Така характерната за съвременния свят псевдодуховност уврежда мисленето на хората, включително и на онези, при които няма кой знае колко много за увреждане.

Ако не беше изявлението на Варненския владика, ние, простите граждани (с изключение може би на най-простите), изобщо нямаше да обърнем внимание на културно-духовното събитие, което и в момента се разразява – 8, 9, 10 април – под зареденото с всевъзможни енергии небе на Велики Преслав. То се нарича „Международен културно-духовен събор за богомилите“ и представлява нещо като симпозиум на хора, които „не са религиозни, но са вярващи“ с цел „да възстановят богомилството“, което „е изиграло своята роля в историята“, а сега негови достойни приемници са розенкройцерите и белите братя. Нямало било друг народ по света, който да е зареден с „толкова силен езотеричен импулс“ като българския.

Организатор е някаква фондация, която ратува за „популяризиране, разпространение и съхранение на българския дух и култура в България, Европа и света. Изграждане на морално-духовни ценности в младото поколение за запазване идентичността, съхранение на българския род, бит, традиции, култура и интеграцията ни с европейската“. Как точно става съхраняването на българския род и популяризирането на българските дух и култура?

Преди всичко в „уникална атмосфера до много специално“ – има се предвид църква с „великолепен хотел“, където с „най-ерудираните лектори, езотерици и запознати с духовното и сакрално значение“ се беседва за „великолепието“ на богомилите. Тази „уникална атмосфера до много специално“, популяризираща българска култура по света, включва паневритмия, китайска гимнастика, Фалунг дафа, йога, тай-чи. Това са новите богомили, розенкройцери, бели братя и всякакви други рицари и роднини.

Кои всъщност са истинските богомили? Според организаторите на „събора“ това са най-светлите личности на средновековието. На тях дължим Ренесанса и реформацията, както и „втория златен век на България (?), демокрацията, болниците, училищата за деца в света и много други“.

Всъщност богомилите са еретици. Ереста е изопачаване на някой християнски догмат (аксиома). В случая богомилите изопачават още чл. 1 на най-важния догмат на християнството – Символа на вярата.

Този член казва: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо“. Никой друг не може да твори ex nihilo, от нищото. Според богомилите обаче може. Те твърдят, че първородният син на Бог е Сатанаил (Христос е едва втори) и той е сътворил сетивния (материалния) свят, включително и нашите тела. Не е могъл да сътвори само душа и затова Сатанаил помолил Баща си да свърши това. Той го свършил, но Сатанаил завидял на божествената ни душа и решил да я поквари с бесовството си. И понеже светът е творение на сатаната, то той е лош и трябва да бъде мразен, саботиран, разрушаван, погубван и отричан. Ето ги богомилите.

И ако това сме ние, ако богомилите са най-ценното, което сме създали в духовен план, то е разбираемо защо и днес мразим всичко и всички около себе си – нали са творение на сатаната!

Турците са завладели Балканите по две причини: чума и ереси. Чумата обезлюдява територията, а ересите опустошават душите. Политическата разпокъсаност и военната неадекватност, които изтъкваше социалистическата историография като основни причини за тези печални събития, са само закономерни следствия. Освен богомили, по онова време тук се вихрят и всякакви други ексцентрици, които претендират, че именно те пазят словото Божие и именно те разбират Божията воля. Богомилите доброволно са се предали на исляма, защото наистина доста неща ги свързват с него и, да, в този смисъл богомилите наистина са „мост между християнството и исляма“. Смята се, че помаците, босненците и другите изповядващи исляма балканци, са потомци именно на доброволно и с радост помохамеданчили се богомили. Защото тогава ислямът не е бил днешното „страшилище“, а просто една от много ереси, каквато е било и богомилството.

Вкусът на българите към средновековните ереси е същият вкус, който ги кара да се увличат по екстрасенси и контактьори, тамплиери и розенкройцери, ходжи и баячки, Петър Дънов и Вангелия Гущерова, с обич наричана от „народа“ баба Ванга.Същият вкус, който поставя начело на организираната българска култура такива като Людмила Живкова, Светлин Русев и всички останали поклонници на „агни йога“ – комунистическия прочит на теософията на Блаватска, антропософията на Щайнер и прочие „езотерически“ изблици. Този вкус, когато не е съзнателно злонамерен (и зловдъхновен), идва от лоша информираност и високо самочувствие. Идва от глупост и от гордост. Идва и от желанието да си по-различен от другите, да си с нещо повече от тях, да знаеш някаква тайна, в която те не са посветени, или пък да си достатъчно извисен, за да проумееш някоя „истина“, която те не могат да проумеят. Когато човек няма реален източник на самочувствие, а пък е суетен, набавя си измислен. Започва да се увива в рицарски плащове, да си измисля „тайни“ ритуали, да танцува паневритмии и да заема причудливи индийски пози, които тренират тялото, а душата подготвят за дългия път на преражданията, които водят до нейното пълно обезличностяване в нирваната.

Случи се така че да разбера (съвсем не нарочно), че организаторите на панбогомилския „събор“ са се опитали да въвлекат и държавата в събитието си и по този начин да се легитимират като официално явление. За щастие, нашата държава все още не е дотам деградирала и е отказала участие.

Държавата отказа и по една друга причина – очевидно зад мистичните огньове и китайската гимнастика е прозряла не само поредното идеологическо извращение, но и най-обикновен „духовен“ туризъм. 

Съотечественици и съотечественички! Това не е смешно! Простотията е смешна, само когато е безобидна. Така характерната за съвременния свят псевдодуховност уврежда мисленето на хората, включително и на онези, при които няма кой знае колко много за увреждане.

А хората с увредено мислене са особено опасни. Тях лесно ги манипулират всякакви „водачи“ – духовни, политически и модни – и ги карат да вършат ужасии в силата на свещената си масовост.Повреденият човек поврежда света, а повреденият свят не става за живеене. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. Особено този Картаген…

Иван Стамболов
източник: segabg.com
заглавие: Добротолюбие