Автор: Том МакТейг, theatlantic.com - Мнения, 01.03.2022

Големият австрийски писател Йозеф Рот умира няколко месеца преди катастрофата на Хитлер, която той предвижда. През 1939 г., Рот живее в изгнание в Париж, останал без пари, вече е алкохолик, съкрушен от угасването на „средна Европа“ от неговото детство. Рот е роден през 1894 г. на място, наречено Броди, малък град в тогавашната Австро-Унгарска империя, но сега е в Украйна. Днес този малък град от детството на Рот отново е под заплаха.

Рот е най-известен с романа си „Маршът на Радецки“, който описва края на Хабсбургската империя, както и неговата лична трагедия. Но „Бюстът на императора“, друго негово меланхолично произведение, е още по-пророчески днес, когато руската армия гъвжи в Украйна. В тази новела Рот отвежда читателя в земята на неговото детство, преди да бъде отмита от вълните на европейския национализъм, войната и диващината.

Главният герой в тази история на Рот е графа-аристократ Морстин, потомък на старо полско семейство от италиански произход, който не смята себе си нито за поляк, нито за италианец, а е „отвъд националността“. Морстин, подобно на Рот, ненавижда самата идея за национализма, в която той виждаше една малка, влажна хижа в сравнение с „голямата къща с много врати и много стаи за многото различни видове хора“, и каквато беше старата Хабсбургска монархия. В „Бюстът на императора“ Рот разказва как граф Морстин се примирява със загубата на родината си. Но там става дума и за загубата на начина на живот, за загубата на една епоха и за загубата на реда в нея. Тази загуба е олицетворена в цялата новела с бюста на стария австрийски император Франц Йосиф, който Морстин държи извън имението си в едно село близо до Броди.

Днес, от Броуди до Харков, отново наблюдаваме краха на една епоха, а може би с нея и на реда в нея. Подобно на граф Морстин, сега трябва да се съобразяваме с тази промяна. Толкова дълго време мнозина от нас избягваха да си представят и да повярват, че един модерен политически лидер може да нареди инвазия в друга европейска държава. Въпреки нарастващите доказателства за обратното, много дипломати, чиновници и анализатори отказаха сериозно да повярват на предупрежденията на американското и британското разузнаване за неизбежността на тази инвазия. За мнозина на Запад, им изглежда, че агресивните войни са нещо, което се случва само на бедните далечни страни. Те се правят от нас. Но нас не се правят. Но все пак това се случи. Изображенията на руските хеликоптери, летящи над европейски градове, не изглеждат реални, но все пак са такива. Снимките на експлодиралите руски ракети изглеждат потресаващи, защото са направени в европейски условия. В една снимка, публикувана от радио „Свободна Европа“, се вижда това домино зад касапницата.

И европейците показаха необичайно емоционален отговор на шока от нашествието на Путин. Началникът на немската армия, Алфонс Майс, публикува изумително бруталната оценка на ситуацията на страницата си в LinkedIn, заявявайки, че Бундесверът е оставен „празен“ (вероятно поради години на свободна езда върху гърба на неговия американски защитник), а неговите възможности за подкрепа на западния алианс са ограничени. „Всички знаехме, че това идва и не успяхме да проникнем в нашите аргументи, за да направим и приложим изводите след анексирането на Крим“, пише той. Бившата министърка на отбраната на Германия Анегрет Крамп-Каренбауер се присъедини към тези самообвинения, като написа, че е „ядосана на себе си за нашия исторически провал да действаме след интервенциите на Путин в Грузия, Крим и Донбас по начина, по който бихме могли да спрем руски лидер“.

Четейки тези оплаквания, е трудно да се избегне извода, че те са подхранвани от срама и неудобството. В „Бюстът на императора“ граф Морстин живее известно време в Швейцария след разпадането на Хабсбургската империя, опитвайки се да забрави как си е заминал неговия стар свят. Една вечер обаче, седейки в американски бар в Цюрих, той се сблъсква с реалността на новия свят. Той наблюдава как група руснаци се подиграват на короната на монархията, която той толкова почита. Изведнъж той се вбесява. „Сякаш той разбра, в същия миг, в който самият той беше преобразен, че много преди самия него, и че светът също беше преобразен. Сякаш сега научи, че собствената му трансформация е просто следствие от някаква по-широка трансформация".

