Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2008 20:56 - Новият посланик на САЩ в България: Нанси Макилдауни
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 854 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.08.2008 21:00


На 22 февруари 2008 г. (петък), Българската телеграфна агенция и всички български интернет медии, „подхванаха" и разпространиха новината, съобщена предишния ден (четвъртък) в Интернет сайта на Белия дом -  президентът на САЩ Джордж Буш предлага Нанси Макилдауни (Nancy McEldowney) от щата Флорида за посланик на Съединените американски щати в България. 

image 
Nancy McEldowney

Според посочената информация, Нанси Макилдауни е дипломат от кариерата, дългогодишен член на дипломатическата служба на САЩ.

Дипломатическата й кариера започва през 1988 г. В момента е част от т. нар. „Старши дипломатически състав" - „Senior Foreign Service".

Номинацията за посланник в България я заварва на поста заместник на посланика на САЩ в Турция.
Преди това тя е замествала посланика на САЩ в посолството в Азербайджан.

В малко по-далечното минало е била директор по европейските въпроси в Националния съвет за сигурност към президента на САЩ.

Нанси Макилдауни поема своите отговорности като заместник ръководител на дипломатическата мисия на САЩ в Баку през Август 2001 г. През юни 2005 г., става заместник ръководител на дипломатическата мисия в Анкара. Тя също така е работила в американските посолства в Бон (Германия) и в Кайро (Египет).

Била е в състава на Делегацията на САЩ по време на преговорите за ограничаване на сратегическите въоръжения (Strategic Arms Reductions Talks) със Съветския съюз, провеждани в Женева (Швейцария).

В Държавния департамент тя е работила с екипа на заместник държавните секретари, във „фронт офиса" на Европейското бюро, в офиса по въпросите на европейската сигурност, както и в офиса по съветските въпроси.

В Пентагона, Нанси Макилдауни работи в офиса по руските, евразийските и източно-европейските въпроси, в рамките на офиса на военния министър.

Макилдауни е получила бакалавърската си степен в Ню Колидж (New College) и има две магистърски степени - от Колумбийския университет (Columbia University) и от Националния университет за отбрана (National Defence University).

Нанси Макилдауни е награждавана с Висшата почетна награда на Държавния департамент (State Department"s Superior Honor Award) по четири повода.
Тя също така е получила Синклеровата награда за лингвистика (State Department"s Superior Honor Award) и наградата за „изключително писане" на Националния колеж по военни въпроси (State Department"s Superior Honor Award).

Новата посланничка в София е родом от Флорида, омъжена е за Тим Хейс (Tim Hayes) - пенсиониран пилот от военновъздушните сили на САЩ и има две дъщери - Джесика (Jessica) и Алиса (Alyssa).

Семейството им е резервирало домейн за сайт в Интернет, на който се очаква в скоро време да започнат да публикуват текстове, които отразяват събития и случки, които са важни за тях.
Може би, това е първият „дипломатически семеен блог" в Интернет!

Какво можем да кажем за очаквания нов посланик на САЩ в София. Очевидно във Вашингтон очакват определено динамизиране на българско-турските отношения и изпращат в София много подготвена специалистка по турско (тюркско) говорящите държави.

Престоят на Нанси Макилдауни в Баку и в Анкара не е бил никак лесен. Може де се каже, че ни изпращат дама, която има опит в даването на отговори на трудни въпроси.

Макилдаун е имала „удоволствието" да обяснява на азербайджанската общественост, защо азери отиват да воюват в Ирак.
Също така, тя е имала нелеката задача да защитава американската позиция пред турските власти и пред турската общественост във връзка с посрещането на Месут Барзани - кюрдският лидер от Северен Ирак, в Белия дом от Президента Буш, както и по повод приемането от страна на Конгреса на САЩ на закона, признаващ геноцида над арменците през Първата световна война.

На 14 август 2003 г., посолството на САЩ в Азербайджан има повод за особена гордост - бившата съветска република е първата преобладаващо мюсюлманска държава, която решава да изпрати свой контингент в състава на стабилизационните сили под американско ръководство в Ирак.

Сто и петдесет азербайджански войници си стягат багажа, за да отлетят за Ирак през Кувейт. Първоначалната уговорка е азерите да останат за шест месеца, заедно с войници от още над 20 националности.

