Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2008 21:59 - Петър Стоянов: Първанов създаде олигархичен модел
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 518 Коментари: 0 Гласове:
0



Интервю с Петър Стоянов, президент на Република България в периода 1997 година - 2002 година, в предаването "12+3" на БНР 

Първият ни събеседник в „12+3” днес е господин Петър Стоянов, президент на България в периода 1997 – 2002 година. Както вече анонсирах, поканихме го, за да чуем мнението му по важни за страната ни теми: за тежките критики от Брюксел и отговорността, която очакваме да бъде поета тук, за битките, които опозицията отвори на два фронта – срещу правителството и срещу президента. Разбира се ще говорим и за предложените промени в изборното законодателство. Между другото, вече близо една година господин Стоянов е извън активната политика. Знаете, че след загубата на изборите за евродепутати той подаде оставка от лидерското място в СДС. След това по свое желание напусна и парламента и така от една година вече не участва, а наблюдава политическите процеси в страната ни, дълго време отказваше интервюта и затова в началото искам да му благодаря, че прие нашата покана за участие в „12+3”. Здравейте, господин Стоянов.
- Добър ден.

- Този разговор го започваме в навечерието на поредния доклад от Брюксел, поредния критичен доклад, който по принцип трябва да отрази напредъка ни в областите – Правосъдие и вътрешен ред, но май ще отрази липсата на такъв напредък. Какво се случва с еврочленството ни? Защо толкова бързо бяха попарени надеждите на хората и защо отново страдат честните и обикновени хора?
- Знаете ли, в последния си брой вестник „Файненшъл таймс”, а той е изключително сериозен и до сега винаги е бил много добронамерен към България, употребява две думи – „гняв” и „срам” царят в българското общество. Това изпитвам и аз - гняв за всички пропуснати възможности и срам за това, че България влиза в новините отново по този начин, като държава, чиито граждани продължават да търпят корумпирано чиновничество, разяждано от корупция правителство, обвинен в подобни деяния държавен глава. Това е изключително тежко най-напред за нас, българските граждани, в конкретен план - за хората, които чакат тези пари от Брюксел, в общ план за всички, защото ние плащаме своята вноска на Европейския съюз, а не можем да вземем от Брюксел дори това, което сме платили. В по-глупава ситуация нито една друга нова страна-членка не е изпадала. Вместо да се /.../, да вземем 7 милиарда лева, ние не можем да вземем дори тези пари, които сме платили като вноска. Аз мисля, че тези неща са казани. Едни и същи хора говорят едни и същи неща. Моето голямо притеснение е, че думите в България вече нямат значение. Аз виждам реакцията на управляващите. Тя е горе-долу следната: на опозицията това й е работата, да говори срещу нас и да иска оставки. Този снизходителен тон е изключително вреден за България в този момент, защото този път опозицията не си измисля причини за оставки. Този път причините са наистина налице, те са флагрантни причини. 

-
И този път парламентарната опозиция отвори битки на два фронта – атакува президента с искане за импийчмънт и готви вот на недоверие към правителството веднага след оповестяването на доклада, заканиха се, че на 24 юли ще внесат искане за вот на недоверие. Има ли обаче опозицията ресурс да води тези две битки?
- Вие ми задавате горе-долу три въпроса и трите много важни, досега президентът сякаш стоеше в страни от делничните дебати. Той беше неуязвим сякаш за ежедневните критики, за обвинения в корупция, покровителство над определени фирми и т.н. Този път обаче неговото име фигурира в доклада на ОЛАФ. Президентът с основание, дори днес в едно интервю казва – опозицията или част от нея ни критикува персонално, за исках да ме критикува на терена на идеите на управленската политика. Ето аз за първи път ще си позволя да кажа нещо, което е принципно и на терена на управленската политика. Проблемът не е само в това, че името на президента фигурира в службата за финансови разследвания ОЛАФ, проблемът е в това, че точно той, българският президент за съжаление създаде един модел в правосъдната система, които е много близък до модела в държавите с олигархичен режим и доста отдалечен от модела на европейските държави. Нека да разиграем един сценарии, един опонент на президента казва – г-н президент, вие фигурирате в този доклад, как ще се защитите. Президентът казва – аз ще помоля ДАНС…

-
 Да провери работата на ОЛАФ.
- Неговият опонент казва – шефът на ДАНС не е ли ваш бивш съветник? Да, казва той, така е, но той е почтен човек. Да приемем, че той е почтен човек, кому дава той материалите, ако има материали срещу президента. Той ги дава на прокуратурата. Опонентът казва – да, ама шефът на прокуратурата не е ли ваш бивш съветник? – Да, казва, той е мой бивш съветник, но той е почтен човек и професионалист. Да приемем, че и това е така. И той придвижи, пак казвам, ако има материали срещу президента, до съда. И отново опонента пита – добре де, но шефа на съда не е ли също ваш съветник? – Да, той също е мой съветник. Сега виждате ли как се формира недоверието не само на българските граждани, но и у европейските институции към български президент. Такъв тип олигархичен модел се създава в крайни азиатски държави, в латиноамерикански държави, които имат определен вкус към автокрацията, да не към диктатура. Той не е характерен за една европейска държава. Значи трябва да има механизми и възможности дори да приемем, че българският президент е най-почтения и професионално подготвен политик, но винаги трябва да има възможности да бъде търсена отговорност дори и от него. В България тези възможности липсват. Ето това е много голям проблем, върху който г-н Георги Първанов трябва да се замисли. Вторият проблем, който мен наистина ме смущава, ние не можем изправени пред тези факти от ОЛАФ да се придържаме към стария модел от комунистическо време и да твърдим, че сме жертва отново на някакъв европейски заговор. Този път ние не принадлежим към различни лагери – Източния блок и Западна Европа, този път ние сме в един отбор, още по-просто - този път става въпрос за пари. Този път от ОЛАФ ни казват и от ЕС - това са нашите пари, хайде не ни лъжете и не ги крадете. Нещо повече, ние изпаднахме в ситуация, в която ЕС да е съюзник на българските граждани повече отколкото нашето правителство и нашия президент. ЕС, отнасяйки се така критично и остро към нашето правителство всъщност иска да помогне на българските граждани. Той казва – вие понеже сами не може да си изберете правителство.

-
 Да, защото мога да ви кажа, че много от тях са ипотекирали имотите си, за да развиват бизнес, и сега заради спрените пари по САПАРД, има реален риск те да останат без покрив над главата си и малко по-късно в предаването ние ще чуем един такъв репортаж, което е тревожно, потресаващо.
- За това говорим, и затова тук според мен последната част на вашия въпрос е много важна – опозицията. Опозицията в момента е във възход. Съвсем основателно парламентарните опозиционни лидери се отнасят така критично към президента и към премиера. Искам веднага да кажа, аз подкрепям всяка тяхна тежка критична и укорна дума към нашите институции, те са абсолютно прави. Не защото това им е работата, а защото това им е задължението и националната отговорност. Но тук искам да направя веднага една уговорка – в момента изглежда сякаш, че е дошъл звездният час на лидерите на парламентарната дясна опозиция в България. Ето те имат достатъчно основания, нека пак кажа, съвсем справедливи основания да атакуват и президента, и премиера. За съжаление обаче…

-
 Смятате ли обаче, че искането им за импийчмънт ще има успех?
- За съжаление обаче смятам, че днешните десни парламентарни лидери искат или не искат са актьори в един сценарии, който обслужва българския олигархически модел. Този сценарии работи от няколко години, той е много прост, и затова много лесно бива сработен. Всеки път, когато г-н Костов нападне Първанов, в случая пак казвам основателно за връзки с неговите спонсори, които фигурират в доклад на ОЛАФ, г-н Първанов включително и днес в едно интервю казва – а нека Костов да каже как ще върне на държавата обектите, които лично той е дал на…

-
 Да, защото приватизацията се е случила в периода на неговото управление. 
- Всеки път когато друг лидер на ДСБ обвини Първанов и Станишев, че са проводници на руски енергийни интереси, веднага става някой от лявата част и казва – а кой даде „Нефтохим” на руснаците. Да, разбира се, даде го Иван Костов като премиер. Всеки път когато Надежда Михайлова бичува съвсем основателно корупционните практики сред управляващите, някой от ляво се провиква – а какво става с гаража на ЦК? Всеки пък когато Стефан Софиянски участва в делегация както вчера на консултативния съвет или онзи ден при президента и казва - докога с тази корупция. Някой се сеща и му казва – какво става с твоите дела. Виждате ли какъв е сценарият, този сценарии иска да внуши, че защо да ги сменяме, като тези дето искат смяната са същите и понеже всички политици са същите, хайде да ги накажем като не гласуваме. Това наказание – хайде да не гласуваме, всъщност се отнася само за дясно мислещите, демократично мислещите, почтено мислещите хора. Две електората – тези на БСП и ДПС, гласуват винаги и при всички обстоятелства. Затова ще кажа нещо, което може да се стори тежка констатация, неприятна констатация за нашите десни политически лидери. Да. И правителството, и президентът трябва да носят своята много тежка отговорност, това може да стане обаче, тъй като те разполагат и с огромни финансови ресурси, а това означава и с много добро разположение от страна на медиите. Това може да стане само с активно гражданско общество. Но активните граждани могат да протестират, включително и да излязат…

