Използвайки безпрецедентна сила - танкови дивизии, елитни специални части и авиация, Русия за три дни безмилостно смаза опита на Грузия да си върне контрола над сепаратисткия регион Южна Осетия. В неделя Тбилиси официално обяви, че спира бойните действия и де факто капитулира.

За това допринесе както непропорционално голямата сила, която Русия употреби в сухопътния конфликт, така и спекулациите за морска блокада на грузинската черноморска граница. Москва обяви, че е получила съобщението, но ще продължи с военните действия, защото Грузия все още не се е изтеглила.

В интервю за германския в. "Райн цайтунг" грузинският президент Михаил Саакашвили заяви, че Кремъл възнамерява да окупира цяла Грузия, за да контролира енергийните трасета от Централна Азия към Европа и за да смаже демокрацията в региона.

Разправата с плахия опит на Грузия да си върне Южна Осетия беше ръководен лично от премиера Владимир Путин, който в събота пристигна със специален полет от Пекин в столицата на съседната Северна Осетия - Владикавказ. Неговият приемник в Кремъл Дмитрий Медведев пък даде зелена светлина за използването на сила срещу чужда държава. "Мой дълг като държавен глава е да защитавам руснаците", заяви в телевизионно обръщение Медведев.

Това беше достатъчно, за да може 58-ма армия под командването на ген.-лейтенант Анатолий Хрулев да нахлуе. Руската инвазия с танкове, самолети и 10 000 "зелени барети" беше допълнена и от другата проруски настроена сепаратистка област в Грузия - Абхазия, която обяви всеобща мобилизация с мотива да се защити от грузинско нападение.

Руската финансова-аналитична агенция РБК привидя специален план на Пентагона в разгарянето на поредната война в Кавказ. Според нея президентът Саакашвили не случайно е заповядал военна кампания в навечерието на откриването на олимпиадата. Той е бил посъветван от американски инструктори да приложи хърватския план "Буря", чието изпълнение позволи на Загреб да си върне контрола над Сръбска Краина през 1995 г.

Тезата за плана на Пентагона се поддържа и от председателя на комисията по въпросите на сигурността в руската Дума Владимир Василиев. "Без Америка Грузия не би могла да извърши нищо подобно", заяви той. За съжаление стечението на военните действия не потвърдиха спекулациите на Москва. Въпреки първоначалния успех и превземането на столицата на Южна Осетия Цхинвали Грузия беше принудена да се изтегли.

Броят на пострадалите също е предмет на спекулация и от двете страни. Русия съобщава за не по-малко от 2000 души убити и поне 30 000 без покрив в Южна Осетия. Данните на лидерите на сепаратистката област сочат 1400 убити от петък насам. Грузия твърди, че убитите от нейна страна са само 129, а други 748 са ранени. АП смята, че последните данни са валидни може би само за грузинския град Гори, който през уикенда стана мишена за руската авиация и артилерия.

Ройтерс съобщава са 30-40 убити и около 200 ранени грузински войници. Според официални източници от ООН бежанците от Южна Осетия са между 2400 и 5000. Грузия твърди още, че руски самолети са обстрелвали петролопровода Баку - Тбилиси - Джейхан, но не са го повредили. Азерският петрол обаче спря заради руските бомбардировки на грузинските черноморски пристанища.

През изминалите 72 часа на войната Русия и Грузия взаимно се обвиняваха за нейното начало, а САЩ и НАТО призоваха грузинци и сепаратисти да седнат зад масата на преговорите. Пожелал анонимност представител на алианса, пък заявил пред АФП, че има реална опасност Кремъл да използва военния конфликт, за да преначертае границите в Кавказ.

 

