Светозар ГЛЕДАЧЕВ, финансов анализатор
в. Марица
 

Един слух броди из печата и медиите - след десетина дни ще разберем кои българи имат сметки в офшорни зони. Днешният анализ е да хвърли светлина върху мръсните пари в света и у нас. Преди известно време са предоставени безплатни данни на независимата, недържавна организация ICIJ ­ Международен консорциум за разследваща журналистика за фирмите, лицата и сумите им в няколко офшорни зони. Данните са много по обем и затова ще бъдат оповестявани малко по малко. Това е “ Офшорлийкс”. 

Ще има много да четем и да цъкаме с език. Данните за българските сметки ще се дадат след около 10 дни, поне така обещаха. Вече се появиха предположения кой и колко има. Това е призракът на съмнението. Всичките сметки, за които има данни, са на 120 000 фирми и 130 000 физически лица от 170 страни, забележете от само две офшорни зони на стойност 32 трилиона долара. Или 32 хиляди милиарда, или $32 000 000 000 000. Представете си тази сума. Сравнете си доходите. А знаете ли колко са всичките такива зони? За колко сте чували? Офшорните зони са 82. Представете си колко пари има в тях тогава. И всичките мръсни. Там няма чисти пари. Историята на офшорките е история на измамата, далаверата и кражбата. И тя започва преди много столетия. Който някак си се сдобие с нечестни пари, ги изнася от мястото на придобиване. Там те са уязвими. Там не можеш да демонстрираш богатство, защото то е незаконно. Така диктатори, псевдодемократични президенти и премиери, които разпределят държавната баница, заделят за себе си, децата си и т.н. - пари толкова, колкото могат да си позволят да откраднат. А това зависи от държавата - колко е демократична и колко са прозрачни обществените финанси.

Бумът на офшорните зони е през Голямата депресия (1929-1933). В тази, както и във всяка друга криза, няма бизнес и затова процъфтява кражбата на обществени фондове и на данъци. Има анархия в държавата и в икономиката. Тогава в САЩ е сухият режим, който както всяко добро намерение води до ада. До това, че мафията става организирана, мощна финансово и сляла се с политиката. Големите потоци пари от контрабанда на алкохол се изнасят, за да не станат обект на данъчни, полиция и държава. А щом има търсене, има и предлагане. И започва бумът в офшорните зони. Те стават много, важни и удобни за световните финанси. Не е пресилено да се каже, че парите в тях “въртят” света. Много сте чували за Втората световна война. Какво ли не и от всякакъв характер, най-вече емоционален. Сигурно знаете, че Хитлер завладява много бързо Чехия, Австрия, Полша, Белгия, Холандия, Дания, половин Франция и т.н. Запитали ли сте се защо той, който иска да завладее света, обявява война на СССР, САЩ, Великобритания, т.е. най-великите военно и икономически държави в света, а не завзема Швейцария? Страна, с която Германия граничи, и по територия и население е сравнима с България. Една малка страна. Защо? Швейцария няма редовна армия, дори и сега. Нима е по-силна от СССР? Да, по-силна е, и то с финансите си. Там са имали и имат пари най-влиятелните политици, мафиоти, авантюристи на тогавашния свят. Вземе ли им парите, щял е да се опълчи наистина срещу целия свят, срещу целия финансов свят! Войната тогава е щяла да приключи за няколко месеца. Крадците не обичат да им крадат парите. Девизът “Пролетарии от всички страни ­ съединявайте се!” става “Мафиоти от всички страни, съединявайте се!”. И те го правят и тяхното място са офшорните зони. За тези, на които това им се вижда странно, искам да кажа, че през Втората световна война немските танкове “Тигър” са били с американски двигатели на Дженерал Моторс. Търговията и финансите не спират по време и на война. И сега в Сирия, Афганистан, Палестина и където има войни, се върти бизнес, и то много печеливш. Войната е най-печелившият бизнес. Знаете ли какъв е цветът на парите? Не зелен (доларът), а червен ­ кървав! За тези пари им трябва сигурно пристанище и това са офшорните зони. Всички известни диктатори имат милиарди в такива сметки. Само за Кадафи се смята, че има между 300 и 400 милиарда в тях. Фердинанд Маркос ­ диктаторът от Филипините, Шахът на Иран Мохамед Реза Пахлави, палестинецът Ясер Арафат, африканските диктатори, сомалийски пирати, сега с Арабската пролет ­ диктаторите на Тунис, Египет и т. н. Списъкът е безкраен и парите в тях също. 500 милиарда евро са само на гръцки политици и свързаните с тях бизнесмени! А Гърция е една малка страна. Кое е общото? Идваш на власт с обещание да нахраниш бедните и гладните (защото те винаги са най-много). Представяш се за “човек от народа”, повечето винаги са такива. Изглеждаш справедлив и честен и борец за правата на народа. Вземеш ли властта обаче, стимулираш армията и полицията, за да не те свалят от власт (става диктатура, явна или не толкова). Даваш поръчки на едрите фирми и монополи, защото така работиш с малко фирми с високи подкупи и там издънки не стават (най-големите транснационални монополи имат “черни каси” и са хващани в даване на подкупи, но няма съдени досега). Рано или по-късно захвърляш популисткия си език, заприличваш на цар, а някои се и опитват и да бъдат (Уго Чавес, Ким Чен Ум и т.н.). И най-важното ­ крадеш от държавната хазна и откъдето може и изнасяш на сигурни тайни места като Бахамски, Сейшелски, Антилски и други острови, Ман, Кук, Джърси - общо 82 броя. Избор има. Пазар има. Предлагане дал бог! Но малко хора знаят, че към тези екзотични държави спадат и САЩ (някои щати), Великобритания, Нова Зеландия, Холандия, Швейцария, Люксембург и вече фалиралият Кипър.

