…и мислех тъй,

до онзи миг, във който

притисна се о мен,

о…

в мен се гушна;

 

…и вярвах тъй,

додето не изрече:

„Утре ще ми липсваш!“

 

Свободата ми оказа се илюзия,

свободата ти – конструкция мисловна.

 

Този миг поисках да запазя

и, ако може, – вечно да усещам

теб.

 

Поисках да се свием до отломки

и целият да бъда твой,

ти цялата – да бъдеш моя.

Тя е свободата в свободата и твоето откровение изразява точно това в цялата му чистота, приятелю!

Там, където аз видях битка между идеала и желанието, чийто резултат е разсейването на въздушните кули и срутването на пясъчните замъци (което поражда страдание в егото), ти видя Любовта, която води сърцето в правилната посока, води го към Истината; а само Истината освобождава (това пък е радост за душата).

Бъди благословен,
обичащ и обичан!