Постинг
27.11.2019 12:52 -
Тракийско съкровище от Летница
Съкровището от село Летница, край Ловеч, е намерено случайно в бронзов съд, заровен на 50-60 сантиметра в земята, при изкопни работи през 1963 г. Предметите са разграбени от работниците и в последствие събрани от местния лекар и уредника на историческия музей в Ловеч. Напълно е сигурно, че част от предметите не са предадени на музея и остават неизвестни за науката. Изработването им се отнася към средата на IV в.пр.Хр. Една от тезите на археолозите е , че то се състои от апликации към конска амуниция, изработена от злато с позлата. Част от тези апликации очевидно са украсявали конска сбруя. Конят, слънчев символ според вярванията на траките, е бил на почит при тях.
Иcтоpиците cмятат, че пpедметите cа от ІV век пpеди Христа от времето на одриския владетел Котис. Едни са ажурни, други с рамка и фон и за пръв път в тракийско съкровище се виждат скитски мотиви. Присъствието им в една находка подсказва, че са били собственост на един човек. Те са изработени от двама майстори в периода oк. 385-335 г. пp.н.е., когато е разцвета на тракийската култура и изкуство. Една от плочките, на която се вижда тракийския конник е част от герба на община Летница.
Сребърните позлатени плочки са УНИКАТИ, както за земите на Тракия, така и за цяла Европа. Те са правоъгълни или с неправилна форма и на тях са изобразени много интересни митологични сцени, като главната е свещенния брак на тракийския владетел с Великата богиня-майка. Тя се намира на корицата на известната енциклопедия за индоевропейския/ индоарийския свят. Присъствието й там не е случайно - тази сцена се смята за една от най-красноречивите в изкуството и вярванията на индоевропейците.
Много интересна е и тезата от последните години на проф. Диана Гергова, свързана с разкопките на големия сакрален център на гетите при Свещари, че пластините от съкровището от Летница, могат да бъдат интерпретирани като апликации към параден шлем, заедно и паралелно с по-късните и сходни ранно-средновековни шлемове от Източна Англия (Сатън Хуу) , Швеция (Вендел) , късноримските от Ашман, Сърбия, както и средновековни шлемове от България и др., като жалони при разработването на проблема за съществуването на тракийски традиции в българската средновековната култура.
Изказано е предположението за локализирането на по-ранните прототипи на този специфичен тип шлемове през І хил. пр-Хр. в трако-скитския ареал. Установен е аналогичния ритуален контекст на заравянето им, който се свързва с вероятно общи идеологически представи и обредност( заравяне на двойки шлемове през античността и средновековието, съчетание с конска амуниция и др.), свързана с почитането на Арес, проявяващи изключителна устойчивост през хилядолетията.
Отбелязани са характерните елементи на тези шлемове-като напр. челната лента, или специфичното представяне на веждите, връзката както с шлемовете маски, така и със свещената шапка –пилоса, носена от воини-жреци.Особеното значение на шлемовете –маски и на специфичния челен обръч могат да бъдат проследени като инсигнии на военно-жреческата аристокрация от прародителя на кимери и скити –Авх, през археологическите паметници на Тракия и Скития, до ранното средновековие. Шлемовете се отличават с полиметална изработка и със специфичен изобразителен текст, в който централно място заема вълкът и коня, познати както от Летница, така и от Скандинавия.
Тази типологична, обредна и изобразителна близост дават основание да се говори за познаването на един и същи мит, пронизващ изкуството и обредността на няколко европейски народи, съхранен от затворените аристократични общества на жреците-воини, както и от универсалността и силата на учението на Залмоксис.
Летнишкото съкровище е ценен извор на информация за религията и изкуството на траките. То се състои от апликации и други украшения от сребро и позлата.Ажурните апликации са познати от други находки. Необикновеното и уникалното в находката от Летница са апликациите във форма на правоъгълни плътни пластинки с релефни изображения от тракийската и старогръцката митология. Осем от тях представляват тракийския конник Херос. Други апликации изобразяват сцената „Терзание”, в която хищник напада тревопасно животно, на трети – две хищни животни се бият помежду си. Конският начелник пък е сложна комбинация от изображенията на седнал лъв, глава на бик и растителни орнаменти. Най-оригинална е апликацията, на която тракийския майстор е изобразил свещения митичен бик (хиерогамия) на тракийския герой с Великата богиня-майка, в резултат на което самият той става бог и бива интронизиран, т.е. получава символите на царската власт. Съкровището е намерено в бронзов котел, обърнат с дъното нагоре. Това води до предположението, че може би е заровено като жертвоприношение.
Когато двама се карат , третият умира
Делото за геноцид над палестинците пред ...
© Черната кутия пропадна в черна дупка
Делото за геноцид над палестинците пред ...
© Черната кутия пропадна в черна дупка
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata