И шестият вот срещу кабинета не мина. Затова пък атмосферата в страната се нажежава - опозицията се активира, уличните протести вече са на старта. Ще успее ли тройната коалиция да удържи на натиска, г-н Доган?

Да, и шестият вот на недовериене мина, но това не значи, че като управляващи трябва да се успокоим. Следващите 4-5 месеца ще бъдат особено тежки за правителството. И за първи път в рамките на този мандат аз не съм спокоен, на моменти изпитвам дори тревожност. И причините са дълбоки. Първо, този вот е провокиран от евродоклада. За първи път ние имаме сканираща оценка от Еврокомисията (ЕК). И тя е сурова. Независимо от различните интерпретации на евродоклада истината е една - той представя изключително критичната нагласа на ЕК към нашата действителност по отношение спазване на правила и процедури, на критерии и формати, които взимат решения. Аз очаквах дори още по-строги оценки, директиви и препоръки. Не само защото Европа се намира в етап на автокорекции, в търсене на ефективния модул, който да продуцира сигурност на управлението на финансовите средства и ефективност на инвестиционните потоци. А и защото ние допуснахме достатъчно грешки, които се възприемат от ЕК като гафове и с които създадохме условия за резонанс на негативната енергия в ЕС по отношение на санкциониращи действия. И второ - ние показахме пред чиновниците от ЕК отсъствие на такива санкциониращи действия, комбинирани с възможност за автокорекции и самоконтрол. Ние все още не разбираме, че на техния език изискването за „коригиращи действия” означава промяна на структурата, на кадровия състав, предефиниране на функциите на даден орган и нов режим на работа с оглед оптимизирането на целия процес при усвояване на дадени средства.

Това включва ли оставки и наказания?

Естествено! Те ни дадоха достатъчно ясни индикации в рамките на техните правомощия.

А ние защо се ослушахме и продължаваме да се. ослушваме?

Направените промени в правителството след заседанията на тройната коалиция в Хисар (10 февруари 2008 г.-бел. авт.) и в Катарино (11 май 2008 г. - бел. авт.) бяха именно следствие от непокриване изискванията на ЕС за усвояването на тези средства. (На 22 април 2008 г. тройната коалиция взе решение за смяна на четирима министри: Румен Петков -на МВР, Нихат Кабил - на земеделието, Веселин Близнаков - на отбраната, проф. Радослав Гайдарски - на здравеопазването, и за създаване на нов вицепремиерски пост за еврофондовете, който пое Меглена Плугчиева - б. а.) Смяната на тези министри и назначаването на вицепремиер като нов орган, отговарящ за контрола, комуникацията и координацията с ЕК, са в отговор на настояването за т. нар. коригиращи действия.

Защо си отиде Нихат Кабил: не отговаря на европейските изисквания за усвояване на евросредства, не се справи с работата или защото злоупотреби?

Абстрахирам се от принципите за несправяне или за злоупотреба. Дори и те да отсъстват, има трети, особено важен принцип - да си адекватен, да си на равнището на компетентността, която изисква постът - в случая зададените параметри на ЕК.

Значи Нихат Кабил не е бил адекватен на компетентността, която изисква ЕК. Така ли?

Да, така е. Защото компетентността е за определено време и предполага саморазвитие. И тук искам да направя още една крачка. Нашите основни разминавания с очакванията на ЕК настъпиха след 1 януари 2007 г. До този момент включването ни в ЕС бе национална кауза. Казахме, че ЕС е европейският проект на България. И го приехме априори, инерциално. С какви ли не лобирания успяхме да се включим като реален член в европейската общност. След това настъпи едно ослушване, подценяване на проблема, което пороци немарливост и некомпетентност.

Типично по български! За кого конкретно обаче се отнася това?

Не само за народа, а за целия политически елит. Изпаднахме в успокоение, че „вече сме в отбора” и всичко е наред, което пък създаде условия за демотивиране как да играем в отбора. Просто застинахме. И всеки зачака потоците да потекат. Тотално подценихме проблема (особено в първите 6-7 месеца), че ние фактически не сме подготвени, че стоим в ЕС със скръстени ръце и чакаме някои друг да ни свърши работата. Така се породиха и още по-негативни явления като незаинтересованост, безхаберие, дори липса на стимул да бъдеш на равнището на ЕК от гледнаточка на комуникация, координация, контрол и развитие. Не осмислихме, че веднъж постигната, целта ражда друг хоризонт от нови цели, от нови проблеми, нови стратегии, мерки и задачи. Ние изпуснахме този момент. И това се оказа фатално за ситуацията към днешна дата.

