Арафат е роден през 1964 г. в Дамаск от родители от палестински произход. Прекарва първите 16 години от живота си в град Наблус, на Западния бряг на река Йордан. Още на 14 г. работи като доброволец в екипи за спешна медицинска помощ, а през 1981 г. емигрира в Румъния, където завършва медицина.

 Държавният секретар по здравеопазването в Румъния д-р Раед Арафат, автор на реформата в спешната помощ

Той е един от многото имигранти от арабски произход в Румъния. По времето на Чаушеску Румъния поддържа привилегировани връзки с арабските страни. И до днес румънските университети и особено медицинските факултети са притегателен център за хората от тези страни.

Започва с една-единствена кола, екипирана за бързи интервенции. Колата обаче не може да пренася пациентите до болницата и екипът на Арафат само оказва първа помощ до пристигането на линейка. Службата започва изцяло на доброволни начала - лекарите в екипа не получават пари, а първоначалната инвестиция е от дарения и от лични средства на Арафат. През 1991 г. службата получава като дарение първата си линейка от Германия. От 1991 г. започва и експериментално сътрудничество с пожарната в Търгу Муреш с цел да бъдат създадени екипи за интервенция по подобие на тези, които съществуват в Германия, Франция, Финландия, САЩ, Япония и др. Експериментът е успешен и сътрудничеството става постоянно, а по-късно се превръща в модел за цяла Румъния.

През 1992 г. се провеждат курсове за обучение на персонал с помощта на инструктори от Германия, Холандия, Шотландия и САЩ. Година по-късно с помощта на колегите от спешното отделение при Кралската болница в Единбург е създадена нова реанимационна зала в болницата в Търгу Муреш, която намалява смъртността в спешната помощ с около 50%.

През 1993 г. моделът започва да бъде копиран и в други румънски градове. Разрастването продължава и през следващите години. Популярността на SMURD е толкова голяма, че през 1998 г. само за няколко месеца хората от окръга Муреш даряват 182 000 германски марки, с които е закупена най-модерната линейка в Румъния по това време.

Първоначалното мнение на обществеността в Търгу Муреш, че доброволният труд e синоним на непрофесионализъм, е променено от безспорните успехи на службата. Благодарение на SMURD линейките в града пристигат само за 5-6 минути, спрямо 40-50 преди това

Екипите обединяват лекари от болниците за спешна помощ, пожарникари и пилоти.

През същата 1998 г. Арафат получава румънско гражданство.

През 1999 г. службата се сдобива и с първия си хеликоптер. Освен с пожарната и с болниците в някои области SMURD си сътрудничи и с планинските спасители, с които създава общи екипи.

Със закон от 2006 г. SMURD е призната за публична услуга на национално ниво, която работи в рамките на Главния инспекторат за спешни случаи. През 2007 и 2008 г. се създават десетки нови регионални центрове и службата достига до почти цялата територия на страната.

Според закона SMURD не е юридическо лице, което означава, че няма собствен бюджет. В службата работят три категории служители: лекари от болниците за спешна помощ, пожарникари и пилоти.

 Службата е финансирана от Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, дарения и спонсори. В някои случаи средства се получават и от местната власт.

Стандартите, наложени от Арафат, са изключително високи.

Той е безкомпромисен и не допуска недисциплинираност. Известен е случаят със служител, уволнен заради това, че е пушел в линейката по време на обедната си почивка. Днес във всички големи градове линейките стигат най-много за 8-10 мин, а в селските райони - за 20.

Благодарение на способността на Арафат да координира различните институции, освен с шестте собствени хеликоптера (които скоро трябва да станат осем - по един за всеки регион), SMURD може да разчита и на хеликоптерите и самолетите, с които разполагат Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.

В знак на признание за приноса му, през 2003 и 2005 г. Арафат получи ордена “За заслуги” на румънската държава. От 2007 г. беше назначен за заместник държавен секретар в министерството на здравеопазването. Пост, който заемаше независимо от смяната на правителствата до януари 2012 г., когато беше принуден да подаде оставката си, след като критикува реформата на здравеопазването в Румъния.

