Болестта на българина е психическа и се нарича Frustration – Разочарование! 

“FRUSTRATION” е термин от психологията за БОЛНО ЕМОЦИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ на човек, ИЗЛЪГАН В СВОИТЕ ОЧАКВАНИЯ или ЛИШЕН ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ПОСТИГНЕ ЖЕЛАНА ЦЕЛ и изпитва различни чувство –  на ЯД или ЗЛОБА; ОТЧАЯНИЕ; НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ; БЕЗСИЛИЕ; РАЗСТРОЙВАНЕ; БЕЗИЗХОДИЦА И ДР.

Българинът отдавна боледува от тази болест и повечето хора в България чувстват и преживяват това, защото те боледуват и страдат – страда нацията!

Рядко обаче българинът осъзнава, че РАЗОЧАРОВАНИЕТО всъщност е  болест и най-често той не разбира, че е в болестно състояние. Усеща само нарасналото чувство на вътрешно напрежение, което най-често спотайва и преглъща, но понякога избухва, като масовите протести през зимата. 

Само една малка част от “богопомазаните” – т. нар. ПОЛИТИКОИКОНОМИЧЕСКИ ЕЛИТ И ЗАДКУЛИСНИТЕ ОЛИГАРСИ не познават такова състояние и не изпитват страданията и болките, които цели 23 години измъчват народа!

България има безчет политолози, социолози, психолози, антрополози и много други занимаващи се с психоанализа на българина. Те са особено активни преди изборите. За тях се знае, че повечето са купени или зависими от олигархични кръгове и изпълняват техните поръчения да заблуждават народа. Затова те не можеха, или не искаха да открият истинското психическо състояние на нацията и на отделния българин, за да разберат, че той е болен, че той е с болна психика.

Те дори не разбираха, че “той” – българинът е един затихнал вулкан, който се нагнетява и може да избухне. По време на февруарските бунтове той изпусна само малко лава! 

Трябваше един чуждестранен журналист – Рудолф Херман от “Нойе Цюрхер Цайтунг” в своя статия да открие и посочи болестта от която страда българина и нацията като цяло и да постави точната диагноза -”FRUSTRATION” - РАЗОЧАРОВАНИЕ!

РАЗОЧАРОВАНИЕ ОТ ТОВА, ЧЕ ДЪЛГИ ГОДИНИ БЪЛГАРИНЪТ Е ЛЪГАН И ЛИШЕН ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ЖИВЕЕ НОРМАЛНО, ТОЙ НАМРАЗВА ЦЯЛАТА ПОЛИТИЧЕСКА и ОЛИГАРХИЧЕСКА КЛАСА, А ЧЕСТО ПЪТИ И САМИЯТ СЕБЕ СИ. НО ВСЕ ПО – ЧЕСТО В  ИЗРАЗ НА ОТЧАЯНИЕ, БЕЗСИЛИЕ И БЕЗИЗХОДИЦА, ТОЙ ИЗПИТВА ОСТРА ЗЛОБА И ЯД, КАКТО И БЕЗВЕРИЕ И АПАТИЯ.

ТОВА НАРОДЪТ ДЕМОНСТРИРА НА СКОРОШНИТЕ ИЗБОРИ, НО ПОЛИТИЦИ, ПОЛИТОЛОЗИ И СОЦИОЛОЗИ НЕ РАЗБРАХА ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА ДА НЕ ГЛАСУВА ПОЛОВИНАТА ОТ ГРАМОТЕН НАРОД!

ТОВА СА ПОЗНАТИ ДА БОЛКА ЧУВСТВА И СЪСТОЯНИЯ НА БЪЛГАРИНА, КОИТО ГО СЪПЪТСТВАТ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ 23 ГОДИШЕН ПЕРИОД НА ВЕЧНОТО НИ РЕФОРМИРАНЕ !

БЪЛГАРИНЪТ СТИСКАШЕ ЗЪБИ И МЪЛЧАЛИВО ПОНАСЯШЕ ТЕГЛОТО, НО ЕТО, ЧЕ СЕ СЕПНА!

ВЕЧЕ 23 ГОДИНИ НАРИЧАТ ПЕРИОДА “ПРЕХОД”, НО ИСТИНСКОТО МУ ИМЕ Е “ПЕРИОД НА СТРАДАНИЯТА”! 

ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ 23 ГОДИНИ, БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ ИЗТЪРПЯ И ПРОДЪЛЖАВА ДА ТЪРПИ И ПОНАСЯ ЛИШЕНИЯ И МЪКИ, ПРИ ТОВА БЕЗРОПОТНО И ЕДВА СЕГА СЕ ПРОБУДИ И НАДИГНА ГЛАС!

Но психическото състояние ФРУСТРАЦИЯ е реалност и съществува в 3 основни форми:

- АГРЕСИЯ - когато човек може да стигне дори крайни състояния като“самозапалване”;

- РЕГРЕСИЯ - когато човек изпада в състояние да не разкрива нищо и да таи всичко в себе си;

- РЕСИГНАЦИЯ – избухване в сълзи, типично за отчаяни лабилни психики или чувствителни жени;

Болният от ФРУСТРАЦИЯ е зависим от промяна на условията и може да премине от една форма в друга. Характерно е търсенето на взаимност, приобщаване и групиране на страдащите от ФРУСТРАЦИЯ. Опасно е, когато болни от РЕГРЕСИЯ преминат изведнаж в състояние на АГРЕСИЯ!

БЪЛГАРСКИТЕ УПРАВНИЦИ ТРЯБВА ДА ВНИМАВАТ, “РЕГРЕСИЯТА” НА БОЛНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД ДА НЕ ПРЕМИНЕ В “АГРЕСИЯ”, ЗАЩОТО ПАК ЩЕ БЪДАТ ПОМЕТЕНИ! БОРИСОВ СИ ИЗПАТИ ОТ ТОВА!

ОТ 23 ГОДИНИ НАРОДЪТ НИ СТРАДА ОТ ТАЗИ БОЛЕСТ И ПРИЧИНИТЕ ЗА БОЛЕСТТА СА ЯСНИ!

ТОВА СА БОРБИТЕ ЗА ВЛАСТ И ПАРИ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ УПРАВНИЦИ И СТОЯЩИТЕ ЗАД ТЯХ ОЛИГАРХИЧЕСКИ КРЪГОВЕ, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ  !

УПРАВНИЦИТЕ БЪРЗО ЗАБРАВЯТ ЗА ДАДЕНИТЕ ГОЛЕМИ ОБЕЩАНИЯ ПРЕД НАРОДА, С КОИТО ГО ЗАЛЪГВАТ, ЧЕ ЩЕ ПРЕДПРИЕМАТ БЪРЗИ МЕРКИ, ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ХАЛА МУ – ТЕЖКОТО МУ ПОЛОЖЕНИЕ! 

И ЗАПОЧВАХА ИГРАТА, КОЯТО ВСИЧКИ УПРАВЛЯВАЩИ ВЛАДЕЯ МНОГО ДОБРЕ – ЗАЛЪГВАНЕ НА НАРОДА ЧРЕЗ ПРОВЕЖДАНЕ НА МНОГО И РАЗЛИЧНИ РЕФОРМИ -РЕФОРМИ, РЕФОРМИ, РЕФОРМИ, А ВСЪЩНОСТ: 

Имитации на Реформи и имитации на Управление – игра на постоянни имитации!

ИЗРАЗ НА АГРЕСИВНАТА ФОРМА НА БЪЛГАРСКОТО ЗАБОЛЯВАНЕ БЕШЕ НАРОДНИЯТ ГНЯВ, КОЙТО СТРЕСНА И ПРИНУДИ ПРЕМИЕРА БОЙКО БОРИСОВ ДА ПОДАДЕ ОСТАВКА! 

Това, че той се отказа от властта предотврати „ЕКСПЛОДИРАНЕТО” на хилядите протестиращи, още повече, че сред тях се бяха вмъкнали провокатори готови да предизвикат взривяване на протестите!

Една от причините за недоволството на народа беше строгата фискална политика на правителството на ГЕРБ, които бяха уплашени и се опитваха чрез икономии България да избегне “гръцката трагедия”. Но те прекалиха със затягането на колана, откъснаха се от народа и не разбираха, че той страда и изнемогва. И затова платиха висока цена!

