се извисяват в есенния храм.

Не ни остава много - 

просто спомен.

От него никой не е по-голям. 

Защото само с плът не се живее.

И с пет опитомени сетива, 

които могат мигом да ни слеят,

но и да ни разлъчат след това. 

Във паметта 

на улици и църкви,

на лодки, влакове и брегове

следите ни по малко ще замръкват

под други стъпки, чувства, гласове. 

Но вътре в тайниците на душата,

където не проникват

глъч и тлен,

се крие най-голямото богатство

и то ще свети ярко нощ и ден. 

Аз няма да подпаля храм за слава.

Аз няма да запаля свещ дори.

Каквото е угаснало - остава.

И няма никога

да изгори.