Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2015 11:13 - Списък с неравноправни клаузи в типовите договори на Юробанк България АД, Банка Пиреос България АД и Уникредит Булбанк АД като правоприемник на Банка Хеброс АД
Автор: expose Категория: Новини   
Прочетен: 7095 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 02.06.2015 11:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       Списък с неравноправни клаузи в типовите договори на Юробанк България АД, Банка Пиреос България АД и Уникредит Булбанк АД като правоприемник на Банка Хеброс АД

         Прилагам Решение на Комисия за защита на потребителите, с което се обявяват за нищожни валутните и лихвените клаузи от действащите договори за кредит в трите банки в подкрепа на изложението в настоящата статия:
 bgfree.files.wordpress.com/2015/06/pismo-kzp.pdf

       Най-общо проблематиката, произтичаща от цитираните договори за кредит, по които е предвидено усвояването и погасяването да се извършва в чужда валута - швейцарски франк, може да се систематизира в четири насоки :

       Първият проблем при договорите за кредит в швейцарски франк е свързан с липсата на пълна и достъпно изложена преддоговорната информация, както и липса на аналогична информация като част от съдържанието на договора за кредит, с която на ясен и разбираем за средностатистическия потребител език да бъде обяснено какво представлява поемания от него валутен риск и до какви последици ще доведе сключването на договор във валута различна от лев.

      В типовите договори и на трите банки присъстват разпоредби, регламентиращи поемането на валутния риск от кредитополучателя. Общото между всички тях е, че същите са неравноправни на основание чл.143, т.9 от ЗЗП, доколкото налагат на потребителя приемането на клаузи, в това число за поемане на валутен риск, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Освен това същите клаузи са подвеждащи, неясни и непълни по отношение на юридическите и икономическите последици за кредитополучателя от поетия валутен риск по отношение на всяко едно от дължимите от него парични задължения по договора – остатък от олихвяема главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси, неустойки и др.разноски, всяко едно от които е променлива величина, чиято левова равностойност зависи пряко от приложимия по договора валутен курс купува швейцарски франк евро на банката.

       В част от договорите присъства предупреждение за увеличение на погасителните вноски, в други се прокарва смешение между валутен и лихвен риск, но в нито един от типовите договори, предлагани от трите търговски банки, не фигурира разпоредба, която по достатъчно ясен и категоричен начин да обяснява на потребителите, че промяната на обменния курс на валутата по кредита би могла да доведе до чувствително нарастване левовата равностойност на остатъка от дължимата от тях главница, и успоредно с това увеличаване левовата равностойност на дължимите по договора лихви, такси, комисиони и други разноски, така че на базата на тази информация потребителите да съпоставят поемания от тях валутен риск с предлаганото от банката несъществено намаляване на лихвения процент при сключване на договор за кредит във валутна единица швейцарски франк спрямо същия договор в лева и евро, и на база на тази предварителна информация, като отчетат своите финансови възможности, поеманите рискове и потребностите си, в това число предстоящите плащания, да вземат информирано решение.

      Вторият проблем се изразява в липса на яснота и категоричност в договорите относно вида на договорената валута, в която ще се усвоява и погасява кредита.
         В поредица типови договори една от търговските банки – Юробанк България АД налага нелоялна търговска практика, според която кредита в швейцарски франк се усвоява по блокирана сметка, открита на името на кредитополучателя, до която обаче той няма достъп и не може да се разпорежда. По този начин в договорите за кредит е уговорен невъзможен начин на усвояване на кредита в договорената валута, която банката в нито един момент не предоставя на разположение на кредитополучателя.
       По същите типови договори за кредит е предвидено сумата в швейцарски франк да бъде служебно превалутирана в евро по обменен курс на банката, валиден към деня на усвояването, и преведена от блокираната сметка по друга сметка на кредитополучателя, до която той вече има достъп и с чието салдо може да се разпорежда. По този начин банката налага още една нелоялна търговска практика, при която изисква от потребителите да дадат своето предварително бланково съгласие за извършване на операция по обмяна на валутата от швейцарски франк във евро по обменен курс, такси и комисиони, определяни едностранно от банката, по отношение на чиито стойности потребителят не е бил уведомен към момента на даване на своето съгласие, а и практически не е имало откъде да почерпи информация, доколкото става въпрос за обменни курсове, такси и комисиони, чиито стойности се определят едностранно от банката към момента на извършване на платежните операции, т.е. в един бъдещ момент след подписването на договора за кредит.
       Тези разпореди от типовите договори се намират в колизия с принципа за точност и добросъвестност при изпълнение на задълженията (чл.63 от ЗЗД), който важи безусловно и за паричните задължения. Интересът на кредитополучателя не се свежда само до получаване на стойността, независимо от естеството и вида на паричните знаци, в които е изразена. Интересът на кредитополучателят да получи плащането в уговорената валута може да бъде обосновано най-малко с два икономически аргумента: 1.необходимостта да управлява оптимално своята ликвидност, в това число да предвижда сроковете, вида и размера на паричните си постъпления с цел извършване на плащания към своите кредитори без излишно съхранение на парични средства; 2.непоемане на валутен риск /т.е. риска от промяна на валутните курсове/ по отношение на друга валута, различна от тази, в която е уговорено изпълнението на паричните задължения към неговите кредитори. Ето защо изборът на валутата се явява съществен елемент от предмета на договора за кредит, а изпълнението в налични или в безналични пари във валута, различна от уговорената, е равнозначно на пълно неизпълнение и кредитополучателят може да откаже да приеме изпълнението без да изпадне в забава.