Тогава президентът Траян Бъсеску го призова да подаде оставката си в директно телевизионно предаване. Този епизод предизвика остра реакция на общественото мнение и улични протести. Нещо, което не предизвика нито орязването на заплатите на държавните служители с 25%, нито орязването на пенсиите, нито увеличаването на ДДС до 24%. Арафат се оказа национален символ на професионализъм за румънското обществено мнение. Изправен пред уличните протести, президентът Бъсеску се принуди да признае, че е направил грешка (нещо необичайно за него). Арафат беше върнат на поста си само седмица по-късно.

След този епизод опитите за политическо използване на Арафат бяха очевидни и той беше дори назначен за министър на здравеопазването в кабинета на Виктор Понта точно преди изборите през декември 2012 г. Встъпването му в длъжност остана паметно - на Арафат беше дадена възможност да се закълне с Библията или с Корана в ръка, а той избра само Конституцията на Румъния, с което подчерта светския и лекарския си дълг пред румънските граждани. За 11 седмици като министър Арафат успя да наложи идеята за прозрачни централизирани в министерството търгове за закупуване на лекарства и апаратура за болниците в цялата страна, както и тази за създаването на етичен кодекс, който да бъде подписан от всички компании производителки, работещи на пазара в Румъния.

След спечелването на изборите обаче Арафат отказа да продължи да бъде министър и прие единствено поста на държавен секретар в министерството на здравеопазването, който по собствените му думи му дава пълен контрол върху системата за спешна помощ в страната и му предоставя възможността да остане просто мениджър, свързан с призванието си и необвързан с политиката. Арафат не беше разубеден нито от политиците, нито от страницата във фейсбук, озаглавена “Аз съм румънец и искам Раед Арафат да бъде министър на здравеопазването 2012-2016”, която събра над 50 000 лайка за съвсем кратко време.

Две кризи от последния месец принудиха премиера Виктор Понта отново да прибегне до организаторските качества на Арафат и да го назначи за държавен секретар в Министерството на вътрешните работи, като ръководител на Отдела за интервенции при спешни ситуации.

Първата е тази, свързана със самолета със 7 души на борда, който на 20 януари катастрофира на над 1500 м надморска височина в планината Апусени. Тогава поради неразбирателство между различните институции и грешно локализиране първият спасителен екип пристигна на мястото на трагедията едва 5 часа по-късно. Причините все още се изясняват, но различни източници казват, че никой не е взел предвид локализацията, направена от работещия към SMURD планински спасител Кодрин Роман.

Втората е несправянето на властите със сложната зимна обстановка в Румъния в края на януари. Тогава по пътищата на страната останаха затрупани десетки автомобили, а в няколко области имаше села, които останаха изолирани от останалия свят в продължение на няколко дни.

Освен всичко друго новият пост отново дава на Арафат пълен контрол върху дейността на SMURD, тъй като министерството на вътрешните работи е другата институция (наред с Министерството на здравеопазването), под чиято шапка работи Службата.

Както и при създаването на SMURD, ролята на Арафат отново ще бъде по-добрата координация между вече съществуващи институции. На отдела, ръководен от Арафат, ще бъдат подчинени Инспекторатът за спешни ситуации и Главният авиационен инспекторат.

С надежда и в очакване за по-добро функциониране на институциите, румънците засега се задоволяват и с един спасител.

А къде сте вие, бе идиоти!

Арафат завършва медицина в Клуж, а 1989 г. го заварва в трансилванския град Търгу Муреш, където е на специализация. Тъкмо в този провинциален град през септември 1990 г. Арафат полага началото на Мобилната служба за спешни случаи и реанимация, станала известна по-късно като SMURD (Мобилна служба за спешни случаи и реанимация и помощ при катастрофи)


 д-р инж. Никола Тодоров, доцент