Министър-председателят Сергей Станишев проведе работно съвещание с вицепремиера Меглена Плугчиева и министрите на вътрешните работи Михаил Миков, на финансите Пламен Орешарски, на правосъдието Миглена Тачева, и на европейските въпроси Гергана Грънчарова, съобщава правителствената информационна служба. Заседанието се провежда в навечерието на предстоящия доклад на Европейската комисия, който утре ще бъде публикуван. На срещата са обсъдени промените в законите за МВР, за обществените поръчки и за пътищата. Министрите са информирали премиера за конкретните мерки, които се предприемат за продължаване на работата по реформите в ключовите сектори правораздаване и управлението на европейските средства.

Пламен Орешарски е докладвал, че продължава активната работа по конкретните планове за действие по ФАР, ИСПА и САПАРД, като конкретни резултати ще има до септември. Миглена Тачева е информирала за извършената дейност по изготвяната концепция за нова наказателно-правна политика и за нов Наказателен кодекс, която ще бъде готов в следващите месеци. Още миналата седмица премиерът разпореди на министрите да подготвят цялостни планове за действие. Те ще бъдат представени и обсъдени на срещата на управляващата коалиция в събота в Банско.

Същевременно Европейската комисия ще отнеме акредитациите на две агенции, работещи с пари по ФАР. Това е записано в решение на Комисията, предаде БНТ. Става въпрос за Националното звено за финансиране и договаряне към Министерството на финансите и на агенция ФАР към регионално министерство. Националният ръководител ще трябва да анализира слабостите в работата на засегнатите звена, да предложи поправителни мерки, да осигури още експерти, да докладва за случаите на конфликт на интереси.

В доклада за напредъка на България по 6-те проблемни области в правосъдие и вътрешни работи не отпада нито един от показателите, по които България е наблюдавана от началото на членството в Европейския съюз. В документа е записано, че страната ни е постигнала напредък с гласуваните промени в Конституцията, новия Закон за съдебната система и създаването на Инспектората към ВСС. Към момента няма изгледи Инспекторатът да е дал приоритет на корупционните практики сред магистратите, констатира Комисията. До края на май са проведени само две проверки за евентуална корупция.

По показателя за повече прозрачност и ефективност на съдебните процеси Комисията пише, че в България напредъкът е предимно по гражданските и административните дела. Много малко съдилища изпълняват изискванията на закона за съдебната власт да публикуват решенията си. Има загриженост дали магистратите са достатъчно подготвени да прилагат новия ГПК. На новия министър на вътрешните работи му беше възложено да проведе важни реформи в МВР след скандал, в който беше замесен неговия предшественик и висши полицаи, подозирани, че са предали поверителна информация на членове на организираната престъпност и са поддържали връзка с тях. Реформите в МВР са наложителни, категорични са в Брюксел.

Официалната статистика показва, че броят на разкритите престъпления от полицията е намалял през 2007 г. в сравнение с двете предишни години. МВР трябва да вложи повече в кадри чрез по-добро обучение и по-високи заплати. Отново се повдига въпросът за ролята и мястото на следователите. Всяко разширяване на правомощията на следователите ще противоречи на ангажимента на България да ограничи техните правомощия, ангажимент, поет още преди присъединяването на страната към ЕС.

ДАНС трябва да бъде подложена на по-ефективен парламентарен контрол, за да е налице отчетност, настояват от Европейската комисия. Необходимо е в закон да бъдат изяснени следователските функции на ДАНС и да се прекрати практиката на делегация на правомощия по разследванията, пише в документа. Няма единно мнение сред българските власти коя точно институция трябва технически да контролира СРС-та. Невъзможно е да се оцени напредъкът на базата на проектозакони, смятат в ЕК. Необходими са конкретни резултати.

По целта за постигане на по-висок професионализъм и ефективност на съдебната система Комисията пише, че българските власти докладваха за 9 процеса срещу магистрати през първите 5 месеца на 2008 г., в сравнение със 17 за цялата 2007 г. “Това е слаб резултат, имайки предвид, че в България има 1821 професионални съдии, 1558 прокурори и 564 следователи. Броят и видът на санкциите, налагани от ВСС, са ограничени”, отсичат от Брюксел.

За провеждането на разследвания за корупция по високите етажи на властта България е посочила, че през първите 5 месеца на 2008 г. са започнали 13 досъдебни производства срещу 14 души, които са или чиновници или хора с имунитет. За 2007 г. са разследвани 15 души, 10 от които магистрати. За същия период са внесени и 4 обвинителни акта и е произнесена само 1 присъда, докато през 2007 г. има 7 присъди, но нито една срещу магистрат. Необходима са сериозни усилия и политическа воля за изкореняване на корупцията по високите етажи на властта, полиция и съдебна система, констатира Брюксел, като допълва, че създаването на ДАНС е стъпка в правилната посока.

Сметната палата е проверила имуществото на партиите. През 2007 г. те са 359, през 2008 г. – 376. През 2007 г. 253 партии не са подали данъчни декларации навреме, през 2008 г. те са 211. Имало е 201 административни производства срещу политически сили, накрая 25 от партиите са осъдени да платят. Недостатъчният кадрови потенциал на Сметната палата прави невъзможно провеждането на разследвания на партийното имущество. Контролът на финансирането на политическите партии е проблем. Много голям е процентът на партиите, нарушаващи правилата.

България успешно засили усилията за борба с корупцията по границите, пише в доклада. Решението да се затворят безмитните магазини и бензиностанции се посочва от България като едно от най-големите постижения. Остават обаче проблемите с други области като образование и здравеопазване и купуване на гласове на избори. От 294 регистрирани случаи на купуване на гласове само 17 досъдебни производства са започнати и всичко това свърши с една глоба от 1000 лева. Към леките и неефективни присъди се добавя и отказът проблемът да бъде признат. Другите области, изложени на риск от корупция са обществените поръчки, концесиите, приватизация, публично-частни партньорства, замените на земи и гори.

По целта за прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност и прането на пари се казва, че България има много малък реален напредък. Освен това се подчертава ниският брой на дела за организирана престъпност. Комисията „Кушлев” има право да работи само върху случаи за над 60 000 лв., прекалено висок праг за икономическата ситуация в България, констатира Комисията. Съдебните процедури са бавни, а Комисията “Кушлев” е твърде неефективна.

За организирана престъпност България през последните пет месеца е отчела 48 започнати досъдебни производства, 30 завършени досъдебни производства, 132 обвинения и 60 осъдени. Като цяло няма напредък в разследванията, обвинението и процесите срещу членове на организираната престъпност, пише в евродоклада. Само по два случая от високите етажи на властта има напредък след доклада на ЕК от февруари. Процентът на делата, върнати на прокуратурата от съдилищата е повишен в сравнение с 2006 г., а броят на присъдите е малък.

През последните 6 години има внесени само 27 обвинения за прани на пари. До май 2008 българските съдилища са издали само 14 осъдителни присъди за пране на пари. От март 2006 до май 2008 г. съдилищата са издали решения за конфискации в размер на 500 000 лв., 500 000 евро и 35 000 щатски долара. Сериозен проблем са малките суми на конфискуваното. Това означава, че големите престъпници не се разследват.

(Източник: Всеки ден)