           За да се считаше кредитът отпуснат в швейцарски франк, банката следваше да преведе франкове по сметка на кредитополучателя, до която той има достъп и с чието салдо може да се разпорежда. Сделката и операцията въз основа на нея за обмяна на валута е вторична, извън договора за кредит, за нейното валидно извършване Законът за платежните услуги и платежните системи поставя изискване кредитополучателят да е предварително информиран за размера на валутния курс, таксите и комисионите, да се съгласи с техните конкретни размери и едва тогава да се извърши обмяната на валутата. Т.е. кредитополучателите, разполагащи свободно с франкове по усвоен кредит, по закон имат право да бъдат предварително запознати с обменния курс франк/евро или франк/лева, таксите и комисионите по обмяна и да вземат информирано решение след това дали и при кого да обменят валута. Кръстосаният обменен курс, определян едностранно от Юробанк България АД, по който банката си е позволила да извърши обмяната, като е задължила кредитополучателите да извършат обмяната именно по този курс с неизвестна величина към момента на подписване на договора и само при нея, не и при друг финансов посредник по по-изгоден курс, на първо място лишава кредитополучателите от правото им да изискат точно и пълно изпълнение на задължението на банката по договорите за кредит и да получат реално франкове по т.нар. франков кредит; на второ място ги лишава от законното право на избор дали и при кого да обменят валутата, като предпочетат най-изгодния за тях курс. Чрез насилствената обмяна по кръстосан курс на банката, наложена в типовите договори за кредит, банката ощетява кредитополучателите средно с по 5 хил.лв. при 100 хил.лв. кредит, като банката добавят тази загуба от по 5 хил.лв. към главниците по неполучените във франкове кредити и започва да я олихвява, изисквайки връщане на главницата и начислените лихви по нея във франкове.

       Третият проблем при договорите за кредит в швейцарски франк е свързан с пълната неопределеност и неопределяемост на приложимите обменни курсове по договорите. В типовите договори на трите банки присъства общо звено неравноправни клаузи, регламентиращи приложимите от банката обменни курсове във връзка с изпълнение на насрещните парични задължения по сключените договори за кредит в швейцарски франк. И при трите типови договора липсва информация относно конкретния размер или стойност на приложимия обменен курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лева към датата на сключване на договорите, нито в самите договори са посочени обективни пазарни индекси и измерители, сформиращи неговия размер, поради което този обменен курс нито е определен, нито е определяем по размер съгласно посочена в договора методика за неговото изчисляване, сформирана от обективно и изчерпателно изброени пазарни индекси и измерители. Поради тази неопределеност на приложимите валутни курсове, съчетана с предоставеното право по типовите договори трите банки едностранно да определят неговия размер, всички разпоредби от договорите за кредит в швейцарски франк, дефиниращи извършване обмяна на валутата по неустановени курсове евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лева, чиито размери се определят едностранно от банката, без да са зададени в договорите предварително обективни пазарни фактори и индекси за тяхното изчисление, са нищожни на основание чл.143, т.10 от ЗЗП, тъй като : „позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание“, както и на основание чл.143, т.12 от ЗЗП, която прогласява нищожността на клауза, която „предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора“.

          По мое мнение въведеното законово изискване относно начина на формулиране на лихвените методики по договорите за кредит /изрично и изчерпателно изброяване на обективни пазарни индекси и измерители/ важи с пълна сила и относно начина на сформиране на методиките за изчисление на приложимите валутни курсове в същите договори за кредит, доколкото както лихвената, така и валутната методика е част от механизма за определяне крайната цена по договора. Тази неустановеност на валутните курсове обуславя нищожност на бланковата декларация за съгласие и прави невъзможно както първоначалното превалутиране с превод от блокирана сметка в швейцарски франк по разпращателна сметка в лева или евро, така и последващо превалутиране или служебна обмяна при преизчисляване на дължимите месечни погасителни вноски в швейцарски франк или друга валута, доколкото обичайна практика е постъпленията на кредитополучателя по банковите му сметки да бъдат в лева с оглед произхода на плащането /по трудов или граждански договор с местоизпълнение в България/. Неяснотата в типовия договор на банката относно начина на определяне на крайната цена в договора, както и възможността левовата или евровата й равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута швейцарски франк, при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лева, също е без смислов заряд, доколкото кредитополучателят няма как да направи преценка относно валутните рискове и неблагоприятните за него последици , съпоставяйки първоначалната сума в оригинална валута, нейната левова или еврова равностойност и действителния размер на крайната цена по кредита във всеки един момент от действие на договра за кредит, именно поради пълната неопределеност на обменните валутни курсове, по които следва да бъде изчислявана тази начална цена или крайна цена по договора в лева или в евро.

          Четвъртата обща група разпоредби от типовите договори на трите банки, които са неравноправни, касае методиката за определяне на възнаградителните лихви по кредитите в швейцарски франк. Същите типови клаузи са нищожни на основание чл.143, т.10 и т.12 поради начална неопределеност на методиката, по която се изчисляват приложимите базови лихвени проценти на банките по кредитите, както и поради противоречие с императивната разпоредба на чл.58, ал.2 от Закона за кредитните институции.

