2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Повече от десетилетие по-късно САЩ и НАТО ще се изтеглят от Ирак и Афганистан. Окупацията на тези две държави струваше твърде скъпо на държавите-членки на Северноатлантическия алианс и Съединените щати, а заключението на ООН е, че интервенциите на НАТО в Ирак и Афганистан не само са се провалили да постигнат обявените си цели, а са влошили значително положението.
Дни преди НАТО и САЩ да се изтеглят от Ирак изведнъж страната бе разтресена от свързаната с Ал Кайда Ислямска Държава в Ирак и Леванта. Само през юни бяха избити над 2,400 души, цели райони и населени места бяха превзети, а марионетното про-американско правителство бе натикано в ъгъла. ИДИЛ дори обяви създаването на ислямски халифат. Остава въпроса как въпреки усиления „износ на демокрация“ от страна на НАТО и САЩ през последното десетилетия организация като ИДИЛ стана толкова мощна и съсредоточи толкова големи финансови ресурси, че се превърна в най-богатата терористична организация. Просто пълен провал. От 2003г. насам окупациите в Ирак и Афганистан струваха $ 6 трлн. долара на САЩ, което означава, че всяко американско домакинство е платило $ 75 000 долара. Но за какво?
Ако оставим очевидния провал, нека си спомним как Съединените щати обясниха нуждата от свалянето на Садам Хюсеин и инвазията през 2003г.
Пред световната обществетвеност Колин Пауел размаха многозначително епроветка, която идваше да ни покаже, че Садам Хюсеин разполага с оръжия за масово поразяване. И до днес САЩ мълчи къде са тези оръжия и в кой момент точно им просветна, че Садам Хюсеин, който усилено подкрепяха, особено в Ирано-Иракската война, всъщност е зъл диктатор, който те имат демократичното задължение собственоръчно да обесят? Такива оръжия няма. Оттук нататък всяко „доказателство“ на САЩ, с което искат да оправдаят военна интервенция, ръководена от тях, остава под съмнение. Пресния пример е използването на химически оръжия през август 2013г. в Гута, Сирия. Тогава Вашингтон набързо обвини режима на Асад, но когато се доказа, че всъщност подкрепяните от тях наемници са изстреляли ракетата със зарин историята беше набързо забравена, както от Вашингтон, така и от западната преса. Изчервени като домати останаха френското и германското правителство, които години наред пък продаваха веществата и прекурсорите нужни за изграждането на сирийския химически арсенал. И въпреки, че се оплетоха в Ирак и Афганистан западните сили, преследвайки енергийните и геостратегическите си интереси, продължават да въртят плочата за „добрите“ и „лошите“ и днес – по отношение на Сирия и Украйна. Същевременно драпащата в социална и икономическа криза Европа е увеличила военния бюджет на НАТО с рекордните 194 млрд. евро през изминалата година, което съставлява дефицитите на Испания, Италия и Гърция взети заедно. Правителствата изглеждат винаги готови да се втурнат в поредната американска военна авантюра, докато гражданите изнемогват.
НАТО се превърна в най-големия наркотрафикант
Положението на Афганистан не се различава особено от кървавия хаос, който ще оставят след себе си САЩ и НАТО в Ирак. Талибаните отново поеха серия от офанзиви и изглежда тези полу-диваци, криещи се в чукарите и пещерите направиха за смях целия Северноатлантически алианс и държавата с най-модерна армия, отделяща най-много средства за отбрана в целия свят. Разбира се тази история звучи нелепо, но все пак Съединените щати стартираха агресията срещу Афганистан през 2001г. под предлог, че трябва да унищожат талибаните. Разбира се, това е официалната версия и поставена задача за блеещите пред телевизора зрители на един от 201-те военни конфликта/операции/инвазии, инициирани от САЩ от края на Втората световна до момента. Само за справка – общия брой на глобалните конфликти/операции или инвазии от този период е 248…
Интересно е как само година след свалянето на талибанския режим (2002г.) в Афганистан продукцията на опиум, която талибаните бяха свели до минимум, нарастна неистово и през годините до днес удари рекордни нива? По последни данни през 2013г. реколтата от опиум в Афганистан е ударила най-високите си нива – и всичко това става под носа на САЩ и НАТО ли? Нима Афганистан затвърди позициите си на производител номер едно на хероин във света под носа на коалиционните сили? Оборота от афганистанския хероин е трети в глобален мащаб след продажбата на оръжие и петрол. Иначе проблемите на американските военни са идентични с тези от Виетнамската война – масово американски войници употребяват хероин.
Излишно е да очакваме каквито и да е било отговори. По медиите ще видим емоционални клипчета, в които на фона на тъжната музика се описва героичната саможертва на хилядите американски и европейски войници, които са допринесли в благородното дело за демократизирането и „освобождаването“ на тези страни. Нашите политици-папагали, със сервилен тон ще отбележат, че и ние имаме съучастие в това велико дело, но така и няма да отговорят какво правят български войници в Ирак и Афганистан и за чии интереси измираха, освен че принудени от мизерния живот у нас, мнозина бяха готови да отидат в тези затънтени места на света, за да осигурят нормален живот на близките си.
И в същия този момент, докато САЩ размахва пръст на Русия и насъсква вярното си тамагочи – ЕС срещу Русия, целия Запад призовава гражданите си да се изтеглят от другата „освободена“ от тях държава – Либия, поради избухването на вълна от терористични атаки, кървави атентати и насилие, както срещу цивилните, така и между отделните либийски кланове и племена, водещи война за власт, след създалия се вакуум от свалянето и зверското убиване на Муамар Кадафи (вместо да бъде изправен пред правосъдието, щом е толкова виновен), което беше посрещнато с аплодисменти от целия Запад. Запада, който години наред си сътрудничеше с този зъл диктатор.
А какви очаквания да имаме за това, което ще оставят след себе си в Украйна? Какво стана с обещанията за членство в евросъюза – нали „злия“ Янукович беше пречката пред това. Или просто ЕС не иска още 50 млн. гладни източноевропейци и фалиралата им държава. А какво искат САЩ? Дали огромните находища от шистов газ, които още преди няколко години бяха отдадени на американски/западни компании с концесии не са основата на конфликта, както и желанието на Съединените щати да струпат войски и ракети на границата на Русия. Не, разбира се. Сега слушаме същите репертоари и гледаме същите провокации, които чухме и видяхме и по отношение на Ирак, Афганистан и Либия. И очевидно масата от зрители е готова да се върже за пореден път.
Автор: Уго Чан