Пиша със смесени чувства...
Отдавна не съм го правил, а толкова много съм погълнал вманиачаването си, че чак не съм обърнал внимание, как съм се отдалечил още повече...
Чувствам, че съм станал още по-отговорен и можещ...
Сякаш не ми стигаше да пропадна толкова ниско долу, за да почна да се катеря на горе, че не съм забелязал, колко по-високо от преди съм се изкачил...
Видях свят, видях и че се оправям, на моменти много сам, но не и без подкрепата на близките хора...
Отново намерих любовта, по-истинска и хубава от преди, сякаш вече е гола пред мен и няма какво да скрие от прелестите си...
А в същото време детското в мен иска да ме освободи от новото амплоа и да ме отърси от всичкото това отговорно израстване...
И все пак не толкова безотговорно, както беше преди, а миг отдъхване...
Някой път животът ни предлага толкова много възможности, че в един момент заставаш на кръстопът и всеки път, който е пред теб ти се струва правилен...и тогава...тогава оставяш да те води интуицията и сърцето...
Защото най-важното в живота си остава то... СЕМЕЙСТВОТО!

Дали ще вървим напред, ако не го създадем?!