       І. Неравноправни клаузи в типовите договори на „Юробанк България” АД за кредит в швейцарски франк :

     Неравноправна е разпоредбата на чл.1, ал.1 от типовия договор на Юробанк България АД : „БАНКАТА предоставя на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на ……… /съответната сума, бел. наша/ лева/евро по курс „купува” за швейцарски франк към евро на „Юробанк И Еф Дж България АД в деня на усвояване на кредита”. Неравноправна е тази част от разпоредбата, съгласно която на кредитополучателя се предоставя кредитен лимит в уговорена валута швейцарски франк, без към датата на сключване на договора да е определен конкретния размер на отпускания кредит в швейцарски франкове, доколкото сумата по кредита е посочена с конкретна величина единствено в евро или лева и е предвидено посочената сума да бъде превалутирана по курс „купува” за швейцарски франк към евро на „Юробанк И Еф Дж България АД в деня на усвояване на кредита. По същите типови договори за кредит е предвидено сумата в швейцарски франк да бъде обратно служебно превалутирана в евро по обменен курс на банката, валиден към деня на усвояването, и преведена от блокираната сметка по друга сметка на кредитополучателя, до която той вече има достъп и с чието салдо може да се разпорежда. По този начин банката налага нелоялна търговска практика, при която изисква от потребителите да дадат своето предварително бланково съгласие за извършване на операция по обмяна на валутата от евро или лева във швейцалски франк и втора операция по обратна обмяна на валута от швейцарски франк във евро по обменен курс, такси и комисиони, определяни едностранно от банката, по отношение на чиито стойности потребителят не е бил уведомен към момента на даване на своето съгласие, а и практически не е имало откъде да почерпи информация, доколкото става въпрос за обменни курсове, такси и комисиони, чиито стойности се определят едностранно от банката към момента на извършване на платежните операции, т.е. в един бъдещ момент след подписването на договора за кредит.
      Неравноправност на чл.1, ал.5 от типовия договор : От своя страна, заложеният в типовите договори и едностранно определян от банката курс купува на швейцарския франк спрямо евро е регламентиран в чл.1, ал.5 от договорите като кръстосан курс, формиран от официалния курс продава на евро към лева на банката, разделен на официалния курс купува на швейцарския франк към лева на банката. Приложеният от банката кръстосан курс не е конкурентен на пазарните курсове продава/купува швейцарски франкспрямо евро или лева на другите финансови посредници, осъществяващи дейност на българския финансов пазар. С приложеният обменен курс и осъществената операция по обмяна Юробанк България АД ощетява кредитополучателите средно с по 5 хил.лв. на всеки 100 хил.лева кредит. Нещо повече, Юробанк България АД си е позволила едностранно и в нарушение на закона и на сключените договори да извърши счетоводна операция, с която увеличава размера на дължимата олихвяема главница по договорите за кредит в швейцарски франк посредством вторично добавяне на изкуствено получените разлики между първоначално усвоената сума в евро и нейната парична равностойност след преобразуване по заложения в договорите за кредит кръстосан курс продава швейцарски франк / лева и курс купува евро/лева. За това вторично увеличение на остатъка от главниците по кредитите кредитополучателите не бяха уведомени от банките, нито предполагат неговото извършване, доколкото банковото бордеро по осъществените обменни операции и последващите осчетоводявания по кредитите не са предоставени на вниманието на кредитополучателите.
      Неравноправност на чл.1, ал.3 от типовия договор на Юробанк България АД, съгласно която страните дават предварително своето съгласие конкретно приложимият размер на обменния курс купува швейцарски франк, както и конкретния размер на дълг в швейцарски франк да бъде определен в един бъдещ момент след подписването на договора за кредит, а именно към момента на усвояването на кредита, като същите размери бъдат посочени едва в Приложение № 1 с дата на подписване – датата на усвояване на кредита.
          По мое мнение приложимите по договора обменни курсове формират крайната цена по договора, поради което същите представляват съществен елемент от предмета на договора и следва да бъдат изрично определи по размер в самия договор или пък в него следва да бъде предварително зададена методиката, по която се изчислява размерът им. Според нас въведеното законово изискване относно начина на формулиране на лихвените методики по договорите за кредит /изрично и изчерпателно изброяване на обективни пазарни индекси и измерители/ важи с пълна сила и относно начина на сформиране на методиките за изчисление на приложимите валутни курсове в същите договори за кредит, доколкото както лихвената, така и валутната методика е част от механизма за определяне крайната цена по договора, поради което същата методика следва да бъде изрично и изчерпателно уредена в договора и следва да включва единствено и само обективни пазарни индекси, фактори и други обективни пазарни измерители.
        Неравноправност на разпоредбите на чл.2, ал.1 и ал.2 от типовя договор. Съгласно ал.1 : „Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски фракове на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ ………………. IBAN ………………, BIC ………….. в Юробанк И Еф Джи България АД, и се ползва от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ“ , а съгласно ал.2 : „Разрешеният кредит се усвоява по сметката по ал.1“
Видно от цитираните по-горе разпоредби, в типовите договори за кредит в швейцарски франк на Юробанк България АД липса на яснота и категоричност относно вида на договорената валута, в която ще се усвоява и погасява кредита, както и по отношение на приложимия курс, по който евентуално ще бъде извършвана обмяната на валутата.
           Съгласно тези типови договори Юробанк България АД налага нелоялна търговска практика, според която кредита в швейцарски франк се усвоява по блокирана сметка, открита на името на кредитополучателя, до която обаче той няма достъп и не може да се разпорежда. По този начин в договорите за кредит е уговорен невъзможен начин на усвояване на кредита в договорената валута, която банката в нито един момент не предоставя на разположение на кредитополучателя.
 