До този момент Азербайджан вече е участвал в мироопазващи мисии в Косово и в Афганистан. Но изпращането на азерите в Ирак е абсолютен прецедент сред мюсюлманските нации.
Както южните съседи на Азербайджан - иранците, азерите са преимуществено мюсюлмани от шиитското течение в исляма.

До този момент всички преобладаващо мюсюлмански държави са се въздържали да изпращат войски в Ирак, изтъквайки като аргумент политическата и религиозната деликатност на случая.
Някои мюсюлмански държави са заявили готовност да изпратят войски в Ирак в случай, че действат под флага на ООН.

Американското правителство отпуска един милион долара за закупуване на каски, палатки и друго оборудване за нуждите на азербайджанската военна мисия.

Изявлението на американското посолство в Баку е направено от Нанси Макилдауни - „charge d"affairs" в дипломатическата мисия на САЩ.

В него се казва, че „мсюлманската традиция и култура на азербайджанските бойци, ще им служи добре, тъй като те ще защитават свещенни места и важни културни центрове в Ирак и ще им помогне да донесат мир и стабилност в региона".

Към този момент, Азербайджан вече е бил подкрепил интервенцията в Ирак в рамките на т. нар. „коалиция на желаещите", като е дал възможност на американските военно-въздушни сили да ползуват въздушното пространство на Азербайджан.

Френската информационна агенция (AFP) цитира говорителя на министъра на отбраната на Азербайджан, който е заявил, че „мисията на азерите в Ирак е много важна и показва, че Баку и Вашингтон действат в стратегическо партньорство, което отива оттатък сътрудничеството в добива на нефт и газ".

В Азербайджан, Нанси Макилдауни следи от близо всички възможности за оказване на помощ на изграждането на гражданско общество и на свободни и демократични медии. Тя се включва в различни инициативи в тази насока.

Така например, между 1 октомври 2001 г. и 30 септември 2002 г., „Интернюз - Азербайджан" (Internews-Azerbaijan) осигурява на местните медийни организации значителна техническа и консултантска помощ, която включва:

  • 11 обучителни курса, от които седем краткосрочни (по-къси от седмица) и четири продължителни (по-дълги от седмица);
  • 7 мениджърски консултации „на място";
  • обслужени са 10 телевизионни компании и един пресцентър, като 202 души са обучавани на 22 работни места, оборудвани за целта;
  • Само през 2002 г. са обучени представители на 9 телевизионни компании и на 4 теле-радио компании. Две компании са участвали в обучението за първи път;
  • От обучените журналисти и служители, 39 % са били жени, 30 % са били повторно обучавани за постигане на по-високо ниво на квалификация.

Нанси Макилдауни се включва лично в процеса на медийно обучение. Тя консултира петдневен „уъркшоп" по проблемите на половете (Gender Issues).
В екипа й са участвали още Рахман Бадалов (доктор по социология, специалист в сферата на проблемите на половете), Али Абасов (ръководител на департамента за изследване на половете в Академията на науките), Гюлнара Мамедова (OSI-AF, Gender Program Officer), Зейнал Мамедлъ (продуцент в Интернюз).

Работата с медиите очевидно е била приоритет и е отнемала много време на заместник-посланичката на САЩ в Азербайджан.

По време на престоя си тя е сезирана по най-различни въпроси, свързани с медийни проблеми.

В Азербайджан, местните медии спонтанно да й възлагат ролята на „арменския поп", или както е модерно да се казва - на своеобразен чуждестранен „омбудсман", като й се оплакват от всякакви нарушения и натиск от страна на властите, както и при възникващи вътрешни конфликти в новинарската общност.

Нанси Макилдауни полага усилия и за осигуряването на доброволци от САЩ, които в рамките на Корпуса на мира да подпомогнат различни образователни дейности в Азербайджан.

На 4 октомври 2003 г., медиите съобщават, че тя, в качеството си на Charge d"Affair на американското посолство, е оповестила, че първата група от доброволци от Американския Корпус на мира скоро ще пристигне в Азербайджан.

Предвидено е първата група да се състои от 30 доброволци, които да преподават английски език в прогимназиите в различните региони на страната.
Те също така се очаква да подпомагат повишаването на квалификацията на учителите и ще подготвят методики за преподаване в учебните центрове.

