гласоподавателят в предстоящите избори. АТАКА е особен случай. Идейно тя е противник на господството на чуждия капитал и затова се представя като лява, бидейки фактически най-дясна от всичките буржоазни партии. Истински лява партия - представител на трудовите хора - най-вероятно, ще се появи след изборите, като възможен изход от перманентната политическа криза, която ще настъпи след тях.

Знаете ли кое е уникално в България? Че икономиката е производна на политиката и политиката е производна на икономиката, т.е. двете са неразривно свързани! С уточнението, че става въпрос за едрия бизнес.
Още Алеко Константинов е казал преди повече от 100 години: и едните са маскари, байовата, и другите. Този израз показва и днес същността на родната действителност. В предизборна обстановка, в каквато се намираме в момента, повечето трезвомислещи хора започват да разсъждават и да се чудят кое от всички злини да изберат, и, според собствените си виждания, определят кое е най-малкото зло.
Всеки от тези, които сега се борят да спечелят народната любов, са имали достатъчно възможности и лостове да подобрят живота на хората, да създадат добри условия за бизнеса, за да се формира двигателят на икономиката - средната класа. И всички тези безвъзвратно са пропуснали своя шанс, по една или друга причина. Истината е, че никой политик няма желание да работи за РОДИНАТА.

"Истината е, че никой политик няма желание да работи за РОДИНАТА."
Пресилена констатация! Има! И то немалко, и умни и честни родолюбци, но те са абсолютно безсилни, докато не са обединени в ПАРТИЯ с подходяща за радикални промени идеология и политика. "ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО" е мантра, отвличаща вниманието на НАРОДА от животрептущите проблеми.

Защо тогава резултатите са една голяма кръгла нула??? Инфлацията се задълбочава, безработицата расте, икономика - няма /или е на минимално ниво/.

Ами защото, както писах по-горе, Бъргария е част от ПЕРИФЕРЕЯТА на капиталистическата свят-система, а тя е изпаднала в дълбока СИСТЕМНА КРИЗА, краят на която не се вижда. Както във всяка отделна капиталистическа страна, господстващата буржоазия се стреми да стовари тежестите на кризата върху плещите на трудещите се, така и в рамките на свят-системата най-богатите капиталистически страни ги стоварват върху по-бедните. Цялата тази механика обаче трудно се проумява дори и от високо образовани люде. Едни от тях искат да я разберат, но не умеят, други - умеят на не искат, защото противоречи на действителния или на мнимия им класов интерес.