       Тези разпореди от типовите договори се намират в колизия с принципа за точност и добросъвестност при изпълнение на задълженията (чл.63 от ЗЗД), който важи безусловно и за паричните задължения. Интересът на кредитополучателя не се свежда само до получаване на стойността, независимо от естеството и вида на паричните знаци, в които е изразена. Интересът на кредитополучателят да получи плащането в уговорената валута швейцарски франк може да бъде обосновано най-малко с два икономически аргумента: 1.необходимостта да управлява оптимално своята ликвидност, в това число да предвижда сроковете, вида и размера на паричните си постъпления с цел извършване на плащания към своите кредитори без излишно съхранение на парични средства; 2.непоемане на валутен риск /т.е. риска от промяна на валутните курсове/ по отношение на друга валута, различна от тази, в която е уговорено изпълнението на паричните задължения към неговите кредитори. Ето защо изборът на валутата се явява съществен елемент от предмета на договора за кредит, а изпълнението в налични или в безналични пари във валута, различна от уговорената, е равнозначно на пълно неизпълнение и кредитополучателят може да откаже да приеме изпълнението без да изпадне в забава. Уговаряйки невъзможен начин на изпълнение на своето парично задължение за отпускане на кредит в швейцарски франк по блокирана сметка, до която кредитополучателят няма достъп и с чието салдо не може да се разпорежда, Юробанк България АД фактически нарушава сключените типови договори за кредит за отпускане на кредит в уговорена валута швейцарски франк, тъй като в нито един момент от действието на договора банката не е предоставила на разположение на кредитополучателите швейцарски франкове. За да се считаше кредитът отпуснат от банката и усвоен от кредитополучателя във валута швейцарски франк, банката следваше да преведе франкове по сметка на кредитополучателя, до която той има достъп и с чието салдо може да се разпорежда. Сделката и операцията въз основа на нея за обмяна на валута от швейцарски франк в евро или лева е вторична, извън договора за кредит, за нейното валидно извършване Законът за платежните услуги и платежните системи поставя изискване платецът да е предварително информиран за размера на валутния курс, таксите и комисионите, да се съгласи с техните конкретни размери и едва тогава да се извърши обмяната на валутата. Т.е. кредитополучателите, разполагащи свободно с франкове по усвоен кредит, по закон имат право да бъдат предварително запознати с обменния курс франк/евро, таксите и комисионите по обмяна и да вземат информирано решение след това дали и при кого да обменят валута. Кръстосаният обменен курс, определян едностранно от Пощенска, по който банката си е позволила да извърши обмяната, като е задължила кредитополучателите да извършат обмяната именно по този курс с неизвестна величина към момента на подписване на договора и само при нея, не и при друг финансов посредник по по-изгоден курс, на първо място лишава кредитополучателите от правото им да изискат точно и пълно изпълнение на задължението на банката по договорите за кредит и да получат реално франкове по т.нар. франков кредит; на второ място ги лишава от законното право на избор дали и при кого да обменят валутата, като предпочетат най-изгодния за тях курс.

         Неравноправност на чл.2, ал.3 от типовия договор поради подробно изложени по-горе аргументи, същата разпоредба гласяща: „Усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в евро по търговски курс „купува” швейцарския фрак към евро на Банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в БАНКАТА сметка на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ IBAN …………………, BIC ………… евро/или в лева/. С подписването на настоящия договор КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава Банката за служебно извършване на горните действия”
        Неравноправност на чл.5, ал.2 от типовия договор, съгласно който : „Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не е осигурил в лева или евро по сметката си по /съответния член от договора/, но има средства в лева или евро по своите сметки в БАНКАТА, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на „Юробанк И Еф Джи България” АД за швейцарски франк към лева/евро, за което КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.”
         Неравноправността на чл.2, ал.3 и на чл.5, ал.2 от типовия договор се обосновава с чл.143, т.14 от ЗЗП, тъй като става въпрос за уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Двете разпоредби - чл.2, ал.3 и на чл.5, ал.2 от типовия договор- покриват фактическия състав на т.14 от чл.143 ЗЗП, доколкото налагат на потребителя да изпълни своите парични задължения в швейцарски франк, независимо че Юробанк България АД не е изпълнила своите пълно и точно, като не е предоставила на разположение на кредитополучателя кредит във валута швейцарски франк, спазвайки законовата уредба на ЗПУПС и ЗЗД за точно и пълно изпълнение, и в съответствие с постигнатата договореност между страните за реално отпускане на кредит в договорена валута швейцарски франк.
                Също така, цитираните две разпоредби са неравноправни, доколкото :
1.налагат на потребителя да изпълни своите задължения във валутна единица, различна от лев, в случай че търговецът или доставчикът не е изпълнил своите насрещни парични задължения в идентична валутна единица, като това води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните;
2.предвиждат изпълнението на паричните задълженията на търговеца или доставчика да се осъществи в нарушение на законовите правила за точно и пълно изпълнение, в това число чрез паричен превод по платежна сметка, до която потребителят няма достъп да се разпорежда.
3.предоставят право на търговеца или доставчика да избере валутната единица или начина на изпълнение на паричното задължение без едновременно с това да бъде предоставено насрещно право на потребителя да направи избор относно валутната единица и начина на изпълнение на паричното задължение.
4.налагат на потребителя да поеме парично задължение или да извърши обмяна на валута или каквато и да е платежна операция, без предварително да е запознат с прилагания от търговеца или доставчика обменен курс, такси и комисиони, и без да е дал своето информирано съгласие за поемане на паричното задъжение или за извършване на обменната операция или платежна операция при предложените стойности.

