Блогът на budha2 :: ТРАКИТЕ НАСЕЛЯВАТ ЗАПАДНА ЕВРОПА/ТРАКИЙСКИЯТ БОГ ЯМА/ИМА/ „първият, който умря и възкръсна“

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.01.2014 20:10 - ТРАКИТЕ НАСЕЛЯВАТ ЗАПАДНА ЕВРОПА/ТРАКИЙСКИЯТ БОГ ЯМА/ИМА/ „първият, който умря и възкръсна“

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1091 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.01.2014 23:00

Предания-Поверия-Научни основи
От началото на културата, когато пришелците почнали да
търсят произхода си, преданието единодушно говорило, през всичките времена, за идването на западните народи от източните страни. Било устно от друидите, от поколение на поколение,
било по книгите на елинските и латинските автори, които слушали тия предания от самите жители, било по по-новите свидетелства на келтски писатели около въвеждането на християнството, градени върху древни писмени паметници, мълвата става за историческата наука факт безспорен, особено когато разкопките,
палеонтологически и археологически, съпоставени с антропологията, дойдоха до един демонстративен начин да обявят тая мълва за историческа истина.
„Казват, дума Талиеспин, бард от VІ век след Христа, че един многочислен и див народ бил първият твой обитател и владетел, о, Британио, царице на островите! Той дошъл от Азия, от страната на Гафис, но коя земя е била неговата люлка? Никой не знае.
Той бил един народ с високи дарби, изкусен и енергичен, народ от смели моряци. Когато се появил първи път, облечен в дълги мантии, никой не дръзнал да се равни на силите му, защото чрез духа си той се прославил и напълнил Европа със страх и трепет“/The Myvyrian Archaiologi of Wales; Talies, of Ludd/
В келтийските Триади, като се говори за същия факт, дават се някои по-подробни сведения, колкото се отнася до първото отечество на пришълците. Така там се говори, че жителите на Великобритания дошли от „страната на Хаф, именувана Дифробани, гдето сега се намира Константинопол, като минаха Мъгливото море и населиха острова Британия и страната Лидау, гдето
и останаха“
Едни и същи пришълци, както искат да ни кажат цитираните барди със своите далечни предания, станали първи жители и владетели на Великобритания, на крайокеанска Франция и Бел-гия, криещи се под името лидау2/Келтолозите на Франция и Англия признават „Константинопол“ за отпослешна вставка, обаче не дават нужното обяснение на останалите имена.
Гафис е еднакво с Хаф и е преправка на φαх�� = изток. Diffrobani е Taprobani, което Страбон заел от Онесикрит, име на един остров при Южна Индия, с население и слонове, тракийска съставна дума, от корена тан = топло (вм. топро), и вана = огън, титла на Агни. Дифробани – Тапробани: огнена топлина. Британските барди от тия кърпежи съставили мнимото народно предание./

Тия несметни пълчища, добродетелни и строги, властолюбиви организатори, били сподирени от стадата си, жените и децата си, на двуколни кола, именувани венна и бенна, предводителствани от своето, подобно на нравите им, добродетелно и свирепо божество, обиколено от несметни тълпи свещенослужи-
тели и от двата пола, началниците на които били и главатари на народа. То е същото божество, което отведе траките в полите на Ливанските планини, в ущелията на Джуди, в Персия, в Туркестан, в долината на Индус, на Пенджаб и полите на Хималаите,
както то само се хвали в трагедиите на Еврипида. Нему е служил високославният Евмолн, родоначалникът на тракийската династия, и от неговия свещен град почитаната Елевзия то илязло под името Три-итолем да предвожда избрания си народ, който ще даде цивилизациите на народите. Възседнал двуколна колесница, запрегната в змеюве, символа на светкавицата и ураганите, Три птолем държи класове в ръцете си, сеятел на култура по страните и народите. Той минал в Италия, сподирен от етруските, и там държи сърпа в ръката си. На изток го посреща зората
– богиня с ламбада в лявата ръка и с вазата на росата – в дясната.
Назад – той държи с едната си ръка сърпа, а другата е поставил на устата си в знак на дълбоко замисляне, като грижлив сеятел (Сатурн).
Ирландските поеми го именуват Ю. Всемогъщий. Той е
жрец, генерал, законодател, и посмъртен Бог. Обиколен от друиди, сподирен от обожателите си, нищо не
е в състояние да му се възпротиви, всичко пред него прекланя глава, като земите стават отечество на народа му и под неговото благословение започват да раждат жита и всичко потребно за храна. Преданието на ирландците говори, че това божество разчистило новите земи, разкопало, разорало, и научило народа си
на земеделие и скотовъдство, на къщни и семейни наредби1/Ирландските поеми пишат hu; по Лукиан и Лактант; Hesus и Heusus (Февс – Хавс = изток?); по каменните надписи на Англия, Франция и Германия: Esus, Aesus (ъсу). Носи и титлите: Esu – genus = Esu – роден; Esu-magius (великий), Esu-nertus (мъжествен, от нар = мъж), Esu-Smertelus (смъртонос-
ний, каквато титла има и Галският Марс = Smertatius); Es-uccus: Есу-Укко, по фински език; укко = бурен, подобно на дакийския буревест, буриаш. Образът му се намери върху престола на Парижката Св. Богородица и над него е издълбано името му – Esus – богът е препасан с престилка (шерпел), държи секира, която забива в дънера на един дъб, за да го отсече. По преданията и
поезията на английските гали – hu-cadarn = gadarn и излиза от гадир: „Хю-бог на щастливата земя“, сиреч началник на рая и на душите.