Според Стефан Зодров, директор по програмите и планирането, доброволците ще получават американски стипендии, които да покриват разходите им за настаняване и храна.
Доброволците ще живеят вразличните региони на страната. В течение на 11 седмици те са щели да изучават азербайджански език и култура, след което са щели да работят в страната в течение на две години.

На същата дата, Макилдауни прави прогнозата, че до края на годината в Азербайджан ще работят над 100 доброволци от Корпуса на мира.
По онова време, Корпусът на мира оперира в Армения, Грузия, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан, Тюркменистан, Молдова и Украина .

Целият престой на Нанси Макилдауни в Анкара преминава в полагане на непрекъснати усилия за пресичане на всякакви поводи за недоверие между турската страна и САЩ.

Би могло да се каже, че тя участва в цяла сага от събития, насочени към възстановяването на позагубеното доверие между турската общественост (и в известна степен - турският политически елит) и американската страна.

Задачата не е лесна, защото, както ще се види по-долу, „чуваемостта" не е добра и посланията трябва да бъдат повтаряни по няколко пъти, за да бъдат чути и интерпретирани правилно от медиите, турските анализатори и обществеността като цяло.

В работата й, несъмнено й помага ораторското майсторство, с което тя многократно успява да грабне вниманието и да спечели сърцата на турската аудитория.

Ето един пример от риториката на Нанси Макилдауни - нейна реч, произнесена при откриването на изложба, посветена на приятелството между Турция и Съединените американски щати на 4 май 2007 г.

„Добро утро. Искам да започна като кажа здравейте и добре дошли на всички. Много съм щастлива да бъда тук. Особено съм доволна и ми е оказана голяма чест да бъда днес заедно с кмета Gokcek, който е направил такива чудесни неща за град Анкара.

Ние сме тук тази сутрин за да открием фотоизложба, посветена на сто години приятелство между Съединените щати и Турция.
Ние сме много благодарни на всички наши турски партньори, които осигуриха тези фотографии. Ние сме особено благодарни на кметството, което направи тази изложба възможна, предлагайки ни това прекрасно пространство.

Целта на тази изложба е да помогне да съживим човешката съставка на връзката, съществувала толкова дълго между двете ни страни.
Изложбата е оформена така, че да покаже реалните хора, като Вас и мен, акто и всички други, които са допринесли за това, което  е станало истинско историческо приятелство и партньорство.

Дотолкова, доколкото обектът на тази изложба е приятелството, искам да Ви каже нещо много на кратко за природата на това приятелство.
Между нашите две страни съществуват и общи интереси и споделени ценности. Но в самия корен на нашето партньорство са взаимното уважение и доверие.
Като представител на правителството на Съединените американски щати, за мен е голямо удоволствие да изразя огромното уважение на американското правителство към великата турска нация, към турския народ и към многото удивителни неща, които са били постигнати тук в Турция.

Ние сме били заедно и сме срещнали в лицето много трудни предизвикателства. Ние бяхме заедно със своите войници в Корейската война.
Ние бяхме солидарни по време на Студената война. Ние имаме съвместни сили, разположени по света.
Но също така, ние стоим заедно срещу още по-труден противник и това е тероризмът.

И тъй като ние заедно се сражаваме с тероризма, искам да заявя много ясно, че не може да има двойни стандарти и че не можем да правим разлика при усилията, които заедно полагаме в борбата с този общ враг.
Турция протегна ръка за партньорство на САЩ след 11-ти септември и ние протягаме ръка за партньорство на Турция днес в борбата срещу терористичното насилие, което произтича - нека няма никакво двусмислие - от терористичната организация РКК.

Така че, независимо дали взривовете избухват в египетския курорт Шарм-ел-Шейх, в турския курорт Чешме или в столицата на Великобритания - Лондон, Турция и Съединените щати са обединени в солидарността си.
Ние сме обединени от определеността на позициите си.
Ние няма да допуснем приятелството ни да отслабни и няма да бъдем разделени, докато работим заедно, за слагане на край на насилието и тероризма и за защита на сигурността на своите народи.

Така че, доколкото сега ние стоим стоим едни до други, аз се надявам, че днешната изложба, която е пред Вас, която представя изминалите сто години приятелство, ще бъде разширена през следващите сто години.
Приятелството ни ще укрепва и няма да има нищо, което да ни раздели и нищо, което да отслаби нашата солидарност. Сега за мен е голяма чест да отстъпя трибуната на един забележителен лидер и скъп приятел. Благодаря Ви много!"