Всеки смята, че “мръсните” пари започват да се правят в България след падането на Тодор Живков. И грешат. До 1989 година на България, като социалистическа страна, є е забранено да купува нови технологии, машини и техники от развитите страни. КОКОМ е една организация на развитите страни, която забранява и не дава на соцстраните нови, важни и стратегически машини и технологии. Така ние сме принудени да си правим компютри (крадени от стари американски модели), да си крадем формулата на верото и т. н. Ние не сме в периферията, ние сме на дъното на света. Те нас не ни искат. Нещо като Северна Корея сега - сама си прави таблет, нещо като щайга с екран. Но понеже винаги сме били хитреци, ние първи измисляме в СИВ как да заобиколим КОКОМ.

Държавата България тегли кредити от западни страни (заради тях фалирахме), с тях финансира покупката на западни фирми от подставени лица, не български граждани, но естествено, че вербувани от ДС. Т.е. агенти на разузнаването с държавни пари купуват заводи от наукоемки отрасли в развитите страни. После част от ноу-хау-то се прехвърля в България. Така 10 ноември заварва 385 задгранични дружества, включително банка, с $1.530 млрд. активи. По сегашни цени това е над $30 млрд. Парите са върнати официално само на едно. Собствениците на тези пари са чуждите граждани, агенти на ДС, и техните водещи офицери от ДС. Когато настъпва демокрацията, вие какво имахте? трабант, москвич или панелка? Те имаха милиони и милиарди. После почна голямата вакханалия. Преди от разграбване пазеше ДС, разузнаване, БКП, милиция, след 10-ти те бяха първите, които започнаха грабенето. Те знаеха къде има пари и как да ги вземат. Шантаж и насилие. За да не си помисля никой да им оспорва властта, създадоха силовите групировки. И започна голямото крадене. Сега повечето от малко по-големите фирми (над средните) в страната са свързани с бившите комунистически структури, партийни и репресивни.
 Първоначалното натрупване на капитала в никоя страна не е било честно. В България то бе отвратително. Достойно за последните страни от третия свят, там, където не са чували за ред и държава. Наши и ваши фирми заставаха на входа на предприятията, а те всички бяха държавни. Продаваш на завода суровини на високи цени и му купуваш продукцията на ниски. Така “нашите” хора печелят много, а заводът тегли кредити и фалира. Ако е перспективен, конкурентен завод, го купуват, но фалирал на безценица. Преди това, за да не се плащат данъци, парите се изнасят в офшорни сметки. В България те са обект на престъпление, могат да те разследват, могат да ти ги вземат (мутрите). По-късно парите идват като чужди инвестиции. Изпрани и чисти. Сега в България има 30% сив сектор. А вижте как се затегнаха данъците. Укриването им стана трудно. Тогава, 1990-2000 година,  “сивият” и “черен” в някои отрасли беше до 90%. Беше анархия. Но и данъците бяха прогресивни. Сега някои искат пак да ги върнат. По високата скала на 1000 лв. ти взимат 44%. Ще ги дадете ли? В днешно време някои крият и не искат да плащат дори и 10% данък. В първите години почти никои доходи не бяха чисти. От най-малкия до най-големия. Така малкият бизнесмен крадеше, но не гледаше в канчето на