Сблъскал се с реалността на живота, граф Морстин е смутен от своята предишна наивност. „Когато види подлост“, пише Рот, „придирчивият човек се чувства двойно смутен: първо от самия факт на съществуването му, а след това, защото веднага разбира, че я е приел“. Струва ми се, че това е източникът на нашия гняв тук, в Европа и в САЩ, ние бяхме приели този човек, за да може той да унищожи нашия свят. Срамуваме се от собствената си доверчивост, от срама, от нашата глупост и суета.

Почти няма страна на Запад, която да е имунизирана срещу този срам. След 2016 г. срамът на Америка е очевиден, но това чувство е не по-малко изразено и в Европа. Във Великобритания е срама как руските олигарси изкупуват домовете и вестниците и дори са намерили път до британския парламент. Във Франция, дълго след като ужасяващата природа на режима на Путин стана ясна, лидерите на страната срамно се убедиха, че могат да го говорят с него. Еманюел Макрон дори беше щастлив да присъства на финала на Световното първенство по футбол в Москва заедно с Путин само месеци след като руският лидер разпореди да се използва химическо оръжие във Великобритания.

В Германия срамът е може би най-очевиден. Водещата сила в Европа не може да намери сили да ръководи, не може да финансира правилно армията си и едва сега намира смелостта да отдели своите икономически интереси от отговорностите си към западния алианс, който гарантира нейната сигурност. Но в цяла Европа може да се види същата история: в онзи италиански политик, облечен с тениска с образа на Путин, в австрийския политичка, танцуваща с руския лидер на сватбата си, в унгарския премиер, който седи удобно до него в Москва. Всички знаят колко позорно е това поведение, но дори и сега ние се борим да се примирим с тази наша низост, и търсим начини да избегнем неизбежната болка, която ще дойде с всякакви смислени санкции срещу руската държава.

Бяхме предупредени. През 21-те години, откакто президентът Джордж Буш обяви че Путин е човек, на когото може да се довери, сякаш е надникнал в душата му, руският лидер нахлу в Грузия, подкрепи Асад в Сирия, намеси се в изборите в САЩ, анексира Крим, въоръжи сепаратистите в Украйна, които след това свалиха холандския граждански самолет, убиваше враговете си във Великобритания и Германия и накрая, започна пълномащабна инвазия в една суверенна европейска държава. И все още има лидери в целия Запад – сред популистката десница и популистката левица, като се почне с Доналд Тръмп в САЩ до коалицията за спиране на войната във Великобритания, които го защитават, обясняват, извиняват го или дори хвалят Путин.

Изправени пред бруталната реалност на един нов свят, естествено е да реагирате или с гняв, или с отричане. В „Бюстът на императора“ граф Морстин решава, да избере второто, и се връща от Швейцария в селото си извън Броди, за да живее така, сякаш Хабсбургската империя никога не е умряла. Графът връща бюста на императора, който е пазил скрит в мазето си, и го излага отново на показ пред дома си. Той дори започва да носи старата си униформа на австрийски драгун. Известно време работи и местните селяни го поздравяват, но той знае, че това не може да продължи дълго. „Като всеки, който някога е бил могъщ, сега той изглеждаше дори по-малко от безсилния, а в очите на официалните власти той беше смешен. Селяните, които го поздравяваха, поздравяваха едно изгубено минало. В крайна сметка той знаеше, че тази игра е приключила, че е време да погребе стария свят. И така той събира селяните и заедно с тях заравя бюста на императора, сякаш е самият Франц Йосиф.

Боя се, че това е съдбата на нашия Запад. Вече няма смисъл да обличате униформите на стария свят, преструвайки се, че не е току-що разпръснат. Старите начини за работа с Русия (и потенциално с Китай) вече не са приложими. Вярата, че автократичните режими ще се демократизират и либерализират, докато се огъват пред нашия основан на правила ред, беше наивно. Западът все още не е на път да рухне като Австро-Унгария. Но западните предположения за неговата сила и превъзходство вече не са достатъчни. Тези, които все още вярват в демокрацията, трябва да заровят своето високомерие, което причини провала на стария свят. Ако трябва да го направим тържествено, да заровим тази мръсотия по него подобно на стария бюст в Броди, така да бъде. И нека да продължим с това, преди да сме накарани да изглеждаме още по-нелепо.