Ако тогава имаше предсрочни избори, както някои в левицата настояваха, ако Станишев бе казал: „Коалицията изпълни задачата си да влезем в ЕС, сега имаме нови цели, за които ни трябва вашето доверие”, това нямаше ли да създаде нова енергия в обществото?

Да, такава идея имаше. Но аз съм убеден, че ако след януари 2007 г. бяхме направили предсрочни парламентарни избори, ситуацията в държавата нямаше да е по-добра от сегашната, напротив - щеше да е по-лоша.

Потвърждавате тезата, г-н Доган, че власт лесно не се дава, освен ако не затрещят камъни под прозорците на управниците.

Не, ще ви обясня защо мисля така. Подготовката и провеждането на избори губи от 3 до 6 месеца. В това време държавата спира да работи. На 1 януари 2007-а ние нямахме необходимия административен - Това е тъжният факт! Този проблем е изключително важен и с него ще се сблъска всяко правителство.

Но за него не се говори!

Това сериозно ме безпокои. Нормално е хората да не разбират къде е същината на проблема и затова част от негативните им реакции са справедливи. Но не е нормално това да не се разбира от т.нар. политически елит. Защото е фундаментален проблем. Ние живеем със самочувствието на нация с духовни параметри, с вековен стремеж към образование, нашето интелектуално КПД е по-високо от съседите ни и т.н. Но с тези с които кореспондираме в ЕК, ние говорим на различни езици, незаисимо че пращаме там хора с английски, френски и т.н. Това се оказва крайно недостатъчно. Когато комуникираме чрез Европарламента (ЕП), ние нямаме проблем в диалога, защото говорим на един политически език. ЕК обаче работи с технократски език. И разликата е огромна. В технократския език субектът е високопоставеният европейски чиновник! Той е друга субстанция, той не е политик.

И какво точно ни препъна, та да не можем да разберем технократските понятия, които са ги усвоили 500 милиона европейци?

Изследвах в детайли доклада на ЕК, опитах се да направя семантично сканиране, за да разбера, аджеба, къде ние сбъркахме. Проблемът не е само в липсващия административен капацитет, а и в непознаване на технократския език на ЕК. Това е система от понятия, категории и принципи, която включва познаване на нормативната база, точни експертни оценки, правила, процедури, технологии за усвояване; много ясно дефинирани мерки за „правилно - неправилно”, „ефективно - неефективно”, „оптимално - неоптимално”. И всичко това - проверяемо! Всичко трябва да отговаря на фактите и да показва истината! Принципът на верификацията е основен принцип на този чиновнически език, на който е написан докладът за България и който ние все още не владеем.

Значи всичко в докладите на ЕК и ОЛАФ е проверено. Вие слагате точка на различните тълкувания - ама това не е вярно…

Да. На технократски език подозрението е форма на съмнение. Съмнението е вече в сферата на недоверието. А недоверието е политическа реалност. Ако направите журналистическо разследване, ще видите каква е била кореспонденцията например между националния ръководител за еврофондовете (Димитър Ивановсни, зам.-министър на финансите, подкрепян от НДСВ - б. а.) и чиновниците в ЕК и ще разберете за какво разминаване става дума. Експертите от ЕК дават обективна оценка на една ситуация, дефинират мерките, които трябва да се спазват. Ние обаче не го правим.

Едва на третата година от управлението ли видяхте този провал, г-н Доган? Не е ли срамно това?

Ние дълго време нямахме реална комуникация с ЕК от гледна точка на тяхното очакване за задължително изпълнение на препоръките им. Типично по балкански си мислехме: „Е, нали сме вече равноправен член - може и да не ги изпълняваме. Нали имаме национален суверенитет!” И тук тотално се разминахме. Когато преди години ние говорихме, че членството в ЕС означава трансфер на суверенитет, мнозина не вникнаха в това. Днес на практика вече разбираме какво означава - слушкаш и изпълняваш! Не мислиш и не спориш! Защото си зависима страна. В комуникацията на нашите чиновници с ЕК има случаи на безпардонно спорене! Ние обвиняваме примерно чиновниците от ЕК, че те не са прави, когато харчим техните пари. Това е недопустимо! Някой да е разбрал по този начин критичните оценки в доклада? Никой! Нямаше едно изречение в дебата.