На 9 август 2005 г., след телефонен разговор с министър председателя Ердоган, Нанси Макилдауни прави следния коментар за медиите, в който се заключава цялата й политическа философия:

„Първото и възможно най-важно нещо, което искам да подчертая е желанието на правителството на Съединените щати да задълбочи и да укрепи партньорството, което съществува между нашите две правителства - Турското и американското, както и да укрепим партньорството между американския и турския народ ...
Турция и Америка си сътрудничат по целия свят в борбата с тероризма, където той се появи.
Турските сили, току що окомплектоваха своя втори състав за операциите на ISAF в Афганистан, а също така са ангажирани на Балканите и на други места по света за да помагат да постигнем общите си цели".image



На 16 август 2005 г., вестник „Тюркие" коментира, предаденото от Нанси Макилдауни писмо до министър председателя на Турция - Реджеп Тайип Ердоган, в което се изразява волята на американската страна за развитие на връзките и сътрудничеството между САЩ и Турция във всички области със стратегическа перспектива.

В писмото си, президентът Буш потвърждава своята подкрепа за членството на Турция в Европейския съюз и за прекратяване на изолацията на кипърските турци.
Той прави оценката, че САЩ смятат ПКК за „терористична организация на убийци".

В писмото си Буш постулира, че борбата срещу тероризма е особено важна и че Съединените щати са готови на широкообхватно сътрудничество за неговото прекратяване. Буш още веднъж подчертава, че САЩ стои до Турция в борбата срещу тероризма.

На 25 август 2005 г., Нанси Макилдауни прави още по-силен анонс в посока на желанието на САЩ да постигнат сближаване с Турция на базата на съвместни действия срещу Кюрдската работническа партия (РКК), обявена от турската страна за терористична организация.

Единственото, за което тя пледира извън тезата, че РКК трябва да бъде ликвидирана, е искането за известна отсрочка от турска страна.

Тя заявява, че САЩ са готови да работят заедно с Турция за елиминирането на незаконната Кюрдска работническа партия в Северен Ирак, като предлага Анакара да запази спокойствие, докато трае общата работа по въпроса.

Макилдауни прави тези изявления по време на посещение при държавния министър Кюршад Тюзмен.

Турция оказва силен натиск САЩ да предприемат конкретни стъпки срещу няколко хилядите бойци на РКК в Северен Ирак, но иракските и американските власти си дават сметка, че трябва да действат в обстановка, в която и без това са силно ангажирани с огромната несигурност на политически преходен процес в Ирак.

В качеството си на Chargй d"Affaires в посолството на Съединените щати, Макилдауни заявява, че проблемът с РКК е много труден и сложен и заявява, че САЩ ще направят всичко възможно за да се справят с него.

Тя казва „между другото", че Турция е малко нетърпелива, настоявайки за незабавни действия срещу незаконната групировка, но Вашингтон разбира това чувство на нетърпение.

Бойците на РКК проникват в Турция от своите бази в Северен Ирак месеци на ред.
Турските лидери заплашват иракските и американските власти, че ако те не изпълнят отговорностите си и не бъдат предприети мерки срещу РКК, Турция ще се възползува „от правото си да проведе военни операции на територията на Ирак".

На 14 септември 2005 г. медиите в Турция разгласяват, че Нанси Макилдауни, официално е заявила, че „Кюрдската работническа партия - РКК е организация на убийци".

Отзвукът в турския периодичен печат и електронни медии е огромен, още повече, че моментът на изпращане на подобно послание е специално подбран.

Поднасяйки венец на Паметника на падналите за Турция в Кечиюрен (Keзiцren) на четвъртата годишнина от атаките, проведени на 11 септември 2001 г., тя произнася следното на чист турски език:

„Бих искала да говоря пред Вас от цялото си сърце, защото днес съм тук като близък и лоялен приятел - на Вас и на Турция".

Макилдауни е продължила словото си, като е изложила позиция относно тероризма на Кюрдската работническа партия (РКК) и за тероризма въобще. Тя е прлодължила с думите:

„Американците са заедно със своите турски братя в заклеймяването на терористичната организация РКК и извършваните от нея убийства. Заедно ние ще открием и ще унищожим тези терористи, точна така, както правим в момента с Ал Кайда".