-      Друга неравноправна разпоредба от типовите договори на Юробанк България е разпоредбата на чл.22, ал.1 и ал.2 съгласно които: По ал.1 „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от БАНКАТА курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро/лева, както и превалутирането по /съответния член/ от договора, може да има за последица, включително в случаите по /члена регламентращ задължението кредита да се погасява във франкове/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
      По ал.2 : „Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.”
Цитираните две разпоредби са неравноправни на основание чл.143, т.9 от ЗЗП, доколкото налагат на потребителя приемането на клаузи, в това число за поемане на валутен риск, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Освен това същите клаузи са подвеждащи, неясни и непълни по отношение на юридическите и икономическите последици за кредитополучателя от поетия валутен риск по отношение на всяко едно от дължимите от него парични задължения по договора – остатък от олихвяема главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси, неустойки и др.разноски, всяко едно от които е променлива величина, чиято левова равностойност зависи пряко от приложимия по договора валутен курс купува швейцарски франк евро на банката.
-           Неравноправна е и разпоредбата на чл.20, ал.2 от типовия договор на Юробанк България, при която банката изисква предварително съгласието на кредитополучателя превалутирането на остатъка от главницата по кредита да бъде извършено по бъдещ, неизвестен на кредитополучателя към момента на подписването на договора обменен курс, същият едностранно определян от банката по размер в един бъдещ момент. В тази връзка считаме, че са нищожни всички разпоредби от типовия договор на Юробанк Българя АД, които предвиждат прилагане на неустановен по размер обменен курс, едностранно определян от банката, без да посочват в договора неговия конкретен размер , нито пък да определят в договора методика за неговото изчисляване, състояща се от изчерпателно изброени обективни пазарни индекси, по подобие на методиката за изчисление на лихвите по кредитите.
-             Неравноправност на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3, както и разпоредбата на чл.12, ал.1 Неравноправни са всички клаузи от типовите договори на Юробанк България АД, които предвиждат методиката за изчисление на лихвите по кредитите да включва неустановен и неопределяем по размер базов лихвен процент, доколкото към момента на сключване на договорите няма яснота кои точно обективни пазарни индекси и измерители участват в него и какво е тяхното относително тегло във формулата по изчисление на договорената лихва. В тази връзка неравноправни са разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3, както и разпоредбата на чл.12, ал.1 от типовия договор на Юробанк, съгласно които банката си запазва правото едностранно да определя съдържанието и да променя размера на базовия лихвен процент, приложим по кредитите. както и даващи право на банката едностранно да определя и изменя приложимите по договора такси, комисиони и други разходи.
         Нищожна поради противоречие със закона е и разпоредбата на 8, ал.2 от типовия договор на Юробанк, предвиждаща такса за предсрочно погасяване на кредита в размер на 4 % върху остатъчната главница по кредита.

      ІІ. Нищожни поради неравноправност са следните разпоредби от типовите договори на Банка Пиреос България АД :
        Неравноправна е разпоредбата на чл.5 и чл.6 от договора в частта, с която кредитополучателят се задължава да ползва средствата по кредита, отпуснат в швейцарски франк, единствено по безкасов път, в това число за извършване на разплащанията по сключените предварителни договори за закупуване на недвижим имот, съгласно които паричните задължения за заплащане на цената са договорени в евро или лева. По този начин банката задължава кредитополучателят да използва едиствено едностранно определяния от банката обменен курс швейцарски франк/евро или лева, който не е известен като стойност на кредитополучателя към момента на сключване на договора и по отношение на чийто размер няма гаранция, че ще бъде близък по стойност до най-добрите за кредитополучателя предложения за обменни курсове на свободния финансов пазар.
       Нищожна е разпоредбата на чл.13, ал.1 от типовия договор за кредит в швейцарски франк в частта, съгласно която за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишен лихвен процент , който се определя от Базовия лихвен процент на Банка Пиреос за жилищни кредити в швейцарски франкове. В случая е налице изначална неустановеност, липсва подробна и изчерпателна информация в типовите договори на банката относно всички обективни пазарни индекси и измерители и тяхното относително тегло, които сформират Базовия лихвен процент на Банка Пиреос България за жилищни кредити в швейцарски франкове. Разпоредбата на чл.13, ал.3 от типовите договори, съгласно която БЛП се актуализира всеки месец на база движенето на 1-мес. Либор в швейцарски франк съдържа информация единствено относно 1-мес. Либор в швейцарски франк като обективен пазарен измерител, включен в БЛП на банката, като в договора за кредит липсва информация за други индекси и измерители, поради което договорената лихвена методика съгласно типовите договори на Банка Пиреос България АД следва да се приеме, че е образувана единствено въз основа на този обективен пазарен индекс - 1-мес. Либор в швейцарски франк, лихвените нива по кредитите следват неговото движение и тяхната стойност намалява при понижение на размера му в противовес на практиката на банката, а останалите индекси и фактори, прилагани от Банка Пиреос България АД при изчисление на договорните лихви, но неупоменати в типовите договори за кредит, не следва да бъдат вземани впредвид.
          Нищожна поради противоречие сэс закона е разпоредбата на чл.16, ал.2, второ предложение в частта, изискваща такса или неустойка при предсрочно погасяване на кредита при рефинансиране от друга банка.
         Нищожни са разпоредбите на чл.25 и чл. 26 от типовия договор във връзка с чл.21 от същия договор, в частта, съгласно която при погасяване на задълженията по договора във валута различна от тази, посочена в договора /швейцарски франк/, банката извършва служебно арбитражни операции по неясен към момента на подписването на договора и еднострано определян от банката обменен курс , като евентуални курсови разлики са за сметка на кредитополучателя. Съгласно разпоредбата на чл.26 при служебно извършване на директен дебит на падежирала вноска или при предсрочна изискуемост на целия кредит от банкови сметки на кредитополучателя без значение на тяхната валута отново според договора служебно се извършват арбитражни операции по неясен към момента на подписването на договора и еднострано определян от банката обменен курс, като евентуални курсови разлики са за сметка на кредитополучателя.
        Нищожна е разпоредбата на чл.27, б.“ж“ и б.“з“, съгласно която банката има право да обяви предсрочна изискуемост на целия кредит при постъпването на запор върху която и да е банкова сметка на кредитополучателя в същата банка, без значение дали това обстоятелство възпрепятства редовното обслужване на кредита, или пък игнорирайки факта, че банката има вписан предхождащ по ред запор въру сметките на кредитополучателя или пък обявяван ена предсрочн аизискуемост на целия кредит ако спрямо кредитополучателят бъдат предприети действия за принудително изпълнение от друг кредитор, без значение размера, обезпечеността и начина на изпълнение по този дълг.
         Нищожна е разпоредбата на Чл.28, б.“в“ от типовия договор за кредит в частта, съгласно която кредитополучателят декларира, че е информиран от Банка Пиреос България АД, че ползването на кредит в швейцарски франк включва валутен риск и е възможно крайната цена на договора в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута швейцарски франк, при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лева. Банка Пиреос България АД не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лева. За тази бланковата декларация, обективирана в разпоредбата на чл.28, б.“в“ от типовия договор на Банка Пиреос Българя АД важи в пълна сила аргументировката за нищожност, изложена по-горе, в това число банката изискава от кредитополучателите да потвърдят, че разбират икономическите последици от сключения договор и поетия валутен риск и да се съгласят да носят същия, без едновременно в същата или в някоя друга разпоредба от договорите за кредит подробно да са обяснени на ясен и достъпен икономически език в какво се изразяват същите тези икономически и правни последици. Считаме, че тази клауза от договорите е неравноправна и поради това нищожна и необвързваща потребителите. Едновременно с това в типовия договор за кредит на Банка Пиреос България липсва информация относно конкретния размер или стойност на приложимия обменен курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лева, нито са посочени обективни пазарни индекси и измерители, сформиращи неговия размер, поради което този обменен курс нито е определен, нито е определяем по размер съгласно разпоредбите на договора за кредит в швейцарски франк. Тази неустановеност прави невъзможно последващата служебна обмяна и преизчисляване на дължимите месечни погасителни вноски в швейцарски франк, доколкото обичайна практика е постъпленията на кредитополучателя по банковите му сметки да бъдат в лева с оглед произхода на плащането /по трудов или граждански договор с местоизпълнение в България/. Неяснотата на чл.28 б“в“ относно начина на определяне на крайната цена в договора, както и възможността левовата или евровата й равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута швейцарски франк, при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лева, също е без смислов заряд, доколкото кредитополучателят няма как да направи преценка относно валутните рискове и неблагоприятните за него последици , съпоставяйки първоначалната сума в оригинална валута, нейната левова или еврова равностойност и действителния размер на крайната цена по кредита във всеки един момент от действие на договра за кредит, именно поради неустановеност на обменните курсове, по които следва да бъде изчислявана тази начална цена или крайна цена по договора в лева или в евро.

