АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ
"При Тато беше по-добре" - под тази констатация сигурно биха се подписали половината българи, особено от по-възрастните поколения. Всички факти и статистики доказват обратното, но въпросното жилаво убеждение произхожда не от фактите, а от чувствата. Голяма част от хората в България се чувстват излъгани и огорчени, но най-вече - ограбени. Не че някой им е ограбил телевизора "Опера" или нарязаните вестници във външния нужник (все битови маркери на Татовото време) - ограбили са им усещането за равенство и справедливост. Така е. Но обърнете внимание: ограбили са им усещането, а не самото равенство и справедливост. Защото в НРБ също нямаше Р и С. Без да навлизам в подробности, ще припомня само привилегиите, корекомите,
специалното снабдяване и западните автомобили на партийно-държавните елити (изброяването е дълго), както и факта, че чак до 1975 г. два милиона българи живеят в истинска бедност - без водопровод, канализация, баня и тоалетна, без електроуреди, с печка на въглища и минимално количество мебели. Тази картина, която добросъвестно възстановяват изследователите на социализма в България, не ми прилича на общество, където царят Р и С. Тогавашната идеология обаче по генетичен код беше длъжна да твори Р и С, тъй че на фактически празното им място просто издигаше лозунги, трибуни и потьомкински села. Но хората са забравили всичко това, а критичността им към НРБ обикновено се изчерпва с благодушното "бедничко беше, ама за всички". И никой не се сеща за най-важното: колко несвободна страна беше НРБ.
Българите - най-нещастни
Днес близо 75 процента от българските домакинства имат тоалетна и баня, също толкова притежават канализация, а около 95 на сто имат водопровод. Почти 100% притежават телевизори, хладилници и готварски печки, а около половината от българските домакинства имат компютър и някакъв автомобил. Това на свой ред не звучи като "бедност", особено ако го сравним с условията на живот за три четвърти от останалото човечество.
Знам, че статистиката не може нито да нахрани гладен човек, нито да разведри най-нещастното (пак според същата тази статистика) население в ЕС - българското. Знам също така, че голяма част от това население (огорченото, излъганото и ограбеното) постепенно се скупчва около няколко прости и на пръв поглед убедителни извода за произхода на неволите си. Те звучат горе-долу така: "Държавата е разграбена. Политиците, капиталистите, ЕС и НАТО изпиват кръвта на народа. За останалото са виновни геополитическите заговори за съсипването на уникалната българска нация, култура и държава." И т.н.
Тези обяснения задължително заобикалят два много важни въпроса. Първо: от какво точно да произтече по-голямото богатство на България? Какво произвежда страната - освен собствената си уникалност? И второ: дали пък самите огорчени, излъгани и ограбени не носят част от отговорността за дереджето си?
Кой ни е крив?
Такива въпроси не се задават, защото са цинични, арогантни и манипулативни - чувам обичайния възмутен коментар. И още: "Сит на гладен вяра не хваща". Добре, ето тогава един пример: Х, който не е непременно гладен, но се чувства ограбен и излъган, държи на маса огнена реч срещу корумпираните български елити. Отпива глътка ракия и без преход преминава към разказа си за това как миналата седмица се спазарил с местния кмет за едно строително разрешение - или пък да си купи на безценица малка горичка. Ще кажете, че Х не е типичният пример. Но нима същите тези корумпирани елити биха се появили без помощта на многобройните хиксове?
Не, днешна България не е най-доброто място за живеене.
Но онази България отпреди 1989 беше още по-лошо място. Слава богу, тя не може да бъде възстановена. За съжаление, няколко политически партии и най-кресливата част от интернетфорумите се опитват да възстановят парчета от някогашната НРБ: да отменят представителната демокрация, да вкарат капиталистите в затвора, а ромите и всъщност всички небългари - където им е мястото, да скъсат с прогнилия Запад и да възстановят някаква първобитно-общинна справедливост (+равенство). И доста български избиратели очевидно вярват, че такава налудничава концепция може да сработи - видяхме го на последните избори.
По най безобразен начин.
