Брутното финансово богатство на българите в края на юни 2008 г. възлиза на 32.1 млрд. лева. От тях близо 10 млрд. лева са задължения към банки и лизингови дружества, което означава, че нетното богатство на населението е 22.2 млрд. лева. Или на годишна база увеличението е 23%.

Данните са от редовния доклад на независимото аналитично звено "Индъстри Уоч" за богатството на домакинствата в България за второто тримесечие на годината. Според изчисленията на анализаторите ръстът на финансовото благосъстояние на българите надвишава ръста на инфлацията, която за последния месец на годишна основа е 15.3%.

Ръстът на финансовото богатство на българите може да се обясни с увеличените приходи от продажба на имоти поради поскъпването на имотите, както и на средства, заработени в чужбина. Около 16% от българите завяват, че те или член от семейството им са реализирали доходи от работа в чужбина през последните три години.

Най-значимият финансов актив на българите са депозитите. Срочните и спестовните депозити отбелязват ръст от 31% на годишна база, сочат данните на "Индъстри Уоч".

Почти половината от българите или 47% имат спестявания под някаква форма, сочи социологическо проучване, поръчано от звеното. Около 40% от хората, които спестяват, държат парите си под формата на депозити, а други 40% - в брой.

Малко над 7% инвестират в недвижими имоти, а 12% - в акции или колективни инвестиционни схеми (пенсионни и взаимни фондове, животозастрахователни компании). По-голяма част от хората, които спестяват, се самоопределят като хора с финансови възможности над средните.

Най-големият актив в богатството на домакинства остават имотите. Според изчисленията на "Индъстри Уоч", жилищното богатство достига 143 млрд. лева в средата на 2008 г. Това е ръст от 72% за две години. Цените на жилищата у нас пък са отбелязали ръст от 32% от 2007 г. досега. Това е един най-високите ръстове в Европа, дори и ако се извади инфлацията.

Според икономистите от "Индъстри Уоч" криза на пазара на имоти, като тази в САЩ и в някои европейски държави, в България е малко вероятно да се случи.

Най-рисков е сегментът на ваканционните имоти, който е и най-повлиян от финансовите сътресения в глобален мащаб, обясниха от "Индъстри Уоч". Там най-вероятно ще има осезаем срив, особено на места като Слънчев бряг, Банско и други презастроени курорти.

От "Индъстри Уоч" уточниха, че изчисленията им се базират на официалните данни на БНБ, НСИ, Комисията за финансов надзор и взаимни фондове.

Това означава, че недекларираните доходи на българите остават скрити за статистиката и може да се окаже, че благосъстоянието на българите изглежда по различен начин.

Георги Ангелов, старши икономист от институт "Отворено общество" обясни, че в строителния сектор работят около 200 000 души. Според данни на НСИ, средната работна заплата в сектора е 400 лв., но реално няма строителен работник, който да взима под 1000 лв. Това означава, че само от този сектор около 1.3 млрд. лева остават недекларирани. Същата е ситуацията в туристическия сектор, където официалната брутна заплата е 300 лв. В същото време няма сервитьорка или камериерка, която да се съгласи да работи за тези пари. В сектора работят 100 000 души, а недекларираните доходи възлизат поне на половин милиард лева.

Друг спорен момент в изчисляването на богатството на българите са приходите от чужбина. Те се пресмятат от БНБ по специална методология, която взима предвид минималната работна заплата в съответната страна, ограничен период от време и т. н. С други думи вместо изчислените от банката 1-1.2 млрд. евро, от чужбина у нас постъпват по-скоро 1.5-2 млрд. евро.