Постинг
08.02.2014 15:49 -
СМЯНАТА НА ИМЕНАТА НА УЛИЦИТЕ КАТО ПРЕПИКАВАНЕ
Онзи ден Общинският ни съвет отново отхвърли предложението да се върне общоприетото име на Гроздовия пазар. Площадът ще продължи да се казва "22 септември". Име, което някой изсмука от пръстите си преди 3 години.Напук на безпорното волеизявление на пловдивските граждани. Те са го наричали и продължават да го наричат "Граздов пазар", докато управниците се сменят и си измислят нови имена: "Вела Благоева", "Преслав" и какво ли не.
Имаме улици, на които за 40-50 години имената са сменяни по 3-4 пъти.
Пренаименоването е нещо като припикаването на територии от кучетата. Симпатизираш на някоя държава, власт, партия и пикнеш тук-таме из града, сменяйки едно или друго име. Надявайки се да се увековечиш покрай налагането на някакъв уж символ на поредната власт. И някога да кажеш на внуците: Тази улица аз я кръстих.
Тази работа у нас става открай време.
Някои смятат, че щуротията започва след 1944 година, което не е вярно.
И преди това управляващите са изсмуквали от пръстите си нови удобни имена. Всъщност преименуването е най-евтината политика - трябват пари за десетина табелки най-много.
Най-напред идва времето на разчистване на турската топонимия. Вече сме монархия и трябва да увековечим монархическата традиция. Появяват се "Цар Крум" и "Цар Симеон". А Джумаята става "Княз Борис".
Жени се цар Борис, ражда се Симеончо и градската управа раболепно прекръства "Търговска" на "Царица Йоана", а Небет тепе - на Симеонов хълм.
Идва времето на приятелството с фашистка Германия. "Руски" става булевард "Хитлер", "Велико Търново" - "Бенито Мусолини".
Идва Съветската армия, слизат партизаните и започва едно прекръстване - като за световно. Падат царете и фашистите и идват имената на борците срещу фашизма и капитализма. Комисията по преименуване е атакувана от близки на загинали антифашисти - кой род и кой партизански отряд да вземе по-голяма улица.
Джумаята става "Стамболийски", а "Царица Йоана" - "Райко Даскалов" - в чест на коалиционния партньор в Отечествения фронт. Това обаче на БКП се струва много, оставят "Райко Даскалов" и си вземат Джумаята, която става "19 ноември" -ако не се лъжа. В чест на организирана от комунистите работническа стачка през 1919.
Бунарджика пък става хълм "Сталин" и започва подготовката да се издигне там паметник на великия вожд. Голямо натягане е било пред по-големия брат. Вождът обаче умира, скоро го обявяват за престъпник и на негово място се издига днешният Альоша. Първо паметникът няма име, първите кръстници на "Альошката" ги прибира милицията да ги съветва, но скоро някой се сеща, че името може да свърши работа.
Дълъг е списъкът с български и съветски правилни имена, които се налагат през онова време. Някои се появяват за малко и трябва да се сменят - в зависимост от политическата конкюктура.
Така "Източен" става за кратко "Мао Цзе Дун" - докато прителството ни с великия китайски народ се разпърква.
Междувременно Небет тепе става Орфеев хълм, а Джендема - Младежки хълм.
По едно време се оказа, че свършиха правилните имена и се появи булевард "Комунистически манифест". Белким тези, които минават оттам, като се върнат вкъщи, да прочетат важната червена книжка.
След 1989 идва нова голяма вълна от прекръствания. По едно време не се знаеше коя улица как се казва.
"Георги Димитров" го сменихме с "Цар Борис Трети Обединител" - да се харесаме на Симеончо.
А "Лиляна Димитрова" от "Независимост" стана "Мария Луиза".
И така нататък.
Напоследък се появи още по нова вълна от идеи.
Джумаята стана неочаквано "Римски стадион".
Та управляващите идват с нови и нови идеи, после си тръгват, оставяйки уж завладени територии, но пловдивчани продълават да си говорят за Гроздовия пазар, Джумаята и Небет тепе.
