Мокра пръст, бетон, желязо, цветя, отворена кутия цигари "Марлборо" със запалка с лика на Че Гевара...

Такава картина ме среща рано сутринта на паметника на трагично загиналите на днешния ден преди 13 години на Околовръстното шосе край "Люлин" 14 войници от транспортни войски. Няма почетен караул за изгорелите при зверската катастрофа войничета. Но има 14 гладиоли, грижливо разстлани пред мраморната плоча с имената на загиналите. А в рамките на няколко години след катастрофата караул стоеше на пост на днешния ден край паметника, символизиращ чрез бетона и желязото тежката катастрофа, в която 14 млади живота бяха погубени по неизяснена и до днес вина и причина.

По Околовръстното шосе преминават стотици коли, камиони, автобуси. Хората от тях хвърлят по едно око към мемориала. Някой знае, друг не, какво е станало на това място. Някой се присеща на само на ум, друг казва полутихо "Тук изгоряха войничетата". А в съседство продължава да се строи магистрала.

Паметникът беше в нейното трасе и затова в средата на юли беше преместен с около 100-на метра в посока кръстовището на "Люлин" и "Филиповци". Запазен е в цялост, дори желязната конструкция е пребоядисана. Но нечии ръце са "украсили" мемориала с надпис Турция и знамето на южната съседка на България. Вярно, надписът не е с размерите на билборд. Не е и от лицевата страна на паметника, а на гърба в единия край, издълбан върху бетонна замазка. Но се вижда при обиколка. Стои не на място, дори грозно. Какво ще да значи и с каква цел е издълбан. Та това е паметник на български войници, издигнат на българска територия. Някаква маркировка ли ще да е изписването. Как до го приемам? Като кучетата, които препикават територията си или като запазена марка?! А управителят на строителите на магистралата от турската компания "Мапа чингиз" г-н Динчер обеща да прати някой да замаже надписа. Сам го определи като недопустимо деяние. Обеща го четири дни преди днешната годишнина. Но не изпълни обещанието си. Вероятно, защото не допусна негов служител да има пръст и че може би е провокация, защото "в близост има махала". Само дето пропусна да каже, че паметникът на войничетата и "махалата" (вероятно е имал предвид Филиповци) са цели 13 години в близост и такава провокация нямаше.

14-те гладиоли не останаха сами. Компания им правят и други цветя и венци. Поставиха ги от "Транспортно строителство и възстановяване", приемник на Транспортни войски. Тихо, без камери и светкавици. Може би така е по-добре. От там се ангажираха да заличат надписа на гърба на войнишкия мемориал, след ката ги сигнализирахме. Надежда има, че ще го сторят. За честта на българския пагон и в памет на нашите войници.

(Източник: Дарик)