-
 Аз това искам да ви попитам, очаквате ли след критичния доклад някаква реакция на гражданското общество, защото преди малко казах, че хиляди хора са пострадали, вече са с ипотечни кредити, свидетели сме на рекордна инфлация, ежедневна поскъпване на живота, но хората не реагират?
- Това може да се случи при едно условие, сега е моментът поизхабените лидери на десните партии да осъзнаят, че техен дълг пред държавата е да направят крачка назад. Представяте ли си ако десните парламентарни партии се оглавяват от четири – пет интелигентни млади хора, необременени от миналото, неучаствали в приватизацията. Срещу които не можеш да кажеш и дума упрек за тяхната дейност. Ми след тези хора ще излязат всички, тези хора ще активират поне още 20% от спящия и разочарован в момента десен електорат. Затова колкото и да звучи парадоксално, въпреки че сякаш на пръв поглед е дошъл звездният част на нашите десни парламентарни лидери. Истината е, че те в момента ще направят най-голяма услуга на България, ако се съберат и кажат – хайде, дайте да отстъпим и да дадем възможност на българската десница да извади на преден план онези харизматични, чисти и почтени хора, на които българските граждани ще повярват. 

-
Има ли ги тези харизматични лидери, между другото в дясното пространство също има не малко скандали, знаете за взаимните обвинения между Яне Янев и Пламен Юруков, за това, че единият купувал гласове на изборите в Сандански, а другият източвал пари по САПАРД.
- Нали разбирате, че говорим за едно и също нещо? Тази опозиция днес се нарича обединена в действията си срещу правителство и президент. Но това, което помните вие, помнят и българските граждани. Между опозиционните лидери има не само много лични търкания, които така или иначе отвращават гражданите да застанат целокупно зад тях, има и много принципно различия. Половината от тях наричаха другата половина „фашизуиди” и „агенти”, и „слуги” на Съветското посолство. Другата половина наричаха вече управлявалите, примерно Костов и Софиянски „създатели на българските корупционни модели”. Яне Янев се бори срещу Юруков, а би трябвало да застанат на една маса като опозиционни лидери. Всъщност самият Пламен Юруков е изправен пред една много тежка, сигурен съм, морална дилема. Нямам никаква представа дали той носи вина и дали неговото поведение е престъпно, но проблемът е друг – че ако не му стигне времето до изборите да изчисти името си до такава степен, че да помогне на партията си, то в противен случай партията ще трябва да плаща цената за недоразуменията, в които той беше въвлечен.

-
 Той казва, че в резултат на този скандал рейтингът на СДС се показвал.
- Ако е така – дай Боже. Само че аз дълбоко се съмнявам. Нито един скандал не покачва рейтинг. Пламен трябва или да изчисти името си до такава степен, че да обърне този скандал в своя полза, или да си помисли дали партията си струва да плаща толкова висока цена заради тези скандали, които ще го съпътстват най-вероятно до изборите. Това е моята тревога. Разбирате ли? Мога да си позволя да кажа тези неща, извинете ме за нескромността, защото аз наистина излязох от политиката с цел да отворя път за младите, да дам някакъв пример, да кажа – може да се живее и без да си политически лидер, без да си депутат, но ме боли за хората, които срещам всеки ден и които ме питат – на какъв хал ни докарахте, защото всички ние носим своята обща вина. 