Ефектът от казаното е бил огромен, защото то е произнесено от официален американски представител.
Както пише турският журналист Орхан Килерджиоглу в "Turkish Daily News":

„Това напълно неочаквано изявление изглежда разпръсква някои от съмненията, които имахме.
Съединените щати е първата страна, която поставя РКК в своя списък на терористичните организации. Това е страна, която се бори с терористите и тероризма, и тя получи най-тежкия удар от тях с атаките, състояли се на 11 септември. САЩ също така искат да поемат водачеството в глобалните усилия за елиминиране на тероризма.

Изявлението на Макилдауни идва тъкмо на време. Това беше реч, пълна с емоции, въодушевление и кураж, която накара всички да застинат и да изслушат това, което тя имаше да каже.

Тази реч, заедно със състоялата се наскоро визита на американски генерали, накара някои хора да се чудят, дали няма промяна на политиката на САЩ по отношение на РКК. Само времето ще покаже. Трябва да изчакаме и ще видим.

Съединените щати, които в момента се опитват да поправят пораженията, нанесени от урагана Катрина, срещат много препятствия. Едно нещо е сигурно. То е отговорността на Турция, да се противопостави на тероризма.

Планинският терен, съчетан с тактиката на РКК - „удряй и бягай", направиха тази задача много трудна. Със сигурност е необходимо силите на сигурността да бъдат подкрепени в борбата им с РКК с правилните законови мерки. Натискът от Европейския съюз и собствените късогледи пропуски на правителството доведоха до забавянето на прилагането на тези мерки.

Сигурността на Турция винаги е висшият приоритет. Нашата „чупливост" в момента се дължи на Европейския съюз. Всички взети мерки, трябва да бъдат подкрепени чрез разширяване на международното сътрудничество.

Или както Chargй d"Affaires Макилдауни каза - „Заедно ще открием и ще унищожим тези терористи". "

Твърдението на журналиста, че изявлението на Макилдауни е неочаквано е в някаква степен странно, защото то е предхождано от други изявления на Президента Буш в този дух, но то е показателно за „степента на чуваемост" в турските медии и сред турската общественост, когато националистическото напрежение нарастне.

Предпазливата уговорка, че „времето ще покаже", получава своя отговор няколко дни по-късно.

На 18 септември 2005 г., турските медии гръмват, разпространявайки новината, че Турция и Съединените щати поставят началото на нова инициатива за изолиране на терористичните групи в Северен Ирак.

Вестниците съобщават за тайна среща на турски и американски служители от сферата на сигурността, дипломати и юристи, състояла в Анкара.
Доколко можем да наречем „тайна" среща, за която на другия или на по-другия ден съобщават вестниците и електронните медии е тема за друга дискусия ...
Още повече , че след „тайната" среща, дипломатите започват „да си споделят" с представителите на медиите.

Така например един от дипломатите, участвали в срещата, споделя с TNA, че „страните са си разменили разузнавателна информация и работят над всеобхватно досие на РКК, включващо финансирането, пропагандата и логистичната подкрепа за организацията в Европа".

Особено добре за ушите на турската публика е прозвучало изявлението на неназования но приказлив дипломат, че „ще последват съвместни усилия с Европейските съюзници за пресичане на финансирането на РКК и за арестуване на поддръжниците й".

Смята се, че инициативата на Турция и САЩ за засилване на борбата с РКК, идва след посещение на шефа на Върховното обединено командуване на американските сили в Европа - генерал Джеймс Джоунс (U.S. Supreme Allied Commander, Europe Gen. James Jones).

Източници, близки до турското военно министерство са съобщили, че двете страни са се съгласили, че военните операции срещу РКК в Северн Ирак са били неефективни до този момент.

Военният ръководител на Кюрдската работническа партия (РКК) в Северен Ирак - Мурат Карайълан (Murat Karayilan) е заплашил с провеждането на повече атаки в Западна Турция в случай на военна операция срещу РКК в Ирак.
Той отправя призив към САЩ да започнат преговори с РКК в интервю за намиращата с в Германия „Mesopotomia news agency".

Отговорът на Макилдауни е: „Ние не преговаряме с терористи". Тя е добавила, че не разполага с каквато и да е информация, че когато и да е се е провеждала някаква среща между представители на САЩ и терористите от РКК.

