Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2017 13:21 - Атанас Далчев и любовта към родината
Автор: lililota Категория: История   
Прочетен: 6315 Коментари: 2 Гласове:
15

Последна промяна: 17.07.2017 15:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

„И нека търси който ще във теб сполука бърза.

И почести, и власт със страст една и съща.

Страданието мен по-силно с теб ме свързва

и нашата любов в една съдба превръща.“

 

Попаднах на това стихотворение съвсем случайно. Научих го наизуст преди около месец, докато 12-годишната ми племенница полагаше отчаяни усилия да го запомни, без много-много да разбира всъщност защо. Бях ядосана на образователната система, вкарала това прекрасно литературно произведение в учебника за шести клас и мъчеща се да го набие в главите на клетите предпубертетни хлапета. Мислех си как мястото му е в Народното събрание, изписано с големи букви и сложено в тежка рамка, така че да се вижда отдалеч. Във всяко по-голямо и по-малко кметство, в кабинета на всеки областен управител, директор на болница, училище и по-голямо частно или държавно предприятие. Все си мисля, че дори и човек да не е много интелигентен и с много висок морал, силата на тези думи е толкова поразяваща, че няма как да не обърне сърцето му.

Обяснението в любов на Атанас Далчев „Към родината“ е писано през 1965 г. – 17 години след като роденият в Солун поет е низвергнат от комунистическата власт. Началник на отдел „Обществено възпитание“ към Министерството на информацията и изкуствата, през 1948 г. той става жертва на масовите уволнения заради нечленуване в БКП. Няколко години е без щатна работа, а през 1950 г. се ражда четвъртото му дете Райна. За да издържа лишеното вече и от собствен дом семейство е принуден почти денонощно да се занимава с преводаческа работа. Владеещ и ползващ свободно няколко чужди езика, Далчев превежда класически книги като „Бунтът на масите“ на Хосе Ортега и Гасет, „Братовчедката Бет“ на Оноре дьо Балзак, „Басни“ от Жан дьо Лафонтен, „Червено и черно“ на Стендал, разкази на Антон Чехов, съвременни испански поети, лирика на Фридрих Хьолдерлин и др.

Щастието му се усмихва през 1952 г. – Далчев става редактор на списание „Пламъче“ на мястото на  Радой Ралин, а година по-късно е назначен на поста официално. „Към родината“ е част от първата му стихосбирка след близо 20-годишно мълчание. Тя сякаш „отпушва“ тегнещата толкова години прокоба – през 1967 г. Далчев е удостоен е със званието Заслужил деятел на изкуството и културата. Същата година получава „Знак почета“ – орден на Президиума на Върховния съвет на СССР, за принос в популяризирането на руската и съветска литература в България. През 1972 г. получава Хердеровата награда на Виенския университет, а през 1974 г. за 70-годишния си юбилей е удостоен със званието Народен деятел на изкуството и културата и с орден „Народна република България“ III степен.  През същата година сборник избрани негови творби е преведен на руски език. Далчев е особено радостен от този факт, главно от това, че преводът е осъществен от поетесата Мария Петровых.

 

„Не съм те никога избирал на земята.

Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.

Аз те обичам не защото си богата,

а само за това, че си родина моя.“

 

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в семейството на видния адвокат и общественик от Кукуш Христо Далчев. По това време баща му преподава турски език в Солунската българска мъжка гимназия.  След Младотурската революция през 1908 година е избран за депутат в Османския парламент от Сяр от Народната федеративна партия (българска секция). В парламента Христо Далчев защитава културно-образователните и икономически права на македонските и тракийските българи. През ноември 1909 година Далчев протестира пред министъра на вътрешните работи по повод настаняването на мюсюлмански бежанци от Босна в български области. С прилепчанката Виктория Димшова имат още двама сина – скулпторът Любомир Далчев (автор на паметника на Свети Климент Охридски пред Националната художествена академия) и архитектът Борис Далчев. След Междусъюзническата война, когато къщата им в Солун е разрушена, семейство Далчеви емигрират в България и се установяват в София.

През 1927 г. Атанас Далчев завършва педагогика и философия в Софийския университет. По време на следването си там той развива осъзнат интерес към литературата и културата на Западна Европа. Запознава се с „новата вещественост“ и експресионизма – течения в немското изкуство между двете световни войни, както и със съчеталата медицина, психология и рационалност психоаналитична школа.

През 1928 година публикува стихосбирката „Стихотворения“. През 1928-1929 г. слуша лекции в Парижкия университет, където завършва курс за преподаватели по френски език. През 1930 г. излиза от печат стихосбирката му „Париж“. По предложение на Никола Фурнаджиев през 1937 г. е изпратен за учител по български език в българското училище в Цариград. Прекарва там шест месеца, но турските власти не му позволяват да преподава. След завръщането си в София започва работа като инспектор на прогимназиалните училища и учител по български език в тогавашната 13-та гимназия.

През 1939 г. се жени за Анастасия Атанасова и на следващата година се ражда първото им дете, Мария. През 1941 г. е назначен за директор на I прогимназия „Христо Ботев“. През 1943 г. се ражда синът му Христо и Далчев издава новата си книга „Ангелът на Шартър“.

По време на въздушните бомбардировки над София на 10 януари 1944 г. половината от къщата на семейството е разрушена и то се евакуира в Лясковец. На 30 март запалителна бомба опожарява цялото жилище на Далчеви.

„И българин съм не заради твойта слава,

и твойте подвизи, и твойта бранна сила,

а зарад туй, че съм безсилен да забравя

за ослепените бойци на Самуила.“

Когато чух тези думи, в съзнанието ми изплува един детски спомен. Сънувала съм ги – тези Самуилови бойци. Гледаха ме с едни пришити като по калъп синьозелени пронизващи очи. И конците по клепачите им си личаха – груби, бели конци.

Да се родиш в България наистина е орис. Орис за силни хора. Орис за хора, които могат да прогледнат отвъд неудобствата на трудностите и да видят доброто в тях. Сигурна съм, че магията на тази любов към родината – с всичките й предизвикателства, е ключът, който отваря съзнанията дори и на хора от комунистическия режим в България и Русия. Защото, макар и заслепени понякога от стремежа към почести и слава, всички ние имаме по едно човешко сърце, което знае какво е страдание. И какво е любов.

 

Бел.авт. – в текста е използвана информация от статиите за Христо и Атанас Далчеви в „Уикипедия“.



Гласувай:
15



1. rosiela - Той е от тези поети,
17.07.2017 21:03
при които нищо не можеш да промениш, нито добавиш-всичко е на място. Познавах цялото семейство, била съм у тях и имам дар два тома цялостно негово творчество. Хубави чувства ми събудихте с този материал, благодаря.
цитирай
2. 4u4eloto - Да, такива постинги трябва да стоят ...
17.07.2017 22:41
Да, такива постинги трябва да стоят най–високо – за големите ни поети, а не смрадливи блогови поетически лилипутчета.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lililota
Категория: Политика
Прочетен: 475301
Постинги: 134
Коментари: 248
Гласове: 440
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031