А къде е политическата ви отговорност за тази тежка ситуация?

Когато осъзнахме, че има дефект в комуникацията ни с Брюксел, веднага дадохме политически отговор с назначаването на вицепремиер за координацията с ЕК.

Но по-тежката оценка на ЕК е за ширещата се корупция по високите етажи на властта? Това е големият шамар за България, не толкова мързеливият и неподготвен чиновник!

Не. Не е така. Корупция има и в ЕС, и в ЕК. Големият шамар за България е за слабостта на административния капацитет. Корупционните практики са следствие, не причина. Един собственик би ли дал на некадърен администратор да управлява парите му? Явлението „корупция” означава също, че капацитетът ти не е достатъчен, за да контролираш целия процес.

Когато излязоха скандалите в пътния фонд, кабинетът се опита да ги неглижира. Ако Станишев бе заявил още в началото, че има конфликт на интереси и бе взел адекватни мерки, смятате ли, че докладът на ЕК щеше да има друг тон?

Може би. За европейците е важно да предприемеш бързи мерки. Те искат да видят адекватно коригиращо действие. Това включва и кадрови, и структурни промени.

Г-н Доган, хората казват: „Не ни интересува, че трите партии във властта за три години не си намериха адекватни чиновници, а само си деляха постове. Да си ходят, да дойдат нови!” Не разбирате ли, че нямате време за поправка?

От гледна точка на това мислене, хората са прави. Но какво от това? Правим предсрочни избори, идва ново правителство и пак до този проблем ще опре. Ако днес решим да отидем на избори, те ще са през ноември-декември. Това означава до края на 2008-а пълен банкрут на всички оперативни програми, партиите започват да се готвят за избори и държавата спира в положение „заспи”. После губим още шест месеца от 2009-а, докато се конструира новата администрация и докато новото правителство разбере за какво става въпрос. И те ще започнат от нула поради наличието на същата тази административна некомпетентност, която ние сега се опитваме да преодолеем. А лимитът за усвояване на структурните еврофондове е 2013 г.

Може и така да е, но с този нисък кредит на доверие как ще изкарате още една година?

Това е друго. Нашият основен пропуск, и грешка дори, е, че нямаме ефективна, адекватна връзка с медията, с обществото. Дори това, което сме постигнали, не можем да го опаковаме и да го предложим на хората. Всичко, което се прави в това отношение, е или случайно, или на парче. Ако имахме работеща стратегия, щяхме навреме да осъзнаем грешката си по отношение на ЕК.

Това говори за високомерие, за това, че сте си повярвали…

Възможно е. Споделям тези оценки, които звучат в обществото. Властта, когато поражда високомерие, задава началото на края. Вместо компетентност и по-агресивна политика, ние сме на пътя на самоуспокоението и оттам на самозаблуждението, че това, което правим, е правилно. И то си остана само за нас.

Излиза, че не приемате негативните оценки за политическото управление на страната? Критиките на опозицията са тежки.

Не сте права. Приемам тези оценки като справедливи, но съм убеден, че опозицията изобщо не е в час по тези проблеми, за които говорим сега. Смяната на властта по формулата „стани да седна” няма да реши въпроса, а ще коства година време застой на държавата.

Имам усещането, че вече няма кой да ви чуе. Нима не виждате желанието на опозицията да повтори 1997 г.?

Има желание за повторение на 1997 г., но реалностите са други. В страната няма политическа и икономическа криза. Днес българинът финансово е далеч по-добре от 1997-а. Не казвам най-добре. Но той иска да се съизмерва със стандарта на англичаните, холандците, французите, което просто е налудничаво. Нито работим като тях, нито нашата пазарна икономика е на техните години. Пословичното ни трудолюбие се оказа злокачествен мит! Разбирам недоволството, но какво може да се направи с тези възможности и с този материал, който имаме? Който има по-ефективна формула, готов съм да седнем и да говорим.

Каква е вашата точна оценка на управлението?

Ако е по десетобалната система - давам 6-7.

Тотално се разминавате с оценката на опозицията, която ви слага слаб 2!

Това е работата на опозицията - да отрича постигнатото от управляващите. Ние имаме луфт за още 3-4 единици и това е въпрос на мобилизация, на повече административна дисциплина, вкл. финансова, с търсене на персонална и съдебна отговорност.