Но кризисната политика за икономии не беше единствената причина, която свали правителството на Борисов и ГЕРБ. 

За разлика от централноевропейските страни като Словакия и Полша, както и от балтийските републики, България пропиля прекалено много време в псевдореформи след демократичните промени у нас.

Смяната на политическата система в България съзнателно се извършваше бавно, по прикрит, дори  неясен и криминален начин.

БКП с помощта на огромния репресивен апарат на Държавна сигурност и голямата й агентура, не позволяваха младите демократични движения да се развият,  да се наложат като реформаторски  и  да създадат предпоставки България да тръгне по нов демократичен път на развитие.

Партийните апаратчици от второ поколение на бившата комунистическа партия се наложиха с груба сила и контролираха икономическата и политическа обстановка в страната.

От тези апаратчици се родиха олигарсите на БКП/БСП, които станаха сериозни задкулисни фактори за поддържане  ”СТАТУКВОТО” в България. 

Псевдоролята на “пречистени социалисти” или “либерали”, която играеха бившите кадри на БКП беше пагубна за укрепването и развитието на демократичните сили в страната.

ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ЕЛИТИ СЕ ГРИЖЕХА ЕДИНСТВЕНО ДА ЗАПАЗЯТ СТАРИТЕ СИ ПРИВИЛЕГИИ И ОБЕЗПЕЧАТ СИЛНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПОЗИЦИИ.

Сериозни реформи или не бяха провеждани изобщо, или провеждането им затъваше в тинята на сложните политически борби за власт.

Често пъти реформите съзнателно се саботираха от НОВАТА ПЛУТОКРАЦИЯ!

Постоянните правителствени смени – седем през периода между 1990-1997 г.  и боричканията между отделните политически партии или групировките в тях, задушаваха още в зародиш всички процеси за извършване на нормална и демократична трансформация на социалистическата система в капиталистическа.

България попадна в един дяволски кръговрат. След всяко разочарование избирателите търсеха нов “месия”, който да измъкне страната от блатото. И ако нямаше такъв, на власт отново идваха бившите комунисти, представящи се вече за социалисти и социалдемократи.

Така пропастта между политическата “КАСТА”  и “ОБИКНОВЕНИЯТ НАРОД ” ставаше все по – голяма и болестното психологическо състояние на нацията се задълбочаваше!

Повтарящите се разочарования разбиха всички илюзии на българите и те разбраха,че избраните от тях политици се интересуват само от собственото си обогатяване и опазването на дадената им власт.

Имитацията на реформи при управлението на страната, както и разграбването на държавата от олигархията, осуетиха възникването на средна класа, която винаги е предлагала по-добри перспективи за нормално развитие на всяка страната.

Призивите на хилядите български демонстранти, особено на младите, за създаване на някаква нова система в България, за която никой от тях няма конкретна представа, е израз на масовото заболяване от ФРУСТРАЦИЯ, пише “Нойе Цюрхер Цайтунг” . И трябва да приемем, че диагнозата на политическия анализатор  Рудолф Херман е точна.

Болестта у нас се разраства, защото в България пропастта между богати и бедни става все по-голяма, в сравнение с другите страни в Европейския съюз. Затова и обществената подкрепа на реформите в България е малка, а  народът става все по-безучастен.

Новите управници отново дават много големи обещания на народа. От реформите им зависи дали болестта ще се задълбочи или намалява!
В статията са използвани материали от Deutsche Welle. 

frustration не а термин от психологията а е популярна дума в английскят език. Означава, чувство на неспокойство и/или раздразнителност причинено от неспособност да промениш нещо или да постигнеш някаква цел.

Frustration Е термин в психологията ;) В психологията, разочарованието е общ емоционален отговор и се изразява посредством опозиционно поведение, свързано с гняв! Причините за възникване на неудовлетвореност могат да са вътрешни или външни. Вътрешната фрустрация може да възникне от предизвикателствата при изпълнението на личните цели и желания, инстинктивни устройства и нужди, или боравене с установени пороци, като например липса на доверие или страх от социални ситуации. Конфликт може да бъде вътрешен източник на безсилие, когато човек има конкуриращи се цели, които взаимодействат един с друг, може да се създаде когнитивен дисонанс..... и т.н.