(Превод за "Труд" – Павел Павлов)

Източник:

https://trud.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B5%D0%B4/ 

гласувах за, но преди да го прочета

вкратце след като прочетох всичко отначало докрай мога да напиша

том мактейг е убита западна путка

той няколко пъти подчертава германския срам най-много вместо всеки друг за който споменава мимоходом

а той добре знае, че германия няма и дори ако я има тя не може да направи никавко мърдане и движение що иде реч до сила без да се обадят англия, сащ и даже франция

дрисльото том не смее да каже истината, а тя е семпла

НИЕ ЗАПАДНИТЕ БОКЛУЦИ ПОМОГНАХМЕ НА ИЗТОЧНИТЕ РУСКИ ИЗРОДИ СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ ПРЕЗ 1945

НИЕ НАПРАВИХМЕ ГЕРМАНИЯ НИЩО - СЛАБА И ЗАВИСИМА ЩО ИДЕ РЕЧ ДО АРМИЯ И СИЛА

И НАШИЯ СРАМ МИАНВА ВСЕКИ ДРУГ

С ДВЕ ДУМИ

НИЕ ПОМАГАХМЕ НА РУСНАЦИТЕ В БОЛ ВОЙНИ

И НИЕ УБИХМЕ СИЛАА НА ГЕРМАНИЯ

така-че мили ми том еби си ....

Добре, семейството ви е възпитало да мразите руснаците. Ми да сте чували нещо за оранжавия дефолиант пръскан с хиляди тонове над Виетнам? А за "оръжието за масово поразяване" на Саддам, което не беше намерено след като разбомбиха и завладяха Ирак?
И защо трябва НАТО, тая собственост на американския ШОВИНИЗЪМ, да докара ядрените ракети и БИОЛОГИЧНИТЕ ОРЪЖИЯ до границите на Русия?
Толкова години след детството, не научихте ли нещо ново?
Уви, не сте.

Великолепен и много точен текст. Поздрави.

Ей, лъжльо! Ей, мръснико. Саддам не само имаше химическо оръжие; но и го използваше. Кой тровеше кюрдите в северен Ирак именно с химическо оръжие бе, нещастник. На кого казваха "Али химикът"? Ами имаше потоци от кюрдски бежанци подгонени с химическо и конвенционално оръжие. Химическо оръжие имаше и любимецът ви Асад- и го използва! Ах, каква мръсна, лъжлива, долна комунистическа гнида си ти, Червеносвете! Що не кажеш за поне 100 пъти по-зловещия руски империализъм, м? Или мръсната ти червена душица не знае, а? Ми като не знаеш, що не си затваряш устичката, пръдльо? Що си мълчал, когато русия е разполагала ядрено оръжие в България, м? Ама сега нещо много знаеш, "патриоте"! Що не кажеш, че преди САЩ да влезе в Ирак, Ирак нападна Иран, нападна Кувейт и Саддам през цялото си властване избиваше собствения си народ, но най-вече кюрдите. Що не кажеш как вашите престъпни съветски комунистически , геноцидни съидейници от Сирия и Ирак, баасистите - арабските социалисти, взеха властта. Законно ли, а? Или май с военни преврати. А сега се правиш на някакъв радетел за закон и право! Кога вие комунистите въобще сте разбирали нещо от право и кога сте спазвали закон? Никога! Мръсник си ти, червеносвете; мръсник и ще си умреш. Комунист!

Продължавам. Какво правеше Русия в България през 1915 г и 1944 до 1989, а петата ѝ колона и до днес? Кажи бе, Червеносвете? Или САЩ са длъжни, а Русия не. Русия как стана империя, Червеносвете? Без шовинизъм ли; без агресия; без войни; без асимилация и унищожение на чужди народи, така ли, Червеносвете, така ли, мерзавецо. И защо трябва България да е заложник на руския шовинизъм - шовинизъм, който не веднъж сме изпитвали на гърба си? Мръсник!