Според официалната историография — от Багрянородни до Бурмов и Дуйчев — за 49 години (от 803 до 852 година) в Плиска се сменили 5 (словом пет) поколения ханове:

1-во: Крум (803–814 г.) — „Невидимо заклан“;

2-ро: Омортаг (815–831 г.) — „Изчезнал измежду хората“;

3-то: Маламир (831–836 г.) — „Посечен от сърпа на божието правосъдие“;

4-то: Пресиян (836–852 г.) — „Починал от естествена смърт“ (?)??

5-о: Борис I (852–889 г.) — „Отишъл в манастир“.

За всяка от тези пет генерации се падат средно аритметически по десетина години, с което целият този период от българската политическа история като че ли става повече от съмнителен. Но понеже „учените“ ще добавят към него годините на инкубационния период на Крума, преди 803 година, и тези от царуването на Бориса до смъртта му в манастира, за да отстраним всякакви недоразумения, ще навлезнем в същността на проблема.

Нашите разсъждения са изразени в две теореми на историческата аритметика, с възрастови сметки за последователно навързаните роднини от Крумовата „династия“. Базирайки се на тях, построяваме заключенията си във вид на едно следствие.

В правата теорема (№ 1) отправната точка е скокът на Крум върху коня при засадата в 813 година, по време на „преговорите“, а в обратната (№ 2) — пленяването в 860 г. (?), по време на войната със сърбите, на престолонаследника Владимир (ослепения от Свети Княз Борис негов първороден син). При това е взето под внимание, че ханове и князе са на доизживяване, т.е. ако началната година не съвпада с рождената, то крайната е година на смъртта им. Още ще смятаме, че реалната си власт те получават, когато поне са навършили пълнолетие (21 години). И най-после, ще вземем предвид, че Омортаг и Маламир са започнали ханствуването си, бидейки малолетни.^[1]

Доказателствата на теореми № 1 и № 2 са придружени от фигури 1-ва и 2-ра, за „правото“ и „обратно“ родословни дървета на въпросната династия. 





И така, да дадем думата на аритметиката, пред която глаголещите академически тахтаби би трябвало да млъкнат!

Права теорема: Дадени са 5 генерации ханове, начиная от пра-пра-дядото Крум Страшни до пра-пра-внука Борис Първи. Границите на техните ханствувания са представени на фиг. 1-ва, с „правото“ родословно дърво — от корена (Крум) към върха.

Каква е възрастта на хановете от четвъртата и петата генерация, ако допуснем, че в годината на скока — 813, Крум е бил на 45 години?

Доказателство: Нашето допускане е резонно, защото 45 години ни изглеждат пределната възраст, до която все още един мъж може, подобно на Зоро, да се метне върху коня си в движение и да офейка.

Тогава, в 814 година, Крумовият първороден син Омортаг, бидейки на 19 години, ще умре на 36 в 831 година, оставяйки 3 (три) сирачета: Енравота, Звиница и Маламир.

От тях най-малкият — Маламир — ще стане Ювиги хан, бидейки в 831 година на 16 години (от годините на пълнолетието изваждаме тези, които му оставил кавхана Исбул: 21–5 = 16). Т.е., той е правен, когато таткото Омортаг е бил на 19 години. Ако другите двама сина са с разлика от по една година, което дава за зачеването на първородния Енравота, един 17-годишен Омортаг, то в 836 година средният — Звиница, е бил на: 16 + 1 + 5 = 22 години.

Звиница е баща на Пресиян, и ако последният се е родил, когато Звиница е бил още непълнолетен (напр. на 20 години), то в момента на провъзгласявнето му за велик хан български, в същата тази 836 година, се пада да е бил на около 2 (две) годинки.

Пресиян управлявал България „цели“ 16 години. Следователно, напуснал историческата сцена на 18 години:

836 (на 2 г.) + 16 = 852-ра година.

За неговия син, хана-светия, от петата генерация, има всичката вероятност към годината на възшествието на престола — 852-ра, да се е намирал на баща си в М…, или на майка си в утробата, или в най-добрия, за казионните историци случай, да е бил „дете-_годиначе_“.

При подобни резултати от нашите исторически изчисления очевидно биографичният факт, съобразно който Георги Димитров ръководел стачното движение на миньорите в Перник още на 9 (девет) годишна възраст, не съдържа в себе си нищо странно или трансцендентно. Явно, за българските владетели е една традиция да „започват съзнателния си живот“, кариерата си на държавни мъже и ръководството на съдбините на българския народ още в най-ранна възраст, когато още се посилат[2], или току-що са излезли от пелените.

Обратна теорема: Нека пак са дадени 5 поколения ханове от Крумовата „династия“ (виж фиг. № 2) и нека този път започнем нашите изчисления от върха към корена, т.е. от пра-пра-пра-внука Владимир, който в 860 година бил взет от сърбите като пленник, през една от българо-сръбските войни. Вървейки в нашите сметки, като рака назад, към пра-пра-пра-дядото Крум, който в 813 година скочил на коня, избягвайки от ръцете на смъртта.

При това допускаме, че участвуващият във войната със сърбите престолонаследник е бил пълнолетен (на 21 години, иначе светията би трябвало да бъде подведен под съдебна отговорност, за експлоатиране труда на малолетни).

Тогава каква е била възрастта на страшния хан във въпросната 813 година, или рождената му дата???

Доказателство: Ако бащата Борис Първи е заченал своя първороден син на 20 години, то очевидно самият хан-светия се е родил в: 860 — (20 + 1 + 21) = 818 година.

Тогава, отпускайки от тази 818 година, за всеки един от родителите но възходяща линия, от останалите 4 поколения ханове, от 21 до 25 години, получаваме следните долна и горна граница за възрастта на Крум в годината на скока:

а) 818–21 за Пресиян — 21 за Звиница —

— 21 за Омортаг — 21 за Крум =

= 818 — (4 х 21) = 818–84 = 734 година,

т.е. Крум е роден в 734 година, или долната граница на неговата възраст във въпросната 813 година е била:

813–734 = 79 години.

б) 818 — (4 х 25) = 818–100 = 718 година,

от който резултат за горната граница на Крумовата възраст намираме:

813–718 = 95 години.

Оттук пък следва, че Мао Це Тунг спокойно би могъл да преплува Жълтата река — Янг Це Кианг (екскортиран от бойни кораби), бидейки в една значително по-крехка възраст от нашето Страшилище!

Следствие: То се налага от само себе си: Като че ли събитията и в тази глава са толкова достоверни, колкото и тези от предишните — в историята на българското ханство през осми век!?!

На въпроса, кому са нужни подобни фалшификации на политическата история, за отговор ние отпращаме любознателния читател към старши-научните сътрудници и другите академически ослици.

От наша страна ние няма какво да добавим. Както казва Хамлет:

„Останалото е мълчание!“

(Пето действие)

ЗАВЕСА.
Бележки

[1] За Маламир това се знае, а двете години, през които се изредила троицата: Диценг, Цог и Докум, са тези, които липсвали в 814 година на 19-годишния Омортаг, за да наследи престола на българските ханове без посредници. ↑

[2] Малките деца произнасят „Л“, вместо „Р“.  

chitanka.info/text/18760/42#textstart