Постинг
27.12.2023 18:31 -
ЖИВИЯТ ХРИСТОС СГРЯВЯ СЪРЦАТА НИ И ОЗАРЯВА ГЛАВИТЕ НИ ДНЕС И В БЪДЕЩЕ
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 542 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.12.2023 18:33
Прочетен: 542 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.12.2023 18:33
ЖИВИЯТ ХРИСТОС СГРЯВА СЪРЦАТА НИ И ОЗАРЯВА ГЛАВИТЕ НИ ДНЕС И В БЪДЕЩЕ „Всичко, което до сега е било обект на вярата, трябва да стане обект на човешкото познание”. Д-р Рудолф Щайнер От 1930 година насам е настъпило Второто Пришествие на Христос. Той обгръща цялата Земя, човечеството с етерното си /жизнено/ тяло от невидима светлина. Христос никога повече няма да се въплъти в човешко тяло. Второто Пришествие е с Неговото светлинно, етерно тяло. Той е Слънцето, което ни дава жизнени сили, светлина и топлина. Христос достига до всяко човешко сърце, независимо дали личността го осъзнава или не. Всяко дете чувства в своята детска невинност и чистота този жизнен поток идващ от Христос. Затова за детето всичко е истина, доброта и красота. Всяко малко дете е „Син Божий”. То чувства тази сила, която го изпълва и движи. Преди две хиляди години животът на Христос на Земята и Мистерията на Голгота са централно събитие в развитие на човечеството. След Възкресението Христос насища Земята и хората със своят Дух /Аз/, своята същност и дава нов импулс за развитието на човека като свободен, Азов човек. Днес Христос може да бъде намерен или с чистата детска вяра на сърцата на вярващите, или с мъдростта на истинското духовно познание. Христос не само дава религията на християнството. Той е във всички религии - Богът на Слънцето - но с различни имена: Вишва Карман, Аура Маздао, Ра, Аполон. Защото Христос е Слънцето, което огрява цялото човечество и Земята. В Евангелието на Йоан са изложени следните величествени слова изречени от Христос в проповедите към неговите ученици и народа: „Аз съм хлябът на живота. . .” „Аз съм светлината на света. . . „ „Аз съм добрият пастир. . . „ „Аз съм вратата. . .” „Аз съм Възкресението и живота. . .” „Аз съм пътят, истината и живота. . .” Тези слова трябва да се приемат както дословно, така и метафорично, с цялата им дълбочина, защото разкриват какво е Христос за нас. „Аз съм хлябът на живота, който Аз ще отдам за живота на света” /Ев. на Йоан 6:5/. При Мистерията на Голгота от раните на Исус Христос е изтекла кръв, която попила в Земята и я пронизала с Духът /Азът/ на Христос. Чрез нея Богът Христос проникнал в земните сили на цялата планета. Самата Земя е жива и излъчва, дава живот на всяко живо същество – растение, животно, човек. От тези земни сили черпят живота си хората, всички същества на Земята. От тях израстват житото, растенията, превръщат се в хляба, в храната, която поддържа живота на нашето тяло. Животът ни, растежът на всяко новородено дете, и после в целия живот на човека е от етерните сили Жизненото /Етерно/ тяло на Христос . . . „е Моята плът, която ще отдам за живота на света. . .”, казва Христос. Животът означава Жизнено, Етерно тяло на Христос, което прониква в земната атмосфера, в Земята и в тялото на всеки човек. Това е жизнената ни енергия всеки ден от живота ни. „Аз съм светлината на света” Зад видимата светлина се намира нейното духовно излъчване - етерната светлина /т.нар. въздушен етер/. С всяко вдишване, с всяка глътка въздух поемаме не само кислород, но и Жизнените, Етерни Христови сили. Физическата светлина е видимата изява на Етерното тяло на Христос. Слънцето, светлината, ласката на топлината, жизнените сили, любовта – проявени физически и душевно – са външната осезаема „дреха”, „тяло” на Христовото Същество, с която се изявява Неговата невидима, духовна същност. „Аз дойдох виделина на света, за да не остане в тъмнина всеки, който верва в Мене”/ Ев. на Йоан 12:46”/. „Аз съм вратата” Христос е пътят, вратата към Духовния свят. Много хора, които са преживяли клинична смърт казват едно и също: След отделяне на душата и Духът от тялото умиращият е посрещнат от огромна любяща светлина и благодат, която носи радост и покой. Човекът вече осъзнава, че е в Духовния свят, отделен от тялото и чувства, знае – това е Христос. В това гранично състояние между живот и смърт всички, които се връщат към живота след спасяването им разказват едно и също нещо. Толкова прекрасна е Христовата Любов, Светлина, Мир и Благодат, че не им се иска да се върнат към страданията на живота, защото отвъд няма болка и страдание. Това се случва винаги при клинична смърт. Документално и подробно е описано при много случаи в книгата на Р.