Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2013 12:59 - 11.5.1988 г.: Умира легендарният съветски шпионин Ким Филби
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 569 Коментари: 0 Гласове:
1



На 11 май 1988 г. умира от инфаркт легендарният съветски шпионин за всички времена Ким Филби. Погребан е във военното гробище Кунцево в Москва с почести на генерал от КГБ.

image

КИМ ФИЛБИ



Ким Филби е първото дете на Сент-Джон Филби и е роден в Пенджаб, Индия. Истинското му име е Харолд Ейдриън Ръсел Филби. Получава прякора Ким от името на герой в едноименен шпионски роман.

Филби посещава училището в Уестминстър, в което е учил и баща му. През 1929 г. постъпва в Тринити колидж към университета в Кеймбридж и именно там е вербован от съветското разузнаване.

„Поставиха ми задачата да проникна в контрашпионажа, колкото и време да отнеме, и аз го изпълних” - пише по-късно Ким.

Напуска Кеймбридж през 1933 г. и заминава за Виена. През 1934 г. се жени за Алис Фридман – комунистка, преследвана от австрийската полиция. След женитбата си тя получава британски паспорт, а Филби публично се представя за отявлен антикомунист. Става кореспондент на лондонския Таймс, отразяващ събитията от гражданската война в Испания. Работи в лагера на Франко и се утвърждава като убеден фашист.

През 1939 г. напуска Испания и се разделя с Алис, защото като привърженик на Франко, той не желае да има съпруга комунистка. Не е изключено той да е изпълнявал определената му линия на поведение от съветското разузнаване.

Филби подава молба да постъпи в МИ-6, а баща му ходатайства пред директора Стюърт Мингис. Въпреки че е бил женен за комунистка, той е приет. През септември 1941 г. започва работа в контраразузнавателния V отдел. По време на войната работи в сътрудничество с управлението за „Специални операции” (УСО), което ръководи групите за съпротивата и партизанска война в окупираните от Германия страни. Отличната работа на Филби в ръководенето на операциите в Испания, Португалия, Северна Африка и Италия получава висока оценка. Енергичният и умен сътрудник е забелязан и от самия директор на МИ-6 Мингис.

През октомври 1944 г. Филби е назначен за ръководител на новия отдел IX, който има задача да неутрализира опитите на комунистите да се внедрят в британските специални служби. Започва сам в малка и неугледна стая, но след 18 месеца отдела заема цял етаж и в него работят над 30 души.

Първата реална опасност надвисва над Филби през август 1945 г., когато Константин Волков – разузнавач от НКВД става изменник. Той е съветски вицеконсул в Истанбул и се е свързал с колегата си от британското консулство. Предлага информация за съветски агенти внедрени в британски държавни структури – двама в Министерство на външните работи, а един е ръководител на контраразузнавателно подразделение в Лондон.

Информацията на Волков е изпратена в Англия с дипломатическа поща, а седмица по-късно е в МИ-6 на бюрото на Филби. Така той разбира, че е единият от внедрените агенти. “Стоях загледан в листовете и се опитвах да събера мислите си“ - пише по-късно Филби в мемоарите си „Моята тиха война” (My Silent War). Проработва му късметът – той е определен за специалния сътрудник, който трябва да се срещне с Волков в Истанбул. Но преди Филби да стигне до Истанбул, Волков изчезва безследно. Вероятно Филби е съобщил на съветската си връзка в Лондон и съдбата на Волков е решена – ликвидиране.

През септември 1945 г. има нова измяна – Игор Гузенко, шифровчик в съветското посолство в Отава. Той разкрива пред сътрудници на канадското разузнаване оперативна информация, а офицерът от МИ-6, който присъства на разпитите, изпраща на Филби ежедневни доклади. А той на свой ред ги препраща на руснаците. Филби и този път се оправя, без да бъде разкрит.

През 1945 г. Филби е награден с Ордена на Британската империя за военновременната му разузнавателна работа. Орденът му е връчен лично от директора на МИ-6. На връщане от Бъкингамският дворец след награждаването, Филби отбелязва пред спътника си Джеймс Eнгълтън от ЦРУ: „Това, от което се нуждае тази страна, е една значителна доза социализъм.“ По-късно Eнгълтън си спомня тази забележка, която го е изумила.

През 1946 г. Филби се жени за Ейлин Фърс, която му ражда 3 деца още преди да се оженят, а в момента на сключването на брака е бременна с четвъртото. Ейлин работи в секртната школа за дешифриране на МИ-6, която се намира в Парк Блечли.

Филби обаче първо трябва да се разведе с Лици Фридман, която по данни на МИ-5 е в Източен Берлин, живее със съветски агент и самата тя шпионира за руснаците в Берлин.

В края на 1946 г. с цел да придобие оперативен опит, Филби е изпратен в Истанбул като ръководител на тамошното бюро на МИ-6. През двете години в Турция той изпраща няколко агенти в съветска Туркмения, където знае, че са обречени.

След Истанбул Филби е изпратен във Вашингтон като представител на МИ-6 в ЦРУ и ФБР. Длъжността е една от най-важните в британското разузнаване.