В качеството си на Charge d"Affaires, Нанси Макилдауни се среща с представителя на турското външно министерство - посланник Наби Сенсой (Nabi Sensoy) и заявява след проведената среща, че двете страни ще полагат съгласувани усилия за да се борят с групите, поддържащи РКК.
Макилдауни не дава на журналистите абсолютно никакви допълнителни подробности.

Дипломатическите източници информират TNA, че усилията ще бъдат фокусирани главно върху пресичането на финансовите източници на РКК в Европа и че в течение на седмица, американски и турски представители са имали поредица от срещи, включително и много важна среща във финасовото министерство.

Също така, изтича информация, че двама високопоставени служители Karen Hughes от отдела за публична дипломация и обществени дела при Държавния департамент и Robert Joseph  от отдела за контрол на въоръженията и международна сигурност при Държавния департамент ще посетят Анкара до няколко дни.

Усилията на Нанси Макилдауни са меко казано затруднени от търканията, възникнали между Турция и САЩ във връзка с подхода им към установилата се кюрдска автономия в Северн Ирак и контактите на Белия дом с кюрдските лидери от иракския север.

Турция недвусмислено демонстрира неудоволствието си от начина, по който Месут Барзани - лидерът на Демократичната партия на Иракски Кюрдистан е бил приет в Белия дом от Президента на САЩ - Джордж Буш.

imageСпоред едни източници (електронни сайтове) - на 27 
октомври 2005 г., според други (вестник „Хюриет") - на 30 октомври 2005 г., Нанси Макилдауни - Charge d"Affaires в посолството на САЩ е била повикана във Министерството на външните работи на Турция, където турският заместник - секретар Наби Сенсой (Nabi Sensoy) официално е поискал обяснение в качеството на „чий президент", Месут Барзани е бил приветстван в Белия дом. Сенсой е предупредил Макилдауни, че подобна практика застрашава единството на Ирак.



                                                                                                          26 октомври 2007 г. - Нанси Макилдауни пристига за участие в среща между Иракска военна и разузнавателна делегация на високо равнище и представители на турските власти, за да обсъдят нарастващата криза около базираните в Ирак кюрдски възстанници - след заплахата на Турция да премине границата и да започне военна офанзива.




Турската страна е допълнително нервирана от факта, че на гранично - пропусквателния пункт „Халил Ибрахим" е било издигнато знамето на Демократичната партия на Иракски Кюрдистан. Както пишат турските вестници, Анкара видимо е разстроена от посещението на Барзани в Белия дом. Турската администрация, естествено си изкрава яда върху Макилдауни.

Официалният отговор на американската страна е бил както следва: „...Барзани носи титлата президент на кюрдския регион на Ирак. По тази причина, президентът Буш се е обръщал към него като към „президент".

Така се оформят двете „сюжетни линии" - Анкара заплашва, че политиката на САЩ спрямо кюрдите руши единството на Ирак.
От своя страна, американците в лицето на Макилдауни постоянно връщат топката в полето на турците, като им напомнят, че имат обща мисия в борбата с тероризма и че САЩ разглеждат Кюрдската работническа партия - РКК като терористична организация.

Пак във връзка със скандала около посещението на Барзани във Вашингтон, турският ежедневник „Джумхюриет" съобщава, че Нанси Макилдауни - Charge d"Affaires в посолството на САЩ в Анкара, е поставила особено ударение на поддържането на здрави връзки между Турция и Ирак.
Тя е заявила: „Всички съществуващи проблеми, в това число и тези, които са свързани с терористичната Кюрдска работническа партия, могат да бъдат решени само по този начин".

Изявлението е направено, докато Макилдауни говори пред репортери след посещение в Анадолската фондация за съвременно обучение.

Нанси Макилдауни заявява, че президентът Буш е приел Месуд Барзани през изминалата седмица и че той ясно е повторил позицията на САЩ за необходимостта да се предприемат действия срещу бунтовниците - „турски кюрди" от нелегалната организация Кюрдска работническа партия, обикновено наричана РКК.

Макилдауни информира журналистите, че Президентът Буш е заявил на Барзани, че Ирак трябва да остане демократична и федерална цялост и е поставил ударение на необходимостта от поддържане на здрави и положителни отношения между турция и Ирак.

Изявлението е направено в отговор на твърденията в някои турски среди, че САЩ „индиректно предлага защита на бунтовниците от турски Кюрдистан в Северен Ирак".