        ІІІ. Нищожни поради неравноправност са следните разпоредби от типовите договори на Уникредит Булбанк АД като правоприемник на Банка Хеброс АД:
       Неравноправна е разпоредбата на чл.4, ал.1, последно изречение, в частта, съгласно която актуализациите на базовите лихвени проценти на банката се отразяват в промяна размера на погасителната вноска съгласно т.3.12.4 от Общите бизнес условия на на банката, за което кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие. За конкретната разпоредба важи в пълна сила аргументировката за нищожност поради противоречие с императивните норми на закона поради съществуващата в договора начална неопределеност на всички обективни пазарни индекси и измерители и тяхното тегло, участващи в методиката по изчисление на договорните лихви по кредитите в швейцарски франк.
         Неравноправна е разпоредбата на чл.6 от типовия договор в частта, в която кредитополучателят дава съгласие за директен дебит от своите банкови сметки в същата банка без оглед валутата на същите, при неяснота на приложимия обменен курс, която коментирахме подробно по-горе по отношение типовия договор на Банка Пиреос България АД.
            Неравноправна е разпоредбата на чл.8 от договора в частта, съгласно която при ползване или при погасяване на кредита във валута, различна от тази, посочена в насотящия договор, за арбитражиране се прилагат съответните курсове на банката за деня.. В типовия договор за кредит на Банка Хеброс липсва информация относно конкретния размер или стойност на приложимия арбитражен обменен курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лева, нито са посочени обективни пазарни индекси и измерители, сформиращи неговия размер, поради което този обменен курс нито е определен, нито е определяем по размер съгласно разпоредбите на договора за кредит в швейцарски франк към момента на неговото подписване. Предвидените в чл.8 курсове на банката за арбитраж са неопределени по размер към момента на сключване на договора, техните стойности се променят във времето и се определят едностранно от Банка Хеброс. Тази неустановеност прави невъзможно последващата служебна обмяна и преизчисляване на дължимите месечни погасителни вноски в швейцарски франк, доколкото обичайна практика е постъпленията на кредитополучателя по банковите му сметки да бъдат в лева с оглед произхода на плащането /по трудов или граждански договор с местоизпълнение в България/. Тази неустановеност прави невъзможно извършването на каквато и да е арбитражна обменна операция от страна на банката без предварителното съгласие на кредитополучателя досежно размера на приложимия обменен курс, дължимите такси и комисиони.
Неравноправна е разпоредбата на чл.9, ал.2 от договора в частта, съгласно която променливия годишен процент по кредита се образува въз основа на базовия лихвен процент на банката за швейцарски франк. Аргументировката за нищожност изцяло се припокрива с тази за чл.4, ал.1, последно изречение, изложена по-горе.
           Нищожна е разпоредбата на чл.9, ал.3 от договора, определящ наказателна лихва с надбавка за просрочие 10 пункта, поради нейната прекомерност в нарушение на закона
          Нищожна е разпоредбата на чл.10, ал.2 в частта, в която кредитополучателят дава съгласие на банката да получи „каквито и да е други лични данни“, както и да получи лични данни от „кредитните бюра и други администратори на лични данни“. Тази формулировка е изключително обща и неприцизна и на практика тя игнорира изцяло защитата на личните данни на кредитополучателя без оглед на това, че тези лични данни не са относими към платежоспособността или спрямо редовното обсбужване на кредита от кредитополучателя. По същите съображения са нищожни и разпоредбите на чл.10, ал.3, т.1 и т.2 от типовия договор.
      Нищожна е разпоредбата на чл.10, ал.4 от договора, в частта, съгласно която кредитополучателите изрично се съгласяват при превалутиране на кредита да се приложи търговски курс купува на банката към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на банката за съответната валута и съответния вид кредит. Считаме, че както методиката за изчисление на лихвата по кредитите следва да бъде изрично и изчерпателно определена в договорите за кредит, така и кредитополучателят следва да бъде информиран предварително за размера на обменния курс, държимите такси и комисиони и да ги приеме изрично като условие за валидно извършване на сделката по превалутиране. В тази връзка бланковото препращане към неопределен и неопределяем по размер курс купува на банката за съответната валута, както и бланковата препратка към приложимите лихвени равнища на банката за съответната валута и съответния вид кредит в един бъдещ момент, но неопределени, нито определяеми по заложени критерии, обективни пазарни фактори и измерители в самия договор, обуславя нищожност на разпоредбата н ачл.10, ал.4 от договора.
По аналогични на изложените по-горе съображения е нищожна и разпоредбата на чл.10, ал.5 от типовия договор, която дава права на банката служебно да превалутира кредита при определени обстоятелтва. В случая с пълна сила важи обосновката, че методиката за изчисление на лихвата по кредитите следва да бъде изрично и изчерпателно определена в договорите за кредит, така и кредитополучателят следва да бъде информиран предварително за размера на обменния курс, държимите такси и комисиони и да ги приеме изрично като условие за валидно извършване на сделката по превалутиране. В тази връзка бланковото препращане към неопределен и неопределяем по размер курс купува на банката за съответната валута, както и бланковата препратка към приложимите лихвени равнища на банката за съответната валута и съответния вид кредит в един бъдещ момент, но неопределени, нито определяеми по заложени критерии, обективни пазарни фактори и измерители в самия договор, обуславя нищожност на разпоредбата н ачл.10, ал.5 от договора.
