Днес е празникът на Свети Дух, който дава живот на всички твари, чрез когото ни се даряват всяка мъдрост, всякакви духовни дарове и различни добродетели.



Този празник църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.

Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.

Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17).

Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22-23).

Светият Дух в християнството е едно от лицата на Светата Троица, третата Ипостас на триединния Бог [Свѣтъ Доухъ, латински - Sanctus Spiritus – м.р., старогръцки – Άγιο Πνεύμα (Agio Pnevma – ср.р.), иврит -  רוח הקודש (Ruah haqodesh – ж.р.)]. Християните вярват, че Светият Дух по време на цялата история е давал на определени лица, групи и цели народи своите благодатни дарове, които се предоставят на всеки вярващ посредством тайнствата.



Св. Дух се изобразява чрез бял гълъб, затова на празника след църковните служби се пускат на свобода да излетят бели гълъби.

В народния календар след Петдесетница  започват т.н. Русалски дни. Затова на понеделника – Свети Дух, в Северозапада отдавна са му сложили името Русаля. С тези дни хората отдавали почит на митичните същества - самодиви и русалки, с което си осигурявали плодородие, здраве и семейно благополучие. През тези дни украсявали с орехови листа и зеленина домовете си и изпълнявали различни игри, които имали магически свойства. Във Врачанско тези игри наподобяват кукерските и вече са почти на изчезване. В Ломско обаче до днес е запазен русалският обичай Калуш.

Калушът представлява игра, в която участват мъже, родени през Русалската седмица. Те трябвало да бъдат здрави, игриви, добри и честни и да са постили през последните три дни. През цялата Русалска седмица мъжете обикалят в предобедно време из съседните села. Когато ги видели, местните се провиквали: "Идват калушарите". Дружината им водел главатар, наричан  ватафин. Това звание се предавало по наследство на най-големия син. Само водачът знаел какви билки трябва да се наберат, какви заклинания да се казват. На главата си носел калпак, закичен с китка от билки. По навуащта си имал дрънкулки, които издавали характерни звуци. Калушарите играели с тояга, пазена в дома на ватафина. С една и съща тояга играели по 20 години. Имали си и несменяем свирач – на кавал, гайда, дудук.

Калушарите спирали при някой болен човек и започвали да играят около него. Ватафинът носел вода с билки в ново гърне и нова зелена паница. Гърнето оставяли на малка маса, а паницата с вода – до болния. Когато той стане, пие от водата и побягва. На неговото място падат двама-трима калушари, омаяни от билките на ватафина.