Мууди „ Живот след живот”. „Аз съм добрият пастир” Християнството не е само религия. Това е направление на духовно развитие на цялото човечество. Чрез Христовия импулс на любовта, който работи във всяко човешко сърце се развива нашата душа и нашият Дух /Аз/. И така вървим напред в земното си развитие, заедно с това на Земята. Ако се ръководим от християнските добродетели и ценности, развивани в душата ни по пътя на любовта и добрите дела извършени в полза на хората, значи вървим по пътя след Божествения Пастир, водач на цялото човечество - Христос. Защото Христос ни води към доброто, което винаги побеждава злото, каквито и катаклизми да се случат на човечеството. Христос винаги ще бъде с нас. „Аз съм пътят истината и животът: никой не дохожда до Отца, освен чрез Мене” Това ясно може да се види при малкото дете. През първите три години от живота му действат сили директно от Духовния свят и най-вече от Христос. Те са растежните сили, които изграждат телата и по-специално моделират неговият мозък. С тези сили детето развива ориентация в пространството, преодолява гравитацията, изправя се и се научава да ходи – това е „Пътят”. След това духовните сили оформят ларинкса и малкото дете се научава да говори. Около три годишна възраст силите са моделирали, гравирали мозъка и детето започва да мисли. Тогава то се чувства отделна личност и може да каже за първи път „Аз съм”. Тези огромни духовни сили на Христос и Духовните Йерархии могат да се понесат само от мекия, пластичен, податлив на оформяне детски организъм. През първите години се развива жизненото /етерно/ тяло, растежните сили, под влиянието на Самият Христос и Духовните Същества. Това е „животът”. По-нататък тези огромни сили не могат да действат пряко върху зрелия човек, защото тялото му е втвърдено и би се разрушило, разтрошило. За малкото дете всичко е „Истина”, то не познава фалш, лъжа и грях. Затова малкото дете е „Син Божий”. В него пряко действат Христовите сили. За възприемане на Духовните светове има два пътя: единият е - чистосърдечната, дълбока вяра на истинският християнин. Другият път е човек да се просвещава с духовно обучение в духовната наука. Това е пътят на съзнателно духовно развитие на личността, приемайки Христос в своя Аз – ”Не Аз, а Христос в мен”. И двата пътя насочват човека приел Христовия импулс да върши дела на любов, мир и братство между хората. Това е „Пътят”, „Истината” и „Животът”. „Истината” означава следното: чрез мисълта в чистата детска душа се развива съзнание за правдата, за истината. А, чрез духовният път на зрелия човек се осъзнава вечният космически закон за истината. „Животът” е самият Христос, чието етерно /жизнено/ тяло дава живот на всяко творение на Земята. Нека знаем и помним: ние дишаме и растем с жизнените /етерни/ енергии на Христос. Ние имаме светлината и топлината на Слънцето, което е Христос. Нашият Аз /Дух/ е частица от Христос. При раждането на Исус Христос пастирите със своите чисти, наивни и добри сърца можаха да чуят песента на Ангелите: „Слава Богу във висините и мир между човеците с добра воля”. А мъдреците от Изток – влъхвите донесоха мъдростта, че се е родил Исус Христос, Месията, Спасителят на човечеството. И днес, две хиляди години след Мистерията на Голгота, Христос е винаги с нас. И двата пътя към него са отворени за хората с добра воля за мир между човеците. Единият път - чрез чистата сърдечна любов и доброта на истинския християнин. Другият път – чрез духовно образование и духовно развитие на съзнателния Аз на съвременния човек. Тези два пътя са свободни, без забрани и ограничения, стига да има желание и копнеж за духовно извисяване над обсебващия ни материалистичен свят. Живият Христос ни импулсира с човешката любов, сгрява сърцата ни, озарява главите ни, както със силата на детската чистота на пастирите, така и в нашето духовно познание с мъдростта на влъхвите. Ето призива към хората с добра воля на големият духовен водач на нашето време д-р Рудолф Щайнер.
„Божествена Светлина,
О, Христос – Слънце,
сгрей нашите сърца,
озари нашите глави,
за да бъде добро това,
което ние
от сърцата основаваме,
това, което ние
от главите целенасочено се стремим
да осъществим”.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
„Божествена Светлина,
О, Христос – Слънце,
сгрей нашите сърца,
озари нашите глави,
за да бъде добро това,
което ние
от сърцата основаваме,
това, което ние
от главите целенасочено се стремим
да осъществим”.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Кратко послание към боящите се от Бога в...
По същият начин щях ДА БЪДА УБИТ на 1 НО...
Реалната битка в света е между Ротшилд и...
По същият начин щях ДА БЪДА УБИТ на 1 НО...
Реалната битка в света е между Ротшилд и...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари