Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2020 11:13 - МУТРА БИЕ БЕТОН...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Забавление   
Прочетен: 2115 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 05.03.2020 11:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                                    ЕДИН  ПОСТИНГ  В  ДВЕ  ЧАСТИ....

 

                        ЧАСТ ПЪРВА НА ПОСТИНГА – МУТРА БИЕ БЕТОН!

 

     Едно от хобититата ми е строителство – област, в която придобих доста умения и построено от мен. Поради това винаги гледам професионално върху работата на майсторите строители и им връзвам кусури. Спомням си един такъв случай преди много-много години, когато се строеше медресето в с. Биволяне. Майсторите покривджии ги направих на нищо, показвайки дефектите в работата им. Те обещаха да разтурят покрива и да го прередят отново. Не ми се разсърдиха, помислиха ме за строителен техник и дори ме поканиха и да обядвам с тях, като ми предложиха пържено месо от коза и домашен хляб. Големи джумбуши се получиха, те разбраха че съм добронамерен спрямо тях. След години когато посетих отново медресето покривът бе направен добре.

   Тук по Софийско имах същиите два случая, започвам с първия:

   В Батулия мутра купи стара къща и я обнови. Дойдоха майстори, някакав бригада с техническият ръководител, който работеше по проект. За едино лято старата къща се преобрази в нова, модерна и красива къща в същия стил.

  Тук ще отбележа, че съм виждал още само една красива мутрокъща в живота си, в с. Локорско. Тамощната мутра поправи пътя пред къщата си, направи чешма, каменнобетонен мост над реката, място за отдих с барбекю межу два водопада, залеси двата бряга на реката. Тази отлично преустроената къща в Батулия е втората, която виждам в живота си, а съм пътувал много и много къщи съм видял. Видях и мутрата - към 25, идва с огромен черен джип и надзирава строежа. Направиха къщата хората, след това дойде друга бригада. Тя направи подпорните невисоки стени, но в стила, както са градени мостовете на влака. Изидаха майсторите кофраж от камъни с лице, зад него опрян в ската изляха армиран бутобетон. От горната страна на този зид изляха петнадесетина см. бетон. Направиха и страхотно къменно стълбище от улицата до вратата на мутроимота. Много красиво стана, в стила на подпорните стени покрай ж. п. линията.

   Година тлед това мутрата изчезнА. Къщата се  пази от охраната, собственика го няма и няма. И така към две-три години, когато се появи нов собственик, същият като него – дебел, със скъп джип, към 25 – мутра отвсякъде. Въртя се мутрата около имота наколко дни, измисла е нещо и ето какво се оказа:

   За по-сигурно или не знам защо, реши да огради парцела с яки високи бетонни подпорни стени. Наклонът на парцела обаче е към 45 градуса, което зночава, работа нелека и няколко стотици куб. м. бетон. Освен това желязо и дъски за кофраж.

   Струпаха техника, първата бригада бяха изкопчии. С техника и на ръце изкопаха основите на подпорните стени, но така прасташки, че реших да им дам акъл. Обясних на техническия, че не може еднометрово вкопана в ската стена, при това вертикално, а не с наклон към ската, да удържи хоризонтален натиск на земните маси с височина 4 метра над изкопа за основата. Трябва да се направят „кламери”, които при натиск на земните маси да задържат подпорната стена към ската. Обясних им и че ако се налее бетон върху изкопа с наклон 45 градуса без да се направят „стъпки” за да не може да се изпълзяля бетонния зид по наклона надолу, всичко това след не много години ще „тръгне”. Мислех това да кажа на собственика, но този, който помислих за солственик се оказа техническият. Каза ми, да се махна от тук, така го иска шефът, ако ме чуе може да стане много голям гаф с поръчката.

   Стигна до биенето на бетона. Бетоновози бол, като че наливат бетон за нов мост над Дунава. Бетонни помпи поемат разтвора и пълнят кофража, в който има железа, дебели почти колкото ръката ми, но от които няма полза, защото арматурата им не е вързана към кламери. Предполагам на Хитлер бункера в Берлин не е имал такива яки стени. И още една беля направиха майсторите - върху иззиданите декоративно с камъни стъпала наляха  бетон, красивите каменни стъпала бяха погребани под него...

    Свършиха работа майсторите, след около месец свалиха кофража – много-много кубици дъски четворка, а върху участъка от подпорната стена над пътя за красота поставиха...керемиди.

   Сценарият се повтори, и тази мутра изчезнА, но наля много пари в оградата на мутробарока си /?!?!?!?!/ Само че животът тече, текат и промените на възстановяване на природата след намесата на човека. Пръстта зад бетонната ограда започна да се свлича надолу, мина дори върху керемидите а мощността й е към 4 метра по вертикала. Тази мощ наклони стената, ъглите на същата тази стена пък ги натисна опитващата седа се изпързаля по ската с 45 градуса наклон стръмна част на подпорната стена.