Как и не разбраха, че това не са правилните имена. Тъпи системи.
Имаме улици, на които за 40-50 години имената са сменяни по 3-4 пъти.
Пренаименоването е нещо като припикаването на територии от кучетата. Симпатизираш на някоя държава, власт, партия и пикнеш тук-таме из града, сменяйки едно или друго име. Надявайки се да се увековечиш покрай налагането на някакъв уж символ на поредната власт. И някога да кажеш на внуците: Тази улица аз я кръстих.
Тази работа у нас става открай време.
Някои смятат, че щуротията започва след 1944 година, което не е вярно.
И преди това управляващите са изсмуквали от пръстите си нови удобни имена. Всъщност преименуването е най-евтината политика - трябват пари за десетина табелки най-много.
Най-напред идва времето на разчистване на турската топонимия. Вече сме монархия и трябва да увековечим монархическата традиция. Появяват се "Цар Крум" и "Цар Симеон". А Джумаята става "Княз Борис".
Жени се цар Борис, ражда се Симеончо и градската управа раболепно прекръства "Търговска" на "Царица Йоана", а Небет тепе - на Симеонов хълм.
Идва времето на приятелството с фашистка Германия. "Руски" става булевард "Хитлер", "Велико Търново" - "Бенито Мусолини".
Идва Съветската армия, слизат партизаните и започва едно прекръстване - като за световно. Падат царете и фашистите и идват имената на борците срещу фашизма и капитализма. Комисията по преименуване е атакувана от близки на загинали антифашисти - кой род и кой партизански отряд да вземе по-голяма улица.
Джумаята става "Стамболийски", а "Царица Йоана" - "Райко Даскалов" - в чест на коалиционния партньор в Отечествения фронт. Това обаче на БКП се струва много, оставят "Райко Даскалов" и си вземат Джумаята, която става "19 ноември" -ако не се лъжа. В чест на организирана от комунистите работническа стачка през 1919.
Бунарджика пък става хълм "Сталин" и започва подготовката да се издигне там паметник на великия вожд. Голямо натягане е било пред по-големия брат. Вождът обаче умира, скоро го обявяват за престъпник и на негово място се издига днешният Альоша. Първо паметникът няма име, първите кръстници на "Альошката" ги прибира милицията да ги съветва, но скоро някой се сеща, че името може да свърши работа.
Дълъг е списъкът с български и съветски правилни имена, които се налагат през онова време. Някои се появяват за малко и трябва да се сменят - в зависимост от политическата конкюктура.
Така "Източен" става за кратко "Мао Цзе Дун" - докато прителството ни с великия китайски народ се разпърква.
Междувременно Небет тепе става Орфеев хълм, а Джендема - Младежки хълм.
По едно време се оказа, че свършиха правилните имена и се появи булевард "Комунистически манифест". Белким тези, които минават оттам, като се върнат вкъщи, да прочетат важната червена книжка.
След 1989 идва нова голяма вълна от прекръствания. По едно време не се знаеше коя улица как се казва.
"Георги Димитров" го сменихме с "Цар Борис Трети Обединител" - да се харесаме на Симеончо.
А "Лиляна Димитрова" от "Независимост" стана "Мария Луиза".
И така нататък.
Напоследък се появи още по нова вълна от идеи.
Джумаята стана неочаквано "Римски стадион".
Та управляващите идват с нови и нови идеи, после си тръгват, оставяйки уж завладени територии, но пловдивчани продълават да си говорят за Гроздовия пазар, Джумаята и Небет тепе.
Как и не разбраха, че това не са правилните имена. Тъпи системи.
Евроатлантизъм на Балкана
РУСИЯ СПЕШНО СЕ ПОДГОТВЯ ЗА ГЛОБАЛНО СЪБ...
Да изкажеш съболезнования е едно, да упо...
РУСИЯ СПЕШНО СЕ ПОДГОТВЯ ЗА ГЛОБАЛНО СЪБ...
Да изкажеш съболезнования е едно, да упо...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1124
Блогрол