Неравноправна е разпоредбата на чл.10, ал.6 от типовия договор, съгласно която Банка Хеброс обяснява понятието валутен риск единствено като промяна на фиксинга на БНБ за швейцарски франк към евро или лева за срока на действие на договора, но нито в тази разпоредба, нито в която и да е друга разпоредба на типовия договор, по подобие договорите на другите две банки, не присъства каквато и да е информация относно икономическите и правните последици за кредитополучателя при настъпване на валутен риск. Същвременно пропуск на визираната разпоредба е и непосочването на всяка промяна в търговските обменни курсове на банката, приложими по насотящия договор, като проявление на валутния риск.
          Нищожна е и следващата алинея – чл.10, ал.7, съдържаща дефиниция за „лихвен риск“, като същият се обяснява като възможност в резултат на превалутиране да бъде приложен по-висок, неустановен по размер лихвен процент, който има за последица повишаване на месечните погасителни вноски. По наше мнение цитираната дефиниция за лихвен риск съдържа неточна, непълна и подвеждаща информация, доколкото лихвен риск, изразяващ се в промяна на лихвените нива, може да настъпи при всяка промяна на обективните пазарни измерители, заложени в договорената методика за изчисление на лихвата по кредита, а не само при превалутиране на същия.
          Чл.10, ал.8 от договора,1 третиращ превалутирането, е нищожен в частта, в която обосновава неговото извършване по неопределен по размер по размер в договора курс, за който няма посочени обективни пазарни индекси и измерители за изчисляването му в договора, едностранно се посочва от банката в нейния Лихвен бюлетин в един бъдещ момент след подписване на договора за кредит и по отношение на който не е налице предварително знание и информирано съгласие на кредитополучателя с конкретния му размер.
           Нищожен е чл.10, ал.9 от типовия договор, съдържащ бланкова декларация на кредитополучателят, че всяка промяна във фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към лева или евро може да има за последица промяна на дължимите от него месечни погасителни вноски. Цитираната разпоредба е нищожна поради противоречие на закона, доколкото размерът на кредита, на лихвата и месечните погасителни вноски следва да бъдат изрично и изчерпателно определени в самия договор за кредит, а никъде в приложения типов договор на Банка Хеброс или в Общите бизнес условия на банката не е видно, че фиксингът на БНБ е част от методиката за изчисление на лихвата, на първоначално отпусканата главница или на дължимите месечни погасителни вноски, нито този фиксинг на БНБ е посочен като приложим обменен курс при превалутиране на кредита. Типовият договор за кредит предвижда при превалутиране д а се прилага неопределен по размер търговски курс купува на Банка Хеброс, но не и фиксинга на БНБ за швейцарски франк към лева или евро.
       Второто изречение от чл.10, ал.9 на типовия договор, предвиждащ бланкова декларация на кредитополучателят, че приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск и се съгласява да поеме всички евентуални вреди, произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите при превалутиране, е нищожна на същите основания, изложени подробно по-горе за другите банки, доколкото никъде в същата или в която и да е друга разпоредба от типовия договор на Банка Хеброс не са обяснени подробно, на ясен и достъпен икономически език всички възможни неблагоприятни икономически и правни последици за кредитополучателя при поемане на валутен риск, пряка последица от сключване на договор за кредит в швейцарски франк.
       Нищожна е разпоредбата на чл.12, т.6 от типовия договор, даваща право на банката служебно да превалутира кредита в лева или евро по търговския й курс купува към деня на превалутирането и при лихвени проценти съгласно Лихвения бюлетин на банката, поради подробно изложени по-горе аргументи, в това число : налице е противоречие с императивни разпоредби на закона, доколкото размерът на кредита, на лихвата и месечните погасителни вноски следва да бъдат изрично и изчерпателно определени в самия договор за кредит. На второ място типовият договор за кредит предвижда при превалутиране да се прилага неопределен и неопределяем по размер в самия договор търговски курс купува на Банка Хеброс, чийто размер се диктува едностранно от банката и подлежи на периодична промяна съгласно действащите лихвени бюлетини.
          Нищожна е разпоредбата на чл.14, т.5 от договора, съгласно която банката има право да обяви предсрочна изискуемост на целия кредит при постъпването на запор или стартиране на принудително изпълнение от друг кредитор върху която и да е банкова сметка на кредитополучателя в същата банка, без значение дали това обстоятелство възпрепятства редовното обслужване на кредита, или пък игнорирайки факта, че банката има вписан предхождащ по ред запор въру сметките на кредитополучателя, както и без значение размера, обезпечеността и начина на изпълнение по този чужд дълг. 
 