   Всичко това за да се оправи, сега трябва да се премахне, по точна е думата разбие, и да се построи отново. Да се построи отново обаче не прави смисъл, защото този бетонен зид бе напълно излишен, той скри красотата на ниските подпорни стени и на къщата.

   Питам се, защо мутрата би стотици куб. метри бетон, от къде има толкова пари, с които нарпави толкоз грозотии и простотии?

   На последния въпрос, къде ли е мутрата, та си не посещава мутробарока, охраняван ден.онощно, отговорът е би могъл да бъде:  ГръмнАли са я мутрата...

 

               ЧАСТ  ВТОРА НА ПОСТИНГА - МУТРА СИ СТРоИ  ПЪТ ЗА ДЖИПА!

 

   Действието се развива в долината на р. Батулийска. Долу покрай реката има/ше/ една прекрасна полянка към декар-два, тревата се опасваше редовно от кравите и бе винаги свежа. По брега на реката, на метър-два под полянката имаше все едно жив плет от влаголюбиви храсти. Райско кътче! От шосето за с. Батулия има стръмно отклонение от пътя надолу кам това място с почвен път, по който са преминавали някога каруци когато пътят е сух.

     И се появи мутра. ЗагрАди тя полянката с временна ограда и започна да докарва къщички и навеси, които се продават в различни модели, превозват се на части и се сглобяват на място. Нацвъка мутрата няколко такива къщички по поляната, но за да има нещо общо между тях боядиса на всички покривите в ярко червен цвят.

   Всичко това добре, но с джип по тесния път може да се стигне до имота само ако пътят е съвсем сух, защото с една педя ако се излезе от пътя следва падане в реката от височина, достигаща към 70 м. по вертикала. Лошо. Нещо трябва да се направи.

   Минавам аз един ден от тук, гледам струпана каква ли не техника, но и такава, която ремонтира ж. п. линиите. Багер имаше, фадрома, приспособени да  работят с ж. п. траверси машини. Втурнаха се машините, изкопаха трасе за пътя, като разшириха старото. Разшириха го точно толкова, колкота са широки бетонните ж. п. траверси. Пристигаха КАМАЗ-и с изхвърлени от употреба бетонни ж. п. траверси, специална машина ги защипваше и разтоварваше. А работници, работници и разбира се, технически ръководител.

   Разшириха те трасето за пътя, но с няколко грешки. Не го вкопаха до здравия учаскът на ската, което означава още 10 см, не му дадоха 5 градуса наклон към ската и не поставиха улеи за водата, стичаща се по ската към пътя. Продават се такива готови елементи с трапецовидна форма.

   Невкопаният достатъчтно път остана с участък мека основа за траверсите към реката, достатъчно условие да се се наклонят те към реката. Първата глупост. Това ще доведе до опасен обратен наклон на пътя след време.

  Заговорих се с техическия, той каза, така го иска шефът. Казах си аз мнението, че има пропуски в работата им и че това, което правят ще е за година две, след което пътят с меката половина на трасето ще стане неизползваем.

    Видях работата на една специализирана машина, превозваща защипана траверса. Траверсите работниците полагаха без да ги обърнат обратно, за да бъдат хоризонтални по цялата си ширина, а както на ж. п. линиите, при което се получава ваклон от двете им страни. Това означава при заледяване или сняг има опастност джипа да се откони към ската или към реката!

   Шефът така го иска, но това, което той иска, макар и толкова скъпо е глупаво и е само наливане на пари в нещо безсмислено.

   Минаха години, минавам понякога покрай този мутропът към реката. Траверсите са се наклонили към реката, не са подредени, като едни от тях стърчат, други са по-ниски. Да пътуваш по път малко по-широк от колата и с наклон към реката, която е на десетки метра по-ниско си е изпитание на нервите. Между фугите на траверсите расте висока трева, от което си правя извода, че пътят не се ползва. Ако от мен зависи какво да бъде името на улицата по този път, бих я нарекъл „Пътят на смелите”. Аз обаче нямам такава смелост да се спусна с кола по него, надвесен над реката...

    Грешките в строителството се оправят много трудно. В случая обаче начинът да се отстрани грешката на пътностпроителната мутра за джипа му е само един – да сбере отново цялата техника, която да извади траверсите, да се направи основата на пътя според профила на терена, да се наредят отновот траверсите с основата си нагоре, като се направи лек наклон към ската – ако ще се излиза от пътя, това да не стане към реката, а към ската -  и да се запълнят фугите между тях неколкократно с пясък.

   Този мутроимот обаче за разлика от мутрокъщата в първата част на постинга ми се ползва през лятото. От долу се носят пушеци от барбекютата, дъни чалга, има живот. Бих му препоръчал на собственика, ако реши да си поправи пътя, да прочете този мой постинг, в който съм посочил пропуските при строежа му. Пътят, който мутрата направи за джгипа си е наистина страхотен, но има само един недостатък – не може да се използва... 





Гласувай:
5



1. rosiela - Коста,
05.03.2020 12:11
МНОГО ИНТЕРЕСЕН МАТЕРИАЛ СИ ПУСНАЛ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181795
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031