-
Готвеният вот на недоверие от опозицията едва ли ще успее, ако съдим по предните пет вота на недоверие, защото този ще бъде шестия, и този няма да успее. Не знам какво ще бъде поведението на НДСВ този път, но ако не успее вотът на недоверие, какви са разумните ходове на опозицията? Трябва ли да напусне парламента, както призовава Бойко Борисов?
- Мисля, че към това призовават вече и други десни лидери. Аз ще се въздържа от коментар, който влиза по-скоро в технологията на политиката, в техниката на политиката, защото наистина това не е моя работа. Моят страх е, че при вота на недоверие с двата крака ще хлътнем в сценария, който ви описах току-що. Опозицията ще излага аргументи, нека пак кажа, аз съм за тези аргументи, те са основателни, поддържам ги изцяло, управляващите излизат и ще казват снизходително – ами, да, на опозицията това й е работа, и ще припомнят едни или други грехове на един или друг лидер на опозицията. Нека да бъда съвсем откровен. Аз не вярвам и не мисля, че днешните лидери на парламентарната опозиция са престъпници, че срещу тях има дела и че трябва да влязат в затвора. Но вината по наказателния процес и общественият образ на политика са различно нещо. Може да си съвършено невинен от гледна точка на наказателното право, но ако твоят обществен образ е вече накърнен, ако той е уязвим, то ти не само не помагаш на своята партия да спечели повече гласове и доверие, точно обратно – партията плаща цена за твоя образ. Е коя е тази партия, кое е това акционерно дружество, ако щете, което ще търпи начело си шеф, който повече пречи, отколкото помага? Ама той имал големи заслуги в миналото. Заслугите в миналото ще станат още по-значими и ще бъдат отбелязани от българските граждани, ако нашите днешни политици бележат край на своята политическа кариера с един достоен акт, напускайки политиката и оставяйки след себе си достатъчното подготвени млади хора да заемат своите места. Чисто човешки ще ви кажа, последния път, когато видях Иван Костов в парламента, аз го съжалих. 

-
Защо?
- Защото той се движеше по коридора на парламента, двама 23-годишни ваши колеги, репортери се подхилкваха зад гърба му, шегуваха се нещо с него, те са били сигурно на 13 години, когато той 1997 година стана премиер на България, помните с какво уважение, с какви надежди. Негови колеги от парламентарната група също разказваха анекдоти за това как той бил казал – не спа по цели нощи, защото няма кой да ме замени, примерно. Не бива да се докарваме дотам. Просто не бива да се докарваме дотам. Това е в личен план разбира се и няма нищо общо със сериозните политически неща, които коментираме, но сериозното е това – сегашният момент е изключително подходящ за българската опозиция не да се опитва чрез своите парламентарни лидери да затвърдят своите позиции и да се хващат като удавник за сламка, зная, че това звучи парадоксално, сегашният момент е изключително подходящ на преден план да излязат млади хора, срещу които не можеш да кажеш една укорителна дума, интелигентни хора, подготвени хора и в тяхно лице десният електорат на България да каже – а, значи има надежда, ето това са хората, които утре ще оглавят нашите партии, които дай Боже и лека-полека да почнат да се обединяват. 

-
Между другото, след доклада в сряда очаквате ли оставки на министри?
- Аз мисля, че това би бил най-лесният отговор на правителството, но за съжаление се съмнявам, че то ще прибегне дори до него, въпреки че само оставките на министри не решават кой знае колко проблема. Ние не можем да непрекъснато след всеки такъв тип доклад да искаме оставките на двама министри, след което да продължаваме по старо му. В България целият модел се превърна в олигархичен. В основата на този олигархичен модел без съмнение стоят определени хора от старата номенклатура на ЦК на партията и старата върхушка на Държавна сигурност, далеч не всички разбира се, тези, които се приспособиха към този модел, тези, които го създадоха. Този модел започна да изглежда съвършено неуязвим отстрани и това буди тревога на всички наши европейски партньори. 

-
Вие се оттеглихте от активната политика, но със сигурност се срещата с влиятелни политици на запад. Как изглежда България в техните очи? Аз съм сигурна, че сега това искане за импийчмънт на българския президент едва ли се отразява добре на имиджа на страната ни. 
- Аз се върнах преди четири-пет дни, в разговори с добри наши приятели, приятели на България, говоря за хора, които са добронамерено настроени към България и които заемат сериозни постове в европейски страни, ние изпитваме взаимно неудобство. Аз изпитвам неудобство, защото съм длъжен навън да защитавам България. На мен не ми отива навън. Това, което го казвам тук, няма да го кажа никога в Брюксел. На мен не ми отива навън да ругая България и българския президент, и българския министър-председател, защото са български, защото моят народ ги е избирал. На тях пък им е неудобно пред мен да кажат цялата истина за това как виждат България. Какво да ви кажа? Вече се чувства едно неудобство, когато трябва да разговаряме за България, хората ни спестяват горчивата истина. Знаете ли, когато се подготвяхме за ЕС, всички се, ако „възхищаваха” е прекалено силна дума, всички се радваха на ентусиазма, с който го правихме. Те виждаха едни млади хора, които може би не бяхме професионално до край подготвени, но всички имахме съвсем ясна визия - да скъсаме с комунистическите табиети, да станем членове на Европейския съюз и НАТО, не като самоцел, а да приемем начините на работа на европейските държави, политиците да се грижат за интересите на този народ, а не да го крадат непрекъснато. Съдебната система да се грижи за правата на отделния гражданин, а не да протектира своите политически покровители, които са осигурили местата на основните магистрати. Всички мечтаехме за това. Наистина в много голяма степен /.../, аз ви казвам съвсем откровено, аз в личен план дори нося известна вина, защото при всяко мое ходене в Брюксел, докато бях президент, аз изнасях такива тиради за добродетелите на българския народ, което е съвършено вярно, за добродетелите на българското чиновничество, на българската администрация, че как като станем членове на ЕС ние с летящ старт ще приемем всички норми, ако щете дори и привички да живеем един друг, нормален живот, да има ред, да има законност, да има справедливост, хората да се чувстват важни.