""При Тато беше по-добре" - под тази констатация сигурно биха се подписали половината българи, особено от по-възрастните поколения. Всички факти и статистики доказват обратното..."
Кои са тези "факти" и "статистики", които показвали обратното?
При образованието?
При заболяванията?
При храните и напитките?
По икономически показатели, спрямо другите държави преди и сега?
По ниво на щастие?
То бива да се лъже и да се мами, ама чак пък толкова, вече минава всички граници...
България е страна-членка на ЕС и трябва да се сравнява само с другите страни-членки. Да се казва, че всъщност сме "богати", следователно всичко ни е ОК, е нагло и цинично. Но човекът все пак живее в Германия, така че е нормално да няма представа какво се случва тук.
Мога да продължа още дълго в подобен дух.
Кой е Вълко? Ами Тато седна на мястото на Вълко. Вълко стана да седне Тошо. А Вълко беше зет на "вождът и учителят" Георги Димитров, водеше сестра му.
А пък трябва да си спомните и какво беше казал пияндето Димитров: "Дружбата със СССР е като въздухът и слънцето за всяко живо същество". Е, на това се дължеше и привидното оскъдно благополучие на България по Татово време - на въздухът и слънцето, за които говореше Лайпцигският герой. После българската икономика съвсем естествено се задуши без оня въздух, и България я налегнаха мрачни перспективи, като помръкна съветското слънце.
13.10.2014 16:07
Е, коя страна предлагате да надминем?
Гърция ли? Гърция няма да се даде.
Португалия ли? И Португалия няма да се даде.
Румъния ли? Ами да, дайте да минем и задминем Румъния.
Къде е по-голяма циганията? У нас или в Румъния?
А сега всички повсеместно го правим всичкото това, нали?:)
Как да е.
Сега в България е възстановен Божият ред. Има си обективен критерий кой колко може да пазарува и този критерий се нарича пари (финикийски знаци). Сега е ясно всяко нещо колко пари струва и ако имаш толкова пари, няма проблем да си го купиш и дори у вас ще ти го докарат.
Едно време, по Тошово време, не беше ясно един Москвич колко струва. Уж струваше еди колко си, ама ако извадиш толкова пари, пак не можеш да си го купиш. (Може младите да не знаят - москвичът е непретенциозен лек автомобил, предназначен само за пазарите на СИВ.) Нямаше бе, нямаше. Москвичи нямаше, дефицит имаше. Трябваше да сложиш парите на специален депозит в ДСК, с което се записваш сред чакащите за Москвич и трупаш точки, па дано ти дойде редът. Някоя нова млада Мария-Антоанета би казала "Като няма Москвичи, да си купуват Ситроени." Citroen, creative technology:
https://www.youtube.com/watch?v=_HSIp37qNzY
Като сме се сетили за нея, за Мария-Антоанета, да се сетим и за вековете преди нея, наричани обикновено феодализъм. Мария-Антоанета си губи главата в нещото, наречено буржоазна революция, което възстановява парите като общоприета обективна оценка на всичко. "Радвай се, парице, всесилна царице!" - така възкликвал поетът Петко Славейков. Защото когато не е парицата всесилна царица, такава царица става привилегията. Преди буржоазната революция, през така нареченият феодализъм, имало привилегирована класа, аристокрация. Ако човек не е роден аристократ, или ако кралят не благоволи да го направи аристократ, колкото и да забогатее човек, остава си в така нареченото трето съсловие, остава си презрян парвеню.
Така наречената социалистическа революция, бидейки антибуржоазна, връща част от старите порядки. Има привилигировано съсловие, наречено партийци, и можеш да станеш партиец, само ако местната партийна организация благоволи да те приеме. А да станеш партиец - това ти даваше път към свръх-привилегированото съсловие, сега наречено номенклатура, за което съсловие дефицитът беше отменен.
И тъй, сега действа обективен критерий за това кому колко му се полага - Славейковата парица-царица. Отмениха се червената партийна книжка и "номенклатурният картон" като критерий.
А на небето Господ-Бог ще въздаде справедливост по своят си субективен критерий. Тук долу на земята обаче никой не трябва да се прави на бог и да налага субективни критерии.