големия, защото пред закона всички са крадци. Кой в България се осигуряваше на реална заплата? Кой може да каже, че си е платил всеки лев на държавата? От кварталното магазинче, кафене, куфарна търговия до едрите групировки - всичко криеше данъци. И така се създаде един несекващ поток към офшорните зони, станали особено популярни и модерни след 1993-94 г., така че стана признак на големина и просперитет. Тези, които нямат сметки в офшорки, са или малки, или глупави. Да плащаш данъци, беше обида. Бизнесмените се изживяваха като Остап Бендер! И това рязко намаля с плоския данък от 10%. Само от него по време на тази криза, с намалено потребление, приходите се увеличават всяка година! Към мръсните пари към офшорки се прибавиха тези от явен рекет и престъпност: ВИС, СИК, 777, Аполо и Болкан и т.н. Също така - проституция, наркотици, трафик на хора и др. Войната в Югославия, ембаргото, контрабандата на горива с влакове и кораби ­ къде отидоха тези пари? В офшорния рай. Но най-много приток към тези страни даде предварително заплануваното фалиране на 9 банки. Те щяха да са повече, но... Тогава кредити се даваха без обезпечение. Отиваш в банка, искаш и ако си наш човек, ти дават. Представяш някакъв бизнес план и хоп - богат. Не връщаш парите и теглиш нов.

Така дойде 1996-97 година. За няколко месеца доларът от 100 лв. стана 3300 лв. 33 пъти, основната лихва - 250-300%. През всичкото това време България е имала повече пари в офшорки, отколкото в собствената си финансова система. Не България, някои българи. По данни на Световната банка до 1997 г. ние сме имали 5 милиардери и над 1100 милионери в долари. А ръстът на икономиката дойде след това. Сега колко са? Да не би да са намалели? И тази криза добави нови милиардери,  а България е много малка  и бедна, но богати - бол.
Не се знае и колко са парите в тези страни. Само за 10 г. от Британски Вержински острови у нас са инвестирани 721.5 млн. евро в 382 фирми. От Кипър - 2.153 милиарда евро. А от останалите 80 офшорки?

Представете си! Това са онези пари - чисти, бели, немиришещи и влезли като чужди инвестиции. Големите компании у нас не са български, а офшорни. Замислете се, разтърсете се и ще разберете кои са. България е на 38-о място по износ на пари от 150 страни. Водещи са Китай, Мексико, Русия - все стабилни и сигурни държави. Тепърва ще се говори за офшорките - защото те са световен проблем. А ние чакаме да научим нашите първи грабители на съвременна България. Да им завидим, да ги попсуваме, поклюкарстваме и да видим какво ще направи прокуратурата, защото те са нарушили поне един закон, Закон за сделките с валутни ценности и валутния контрол, който казва, че за над 10 000 евро трябва да се иска разрешение от БНБ. Те искали ли са? Или ще стане като в Гърция, там Германия им даде имената на над 100 милионери в Швейцария, всичките бивши и настоящи мастити политици, и списъкът изчезна. Ама наистина изчезна. Когато един журналист го публикува, го арестуваха и осъдиха. Такива неща правят мръсните пари - чудеса. Фокуси и мистерии. Такава е и българската политическо-икономическа действителност - тайна, неразгадаема и офшорна. Със силен мирис на корупция, неплатени данъци и престъпност.