Г-н Доган, май не се разбираме - Костов заяви, че вашето управление е мафиотско, и вече търси национално съгласие за сваляне на правителството!

Костов го прави умишлено. Ако трябва да търсим индикации за мафиотско управление, то беше по негово време. Днес с такива популистки квалификации уронваме престижа на страната. Ако има проблем, който действително е болезнен и тревожен, той е сринатият имидж и репутация на страната в западното съзнание. Това са злоумишлени действия - да очерняш страната си заради собственото си политическо его! Посочи конкретна личност, партия, група, но да кажеш, че страната ти се управлява от мафиоти… И кой го казва - Костов! Боже мой! Прости му…, ако можеш!? Опозицията има нужда от криза. Иначе тя не може да битува. А къде е визията им? Показаха ли визия как те могат да изведат страната на това ново трасе в условията на реално членство? Най-лесно е да създаваш бъркотия, евентуално вълна, която помита всичко, което е пожънато преди теб, и ти се явяваш на бял кон.

Възможно ли е през такава криза да минава възраждането на десницата?

Не. Това е самовнушение. Вместо да работят с електората и да решават проблемите на хората, те предпочитат най-лесното -яхваш недоволството. И кризата уж е готова. Но ако има криза и в капака на тенджерата? Кризата може и трябва да се управлява. Въпросът е да не прерасне в голямо сътресение и конфликт, защото европейският ни партньор ще ни се смее. С такава криза ние ще докажем, че не сме били готови за членство в ЕС.

Защо Костов тръгна да буни местната власт, след като няма нито един кмет?

Характерно за Костов е, че той чака някой друг да създаде кризисната ситуация и после се настанява в готовото гнездо. Така беше и през 1996-97 г. Ако сега усети кризисната вълна, ще видите с какво богопомазано желание ще се качи на белия кон, за да се върне. Нищо ново не виждам в него. Въпреки че, признавам, той се разви. Но откакто е в опозиция, Костов се стресна, получи някакъв особен дълбинен психополитически морален стрес, който му обърна кофражното скеле. Той е пример как не трябва да се прави политика. Да е жив и здрав!

А виждате ли Бойко Борисов като следващия премиер?

О, не! Изобщо не го виждам. За мен Бойко Борисов е типичният пример как един случаен човек, изградил се чрез пиар в медиите и чрез известни спонсорски действия от различни бизнесмени, стана едва ли не изразител на протеста, на надеждата. Борисов е съвсем случайна личност, която иска да гарантира собствената си сигурност и личното си битие чрез политиката.

Не се ли притеснявате, че след тези думи ще ви бутне оградата с барбекюто?

Ако Борисов действително е политик, няма да държи такъв език. За него политиката е нещо много желано. И колкото повече се заблуждава, че е достигнал това желано нещо, толкова то се отдалечава от него - политиката за него става все по-виртуална в битови измерения. Борисов е родено командирче, той е другото ,”Аз” на Костов. Двамата са равностойни в егоизма, суетата и самовлю-беността си. Но най-впечатляващата е приликата в диктаторските им маниери.

Притесняват ли ви предсрочните избори?

Не. Не ме притесняват. Притеснява ме нагласата за конфронтация в обществото. Притеснява ме създаването на кризи, което вече става правило в България. Това, което се прави в момента, не е по-различно от времето, когато СДС тръгна срещу д-р Желев, не е по-различно от 1996-97, когато Костов сложи синята лента на главата.

Това още повече ще усложни положението ви в следващата година. Усещате ли, че ви предстои мандат по корем?

Мандат по корем в конкретен план означава много работа. Това, което сме вършили и постигнали за три години, ще ни се стори само увертюра на това, което ни предстои като проблеми. Трябва да покажем пред ЕК коригиращи действия на всички нива - на министерства, агенции, дирекции. Ние може да не участваме в следващото правителство, но аз искам да излезем от властта със самочувствието на професионалисти, които са се справили с тежката ситуация. За мен това е голямото предизвикателство в следващата една година. Нямаме право на почивка. Нямаме право на пропуск. Правителството трябва да мине на ръчно управление -с изключително активното действие и отговорност на премиера и на всички възможни етажи под него. Ситуацията може и трябва да се управлява без драматизъм. Нямаме право на застой и отстъпление! Защото зад нас е Брюксел, а цената е европейският проект на България!

Валерия Велева, в-к Труд