Лаша Тугуши, главен редактор на в. "Резонанс": Бием се срещу съветския империализъм Каква е ситуацията в Грузия? - За съжаление Русия воюва срещу Грузия. Водим тежки и трудни боеве. Руски самолети летят над нас и ни бомбардират. Москва вече не е посредник, а избра да бъде страна в конфликта между Грузия и Южна Осетия. Необходим е нов посредник за конфликтите ни с Южна Осетия и Абхазия, след като Кремъл реши да воюва срещу нас. Да очакваме ли разрастване на конфликта и в Абхазия? - Този сценарий е напълно вероятен. Абхазките власти вече обявиха мобилизация. Трябва ясно да кажем, че не местното население от двете области, а руската армия воюва срещу нас. Има достатъчно доказателства, че срещу грузинските градове стрелят руските танкове, оръдия и специални части. Руският флот ни налага морска блокада. Войната създава опасен прецедент за поведението на Москва в Кавказ, а и изобщо в бившето постсъветско пространство. Войната няма ли да попречи на интеграцията ви в НАТО и ЕС? - Ни най-малко. Ние проведохме референдум и народът ясно се изказа за евроатлантическата ни ориентация. След гласуването и западните ни партньори започнаха да разбират нашите проблеми с Абхазия и Южна Осетия. Ясна подкрепа получихме и на срещата на НАТО в Букурещ, но след нея започнаха проблемите ни с Русия. Оттогава Кремъл дрънка оръжие и прави провокации. Москва не може да се примири, че Грузия избра Европа. Ние имаме стратегическо положение в размирния Кавказ, партньор сме на ЕС и САЩ при изграждането на нови енергийни трасета от Средна Азия, а това, изглежда, Русия не може и не иска да преглътне. За съжаление в Кремъл е налице и ментална изостаналост. От редакционните коментари на водещи руски вестници ясно се вижда, че Москва не е приела, че СССР вече не съществува.

 

Александър Какулия, изп. директор на радио "Зелена вълна": Навсякъде цари хаос Какво е положението в Грузия? - Води се война. Руски самолети бомбардират страната. Навсякъде цари хаос. Властите нямат планове за евакуация, а самите грузинци не знаят какво да правят при бомбардировките. Никой не знае къде са бомбоубежищата или къде да се крие. Управляващите не съобщават какво трябва да се направи при обстрел. Въведено е военно положение и на медиите им е трудно да работят.  Има ли информационно затъмнение? - По-скоро се води информационна война. Националната агенция "САКИНФОРМИ" и националната телевизия съобщават за ставащото, от чуждите е достъпна единствено Би Би Си, но тя използва наши източници на информация. Кога ще приключи конфликтът? - За съжаление смятам, че бойните действия няма да приключат скоро. Странно е защо Съветът за сигурност на ООН не прие декларация за спиране на огъня. Вижте, и Абхазия обяви всеобща мобилизация. Най-важното условие за спиране на конфликта е смяната на руските сини каски с европейски сили или с мандат на ООН. Само по този начин може да се спре разрастването на конфликта. Носят се различни слухове, че контингентът от Ирак също ще бъде включен в боя. Може ли войната да попречи на плановете на Грузия за НАТО и ЕС? - Не смятам, защото това беше планирана война. Смятам, че неофициално и НАТО, и ЕС, и САЩ бяха наясно, че сблъсъкът е неизбежен. През последните седмици в Тбилиси неофициално се знаеше, че най-късно в средата на август ще има военен конфликт. Какво бъдеще очаква Южна Осетия и Абхазия след края на конфликта? Говори се за косовски сценарий. - Не смятам, че косовският вариант е приложим, защото той не се ползва с подкрепата на САЩ и ЕС. И двете области ще останат в Грузия, но ще се ползват с широка автономия. Смятам, че това го знае и Русия.

Регионът Южна Осетия е с площ от 4000 кв. км и население от около 70 000 души. Разположена е на стотина километра северно от Тбилиси в южните склонове на Кавказ. Отцепи се от Грузия след разпада на СССР. Жителите на Осетия говорят език, близък до фарси, но са източноправославни. Те твърдят, че насила са присъединени към Грузия по съветско време, и искат самоопределение. Над две трети от годишния бюджет на областта, който е около 30 млн. долара, идва пряко от Москва. Над 90% от жителите имат руски паспорти и ползват като валута руската рубла. "Газпром" строи нови тръбопроводи на стойност над 600 млн. долара, за да снабдява региона.

 

Хроника на конфликта Ноември 1989 г. - Южна Осетия обявява автономия в рамките на Грузинската СССР, последват три месеца престрелки. Декември 1990 г. - Започва военен конфликт, приключил чак през 1992 г. Юни 1992 г. - Сключено е примирие с руско участие и се формират тристранни мироопазващи части. Ноември 1993 г. - Южна Осетия гласува своя конституция. Ноември 1996 г. - Избран е първият президент на областта. Декември 2001 г. - За президент е избран Едуард Кокойти, който иска Русия да признае независимостта на областта и да я приобщи към територията си. Ноември 2006 г. - На референдум Южна Осетия подпечатва раздялата си с Грузия. Тбилиси отвръща, че Русия тика региона към война. Юни 2007 г. - Започват спорадични престрелки по границата. Март 2008 г. - Южна Осетия иска международно признание на независимостта си след отделянето на Косово. Април 2008 г. - Отхвърлено е предложение на Тбилиси за широка автономия.