Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2017 07:00 - КЪПАНЕ НА СВЕТЛИНАТА
Автор: deleted-4udovi6teto Категория: Поезия   
Прочетен: 2775 Коментари: 0 Гласове:
23

Последна промяна: 18.10.2017 11:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

... да можех, щях до днес 
да ходя бос и гол като маор – с едната си тръстикова препаска,
или с горяща факла и Данайското си копие – един забравен Арес, 
вселяващ фобоси и деймоси в съня на миналите през живота ми момичета,
защо ми бяха всички вратовръзки, златисти копчета, раирани чорапи, 
бели ризи, презервативи в цигареното джобче на сакото, 
и всичките онези седемнадесет костюма от абитуриентската – 
до черния, връз който попът ще ми пее, но няма да го чувам? – 
нима да си го мъкна в денкове това така ненужно минало, 
молците го нацъфкаха във гардероба, а лавандуловите ми полета 
отдавна са оскубани от цигани – сега е време да си припомня 
гумените си галоши, които мама купи ми от Чехия – бели като сняг,
и дълго плаках, когато ми ги свиха от шкафчето в часа по физкултура, 
а аз бях беличък във бялата си ризка петокласник – 
пламтяха розовите ми петички, когато се прибирах по снега, 
и си скимтях – по-бос от коте в напечения студ, 
за изоставения малък алигатор Куба, за селфито на Че Гевара и Фидел, 
ухилени под белоглавите орли на САЩ, 
за калната обувка на Хрушчов, разкъртила катедрите – 
и сцепила Планетата на Изток и на Запад, 
за танковете, смачкали в тържествен тръс газоните с цветя из Прага, 
рисувах украинската еврейка Голда Меир с цветни тебешири 
на черната дъска, защото бе отложила войната, 
и чудех се защо руснаците въртяха 
безсмислените си паради на Червения площад – и не запяха 
„Вставай, страна огромная!” срещу пълчищата на Никсън във Виетнам, 
а сетне цял живот войнишките кубинки ми убиваха, додето марширувах, 
дори насън! – пред Вождовете на света и мъртвите им Мавзолеи – 
и винаги, когато тръгвах в строя, усещах, че в лявата партенка 
Бог ми е пуснал остро камъче, за да си спомням, че съм жив, 
повръща ми се, като си помисля, че Светлината е прегазен труп – 
и идва ми да вия като линейка и да светя – въртяща се сигнална лампа, 
в задръстените кръстовища на изпосталялата си памет за света...

18 октомврий 2017 г.
гр. Варна, 5, 55 ч. 




Гласувай:
24


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: deleted-4udovi6teto
Категория: Поезия
Прочетен: 9347233
Постинги: 2274
Коментари: 37980
Гласове: 26838
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031