Така очевидно е било, когато боговете ходили по земята, царували над народите и още не били заминали за небесните си жилища.
Преданията по старите автори и паметниците говорят, че
на запад, отвъд водите на океана, който опасва света, имало острови, именувани „Острови на щастливите“, Μαχαρων ν�αο�, но Есиода, върху които живели душите на умрелите. Ирландските поеми ги именуват „Блажени полета“, Malg meld, и богинята, която взима душите, тъй описва рая:
„Страната, от която ида, е земята на вечно живеещите, там никой не умира, животът тече сред непрекъснати пиршества, от никого не приготовлявани. Там царува царят победител Тетра, в царството му няма ни печал, ни въздихание. Там всекидневно ще бъдеш заедно с родителите си, дедите си, сред познати и
ония, които са те обичали“1/Тетра е тракийското Татра, много изменявано на Тамтра, Тантал, Тамав, Темен, в един етруски надпис, за пръв път прочетен от нас, се пише Яма
Тимав. Ръката океан се нарича Тартес и градът на нея – „пазач на света“ Тартес . Всичките подземни реки се казват Тимал и Тимок.
Омир ги нарича „Елисейски полета“, Ηλύ��ον πε��ον, от ’Ηλ�ο� = слънце, или „Слънчеви полета“, където боговете решили да отведат с тялото заедно Менелай, многострадалния съпруг на много красивата Елена:
„Накрая на света, на нашите Елисейски полета,
Боговете ще те изведат, гдето цари русокосий Радамант,
Гдето небето на живота не познава ни скръб, ни въздиха-
ние,
Гдето цари вечна пролет, без сняг, без зима, без буреносни
хали,
Гдето тихо се леят вълните на зефира благоуханен,
Изпращани от безбрежния океан на блажените там…“2
Финикияните се настанили на един от тия острови и ни
оставили името му: Гад-ира или щастлива земя3/дамант е русокос или червенокос – вечерното небе на запад.
Гад = щастие, гадание, тракийска дума; илу = земя, по санскрит, по някои наречия: иру, откъдето иде семитското ера и ерец = земя.
, който бил разположен отвъд Гибралтар, между Португалия и Мароко. Те там наистина били щастливи, защото градът им бил втори след Рим,
имал само петстотин боляри със забравени богатства. Цялото население по бреговете на Океана и на вътрешността до Рейн и до Алпите, се смятало съседно на рая, страната му носила името Гад-Елиа, а жителите ѝ – Гад-ели, от които имена елинските автори направиха Галатия и Галати, а латинските – Галия и Гали. Те били особено щастливи, земята им била благодатна и честита, защото с лодките си, като посрещали душите,
скитащи по земите им, помагали им да преплуват океана и да стъпят на обетованата, райската територия, гдето ще вечно блаженстват.Там царува тракийският бог Яма, „събирател на човеците“, „цар на душите“, „първият, който умря и възкръсна“. (Стара планина е наричана Има) Аймон [Aimwn] - "тракийското" име на Стара планина. В диалектни говори се е запазило до днес под формата Им . Ето го къде бил заветният Имеон населен с "прабългари"! ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ ТРАКИ -Н. Йонков-Владикин

Нагоре