Във Вашингтон Филби има безпрепятствен достъп до американските разузнавателни служби (без военното разузнаване). Той спечелва доверието на Eнгълтън, който вече е началник на Стратегическите служби към ЦРУ. Двамата се срещат всяка седмица, за да си обменят секретна информация.

„Разговорите ни се простираха по теми за целия свят. Кой печелеше повече от тази сложна игра, не мога да преценя. Но аз имах едно значително предимство. Знаех той какво върши за ЦРУ, и той знаеше какво аз върша за МИ-6. Но истинската причина за проявявания от мен интерес бе нещо, което нямаше как да разбере“ – пише в спомените си Филби.

Като представител на британското разузнаване, с Филби се среща и Мередит Гарднър – специалист по декодиране в американското разузнаване. Гарднър показва на Филби някои дешифрирани съветски грами и му казва, че вероятно има агент, който се е окопал в Министерството на външните работи. Филби се досеща, че е надвиснала опасност над неговия приятел Доналд и предупреждава КГБ.

По предложение на Филби, съветските агенти от „петорката” Гай Бърджис и Доналд Маклийн с помощта на съветската резидентура в Лондон през май 1951 г. емигрират в СССР.

Филби веднага разбира, че ще бъде поставен под наблюдение и първото нещо, което прави, е да зарови камерата, триножника и други изобличаващи го материали, които е използвал при копирането на документи. Той е готов да посрещне кризата и е убеден, че и този път ще успее да се измъкне. Филби знае, че британските и американски специални служби няма да предприемат нищо срещу него, без съответната височайша заповед, а тя така лесно срещу високопоставен служител като него в МИ-6, не се издава.

Енгълтън подозира Филби и убеждава Уолтър Смит – директора на ЦРУ да поиска отзоваването му, тъй като присъствието му в ЦРУ вече не се приема добре. Шефът на ФБР Хувър се съгласява със Смит и Филби трябва да се завърне в Англия.

В Лондон контраразузнаването му прибира паспорта и го разпитва за приятелството му с Бърджис. Когато го питат за Маклийн, Филби казва, че не го познава. Въпреки тези твърдения през юли той е уволнен.

Паспортът му е върнат и с помощта на адмирал Хю Синклер – директор на МИ-6, Филби получава работа като кореспондент на Обзървър и Иконъмист в Близкия изток. Пренебрегнат е фактът, който е изнесен в пресата, че когато Владимир Петров се е предал на британското разузнаване и говори за бягството на Бърджис и Маклийн, посочил е Филби като „третия“.

От тук нататък това определение ще следва Ким завинаги.

На 25 октомври 1955 г. член на парламента пита министър-председателя Антъни Идън за ролята на Филби като „третия“. Министърът на външните работи Харолд Макмилан, който поема поста министър-председател след Идън, официално оневинява Филби в последвалия парламентарен дебат.

Ким Филби е най-високо оцененият агент за съветските тайни служби. Според съветското разузнаване и оперативните работници, които са го ръководили, по-голямата част от оперативните материали и доклади на Филби са имали изключително голяма стойност. А копията от оригиналните оперативни политическите, военни и други информации са хиляди. Неоценима е помощта му за придобиването и опазване на съветската агентура във Великобритания и САЩ.

През декември 1961 г. примката около Филби се затяга. Анатолий Голицин от КГБ емигрира през лятото на 1962 г. При разпитите му от ЦРУ и следователите стигат до извода, че Филби се занимава с шпионска дейност.

През 1961 г. британският разузнавач Джордж Блейк е осъден за шпионаж в полза на Съветския съюз на 42 години затвор. Филби предполага, че подобна участ го очаква и него, освен ако не успее да се споразумее със съда, ако се стигне дотам.

В края на 1962 г. МИ-6 вече има достатъчно доказателства, за да го изобличи като шпионин и Никълъс Елиът е натоварен с тази мисия. Филби все още в Бейрут.

При срещата през януари 1963 г. Елиът казва на Филби: „Предлагам ти изход, Ким. Няма да бъдеш разследван, ако сътрудничиш.“ На следващия ден Филби се връща със споразумение от 2 листа. Три дни Елиът записва признанията, след което се връща в Лондон, без да е сигурен дали Филби няма да се самоубие.

Но Филби спешно предприема бягство. Оперативните работници на КГБ в Бейрут успяват да го качат на съветски търговски кораб, който заминава за Одеса.

Съветското правителство изчаква до 3 юли 1963 г. и едва тогава обявява, че той вече е гражданин на Съветския съюз и живее в Москва.

Филби става първия носител на Ордена на Британската империя и на съветския орден „Червено знаме”. В Русия той започва работа за КГБ и играе съществена роля в издигането на Юрий Андропов за председател на КГБ.

През март 1988 г. в интервю за лондонския „Сънди таймс” Филби казва: „Въпреки че животът тук си има своите трудности, чувствам, че мястото ми е тук, и не бих искал да живея другаде. Това е моята страна и аз съм й служил повече от 50 години. Искам да бъда погребан тук.“

Това става само след два месеца на 11 май.

През 1990 г. съветското правителство издава пощенска марка с лика на Филби, като част от серията герои на КГБ.

/Препечатано от сайта „Разузнаване.ком”/


Тагове:   Ми6,   разузнаване,   КГБ,   Ким Филби,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 12994903
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 37058
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031