-
 А сега, през 2008 година, какво ви казват? В предварителния ни разговор казахте нещо много силно за това, че съжаляват, че са ни приели. 
- Не бих искал да споделям това с нашите слушатели. Знаете ли защо? Защото българските граждани платиха висока цена. Българите искаха членство в ЕС, в това съм абсолютно сигурен. Хората покрай Илия ще намразят и свети Илия, заради корумпираните ни чиновници и на най-висше ниво, хората започват сякаш да се дразнят и от това, че сме членове на ЕС. Питат: „добре, какво стана?”. Всъщност, ЕС, който успя да помогне по такъв начин и на Гърция, и на Испания, и на Португалия, не успява да помогне на България, защото ние не искаме да си помогнем, защото ние пречим на усилията на ЕС да докара европейски пари до българските граждани. И това, което казахте вие е важно. Знаете ли защо? ЕС вероятно ще се разширява. Кога и как е друг въпрос. Примерът на България основно и от части на Румъния започва да създава обществени настроения в Западна Европа, които са против всякакво разширяване. Ще вземат и хървати, и сърби, и други да ни намразят заради това, защото...

-
 Ще пострадат заради нас. 
- То е съвсем естествено. Общественото мнение в Западна Европа казва: „добре, искахте толкова да приемем българите и румънците”. И прави чест на европейската политическа класа, европейската политическа класа се пребори със западноевропейското обществено мнение, което беше настроено срещу България, това днес можем да го кажем. 

-
И накрая на нашия разговор да ви попитам – следите ли дебатите за промяна в изборното законодателство? Как гледате на идеята за въвеждането на мажоритарен елемент в изборите? 
- Ако някой си мисли, че идеята за мажоритарен избор е от вчера и че неин автор е президентът Георги Първанов, значи изобщо не е бил в българската политика. Тези идеи се въртят периодично през последните 15 години. Аз лично си спомням, че по времето на председателството на Надежда Михайлова като шеф на СДС, СДС изготви един много приличен, между другото, и много грамотен документ, който съдържаше почти същите идеи. Няма лошо това президентът на републиката да ги е реципирал, да вземе част от тях от СДС, други ако ще и от БСП. Въпросът е, че концентрирайки се около избирателния модел, ние забравяме основното – няма модел, който да изпрати в българска политика подходящите хора, ако политиката в България продължава да се формира от неизвестни, всъщност, известни на цялото общество, но неизбирани от никого неоторизирани от никого кръгове, които направиха една нова посткомунистическа българска олигархична система. Това е истината. Хората го виждат прекрасно. Това са хората, които боравят с огромни пари, хората, които са близки приятели с влиятелните политици, влиятелните политици, които много често прокарват решение, за да отслужат интересите на своите олигарски и икономически покровители, а не да служат на своите избиратели. В тази ситуация няма система дето ние няма да я опорочим. Няма защо да се лъжем. На ход е БСП за това, защото тя е най-близо до бившата номенклатура и до бившите кръгове от Държавна сигурност, за това защото тя в най-голяма степен се ползваше от тези облаги, включително и финансови. Ако те не успеят да се справят с това, дотогава ново политическо поколение в България със скалпел трябва да реше до дъно. 
- Аз ви благодаря, г-н Стоянов, за това, че отделихте време за „Хоризонт”. 
- Благодаря ви и аз! 
- Петър Стоянов, президент на Република България в периода 1997 година - 2002 година. 

(Източник: Агенция Фокус)



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 11270664
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 36806
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930