Докато управляващите цял ден убеждаваха, че няма загубени пари от еврофондове, Еврокомисията съобщи във вторник, че двете разплащателни агенции по ФАР, чиито акредитации бяха отнети от Брюксел, могат да сключват договори по проекти, но разходите няма да бъдат покрити от европейския бюджет.

Неусвоените средства в двете агенции към Министерството на финансите и МРРБ са 250 млн. евро.

Това са част от средствата, официално замразени от ЕК с доклада от 23 юли, който стана повод за шестия поред вот на недоверие към правителството на Сергей Станишев, дебатиран във вторник.

Седем часа, докато вървеше дискусията, депутати и министри от управляващата коалиция обясняваха, че Брюксел не е спирал пари за България, че замразените плащания не са 1 млрд. евро, както твърди опозицията и че на всяка страна от ЕС се случвало да бъде финансово санкционирана.

ЕК няма да покрие разходите на агенциите по ФАР

Още при обявяването на евродокладите миналата седмица вицепремиерът Меглена Плугчиева заяви, че двете агенции могат да продължат работата си и с отнета акредитация. Този аргумент бе лансиран и по време на парламентарния дебат.

По същото време говорителят на ЕК Амадеу Алтафаж заяви пред БНР, че договорите, сключени след тази дата, ще се считат от Брюксел за неотговарящи на изискванията за европейска финансова подкрепа.

По думите му няма проблем нови договори да бъдат финансирани от националния бюджет, но това ще означава, че дори ако на по-късен етап акредитациите на двете агенции по ФАР бъдат възстановени, разходите пак няма да бъдат покрити от евробюждета.

Що се отнася до възможността двете агенции междувременно да извършват тръжни процедури, Алтафаж каза, че българските власти могат да правят това на свой собствен риск, защото европейско финансиране ще е възможно само при възстановяване на акредитациите, и то преди края на ноември, когато изтича срокът на програма ФАР у нас.

Този срок няма как да бъде удължен. Има шанс обаче ЕК да преразгледа решението си за отнетите акредитации, веднага щом в София бъдат предприети съответните мерки, каза още говорителят на ЕК.

Брюксел чака прост и ясен отговор за конфликт на интереси

Междувременно от Еврокомисията помрачиха светлите перспективи, очертани от тройната коалиция за преодоляване на проблемите чрез екшън планове и мерки в бъдещето. Представители на ЕК коментираха пред БНР, не са съгласни с подхода на българското правителство – злоупотребите и измамите са в миналото, да гледаме в бъдещето.

От средата на миналата година на София е обръщано внимание за нарушения при усвояването на еврофондове, от началото на т.г., когато бяха замразени пари по ИСПА, от Брюксел очакват прост и еднозначен отговор на въпроса има ли конфликт на интереси. И досега обаче такъв отговор няма, а от София се задоволяват с декларациите, подписани от длъжности лица, за липса на такъв конфликт. От правителството са изпратени и пет доклада, в които няма ясни заключения, включително и външният одит на KPMG, твърдят експертите, пожелали анонимност

Затова Брюксел настоява разследванията да продължат докрай, да се наложат санкции не само на служители, замесени в определени афери, но и на отговорните ръководни фактори.

Плащането от националния бюджет – зле избрана стратегия

От Брюксел определиха като зле избрана стратегията на българското правителство да финансира с бюджетни пари проекти по замразени от ЕК програми. Експертите заявиха, че ще бъде намерен подходящият начин да не се позволи злоупотреба и с парите на българските данъкоплатци.

Демонстрирайки добро познаване на фактите, те посочиха примери за конфликт на интереси. От ЕК са забелязали, че в България стартирането транспортните проекти се бави с около половин година – време, достатъчно някой да отиде и да закупи земи по трасето, по което ще минава пътят.

Макар да не бяха назовани конкретни случаи, явно става дума за съпругата на бившия шеф на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", Веселин Георгиев - Нина Георгиева, която е купила над 1000 дка земеделски земи в района на бъдещата магистрала "Тракия". Голямата част от купуването на имотите станало 5 месеца, след като Георгиев поел ръководството на фонда.

От ЕК предупредиха още, че България закъснява с оценките за съответствие по оперативните програми, а крайният срок наближава.

По отношение на пътния фонд Карстен Расмунсен обясни, че до септември очакват да получат план за защита от злоупотреби, ще последва проверка на предприетите мерки и през ноември ще стане ясно дали ще бъдат обявени "финансови корекции". Очакваме разследвания и санкции, повтори той.

Няма загубени европари

На този фон председателят на ПГ на Коалиция за България Ангел Найденов заяви в парламента, че вотът на недоверие е кулминация на опозиционни инициативи "впечатляващи със своята крайност". Той обърна внимание на напредъка, макар и бавен, отчетен в докладите на Брюксел. Според него е налице политическа воля и се вземат мерки за премахване на слабостите.

Алиосман Имамов от ДПС заяви, че в ЕС няма случай на пълно усвояване на евросредства и че към момента България няма загубени европейски пари. За всяко спряно евро се дава шанс за усвояване до края на периода на действие на съответната програма, посочи той и обвини опозицията в "мазохизъм и нихилизъм".

Минчо Спасов против харченето на бюджетния излишък за пътни проекти

В дух на умерена самокритичност депутатът от НДСВ Минчо Спасов, който е шеф на вътрешната парламентарна комисия, предупреди, че коалицията е "трайна, но не безкрайна". Той даде примери с корупционни схеми в пътния фонд, както и за спирането на парите за земеделие – два сектора, контролирани от коалиционните партньори БСП и ДПС.

Спасов се противопостави на решението на тройната коалиция бюджетният излишък да се харчи за пътни проекти.

В началото на дебата лидерът на ДСБ Иван Костов лаконично обвини управляващите, че "бяха предадени националните интереси" и "трябва да си отиде мафията, която като гангрена разяде българското общество".

Председателят на ПГ на ОДС Йордан Бакалов поиска правителството да даде отговор на българските данъкоплатци защо ще им вземат парите, за да финансират проекти, спрени от ЕС заради злоупотреби.

Плугчиева строи храма на Европа у нас

Вицепремиерът Меглена Плугчиева, заяви, че не разбра защо се правят драми и допълни, че дебатът бил като свада на Женския пазар. "В Германия имах по-голямо самочувствие, отколкото тук", призна тя и разказа притча за хора, които носели тежки товари. Попитали първият какво прави, той отговорил "Нося камъни", вторият казал "Изкарвам хляба си", а третият – "Ще строим храм". "В момента изграждаме храма на Европа у нас", заключи вицепремиерът.

Премиерът Сергей Станишев изслуша дебата мълчаливо, но не се изказа. Лидерът на ДПС Ахмед Доган както обикновено отсъстваше от парламента.

Вотът ще бъде гласуван в сряда в 16.30 часа, като се очаква тройната коалиция единно да подкрепи правителството.

(Източник: Медиапул)