Гласувай:
3



1. expose - КЗП с препоръки към кредитни институции за отстраняване на неравноправни клаузи в договори за ипотечни кредити в швейцарски франкове
29.05.2015 11:59
КЗП с препоръки към кредитни институции за отстраняване на неравноправни клаузи в договори за ипотечни кредити в швейцарски франкове
Дружествата следва да направят промените в срок от 14 дни
Комисията за защита на потребителите (КЗП) отправи препоръки към кредитни институции да отстранят неравноправни клаузи в договорите си за отпускане на ипотечни кредити на потребители в швейцарски франкове.
Кредитите се отпускат в швейцарски франкове, клиентите получават сумата през курс купува на банката в евро, като в същото време е предвидено погасителните вноски да се изчисляват в швейцарски франкове по курс продава към датата на падежа.
Контролният орган извърши проверка по случаите във връзка с жалби на граждани, които са предоставили договорите си. На свое заседание Комисията взе решение, че в договорите се съдържат неравноправни клаузи, изразяващи се в следното:
• Няма критерий и методика, по които да се определя размерът на базовия лихвен процент, представляващ основен компонент при формирането на основния лихвен процент по кредита;
• Размерът на погасителните вноски става известен едва в момента на падежа и зависи от курс продава на швейцарския франк;
• Целият риск от промяната на курса на швейцарския франк е за сметка на кредитополучателя;
• Разминаване на начина на броене на сроковете при погасяване на вноските с уредения в българското законодателство.
КЗП препоръчва на кредитните институции в срок от 14 дни да премахнат или променят констатираните неравноправни клаузи в договорите си така, че те да не поставят в неравновесие правата и задълженията на двете страни. В случай че дружествата не се съобразят с препоръките, КЗП ще заведе колективен иск в съда за прогласяването им за нищожни. http://www.kzp.bg/index.php?mode=viewd&group_id=1&document_id=7583
цитирай
2. expose - Решение на Комисия за защита на потребителите за обявяване нищожност на валутните клаузи
02.06.2015 11:01
Прилагам Решение на Комисия за защита на потребителите за обявяване нищожност на валутните и лихвените клаузи от типовите договори за кредит в швейцарски франк на Уникредит Булбанк /бв.Хеброс/, Пиреос банк и Юробанк България в подкрепа на горната статия: https://bgfree.files.wordpress.com/2015/06/pismo-kzp.pdf
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: expose
Категория: Новини
Прочетен: 557702
Постинги: 114
Коментари: 123
Гласове: 233
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Омбудсманът призова Дянков да защити клиентите от банките
2. Нарушения в реклами и договори за потребителски кредити според Комисия за защита на потребителите
3. Неравноправни клаузи в Общите условия на „Юробанк И Еф Джи България” АД
4. Неравноправни клаузи в общите условия за кредитиране на „ПроКредитБанк” АД
5. Омбудсмана на Република България: Абсурд е за 5 лв. такса да плащаме 6 лв. на банката
6. ПОДАВАНЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 КЪМ ПЕТИЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ
7. И банките имат слаби места - интервю с адв.Десислава Димитрова
8. Осъдих ЦКБ за незаконна лихва
9. Лихвите в България - удобно (не)зависими...когато рискът пада... те продължават да се качват
10. Препоръка на Съвета от 12 юли 2011 година относно Националната програма за реформи на България от 2011 г.
11. Отворено писмо: Ако законът беше ясен, дали хиляди майки биха го нарушили?
12. Списък на спечелените дела срещу банки в България
13. Омбудсманът сезира КС за противоконституционност на чл. 417, т.2 от ГПК
14. Осъдени банки поради незаконосъобразно повишени лихви по ипотечни кредити
15. КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ ПРЕД БЛИЦ: ПОТРЕСЕН СЪМ, ШЕФЪТ НА БНБ ОЧЕВИДНО НЕ ПОЗНАВА КОНСТИТУЦИЯТА
16. Още 4 банки разследвани за манипулиране на лихви
17. ЕС предлага манипулирането на лихви да се криминализира
18. Скандалът с лихвите се разраства
19. За тези, които пропуснаха предаването "Имат ли равни права банките и клиентите : http://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/videos/video/1515421224-Imat_li_ravni_prava_bankite_i_klientite.html .
20. Русенец осъди "Уникредит" на 2 инстанции, банката му дължи надвзети пари
21. Любомир Христов: Банковият лобизъм в парламента е зараза с предсмъртни размери
22. Експерти: Седем мерки спират банките да крадат клиентите си