На 31 октомври 2005 г., Нанси Макилдауни още един път потвърждава убедеността на американското правителство, че е необходимо да се укрепват връзките и отношенията между Турция и САЩ, с оглед на намиране на решение на проблема с Кюрдската работническа паритя (РКК).

За да се тушира поне от части напрежението, възникнало около посещението на Барзани в САЩ, американците се опитват да вземат реванш чрез интензивни постъпки пред европейските съюзници за пресичане на дейността на привържениците на РКК на тяхна територия.

На 19 ноември 2005 г., турският ежедневник „Миллиет" съобщава, че коментирайки възникналите противоречия около злополучната телевизия Roj-TV, която предизвиква криза в отношенията между Турция и Дания, точно в навечерието на посещението на министър председателя Реджеп Тайип Ердоган в Копенхаген, Нанси Макилдауни е заявила, че САЩ продължават своите усилия да убедят страните - членки на ЕС, да спрат излъчванията на подобни телевизонни канали и да пресекат дейността на различните симпатизанти на Кюрдската работническа партия (РКК), които оказват финансова помощ на бунтуващите се в Турция кюрди.

На 15 февруари 2007 г. Нанси Макилдауни в качеството си на заместник ръководител на дипломатическата мисия на САЩ в Анкара, заявява, че очаква законът за признаването на геноцида над арменците по време на Първата световна война да бъде одобрен от Камарата на представителите в Конгреса.

Това признание тя прави по време на „почетна вечеря", дадена от нея на членове на турската Отечествена партия. Основната дискусия по време на вечерята е посветена на очакваните дискусии по закона за признаване на геноцида над арменците, които са насрочени за месец април, същата година.

Членовете на Отечествената партия направо заявяват, че приемането на внесения в Конгреса закон ще надигне крайно негативна реакция спрямо САЩ в Турция.

Нанси Макилдауни декларира, че „създалата се ситуация не трябва да се превръща в заплаха за двустранните отношения, докато САЩ и Турция полагат необходимите усилия за борба с терористичните организации, особено с Кюрдската работническа партия". Макилдауни не пропуска да заяви, че „турската помощ е необходима също и в Северен Ирак, където се очакват някои важни събития в близко бъдеще".

На 24 август 2007 г., в помощ на Нанси Макилдауни пристига специална мисия, начело със сенатора от Пенсилвания Арлин Спектър (Arlen Specter).

След като е информиран от Нанси Макилдауни по всички въпроси, свързани с Ирак, Кюрдската работническа партия (РКК) и скандалът около признаването на арменския геноцид, той провежда поредица от срещи с турски официални лица.

При срещата си  с представителя на турското външно министерство - Посланник Ерту Апакан, той е запознат с турските възражения срещу намерението на САЩ да признае геноцида над арменците, в частност срещу сенатската резолюция S. Res. 106 и резолюция H.R. 106.

Интересното в случая е, че Посланник Ерту Апакан се съгласява със създаването на смесена историческа комисия за разглеждане на въпроса.

В заключение би могло да се каже следното. Новият посланник в София е дама с огромен опит от действия в условия на криза, изискващи прилагането на т. нар. „кризисен PR".

Тя познава добре обществените отношения в една пост-съветска страна в преход - Азербайджан и отлично се ориентира в тънкостите на турската външна политика и дипломация.

Можем да сме сигурни, че изборът на Нанси Макилдауни за посланник в София, отразява както високата (напълно заслужено) оценка за работата й на предишните й назначения, така и очакването за сериозна динамика в отношенията между България и Турция.

Може да се предполага, че във Вашингтон смятат, че отношенията между натовските съюзници - България и Турция, позагубиха от енергията си през последните години.

Посещението на министър председателя Ердоган не опровергава тази теза.

Като се абстрахираме от действията на „Атака", трябва да признаем, че някои от най-важните договорености (най-вече за каскадата „Горна Арда") бяха почти импровизирани и договорени в последния момент.

Не е тайна и фактът, че в България постепенно се създава сериозно анти-турско лоби, от хора с най-различна политическа ориентация, което работи системно срещу приемането на Турция в ЕС. Това лоби има подкрепата на сериозни среди в Европа и е добре финансирано.

Безспорно, Нанси Макилдауни е и идеалният посредник между България и Турция в по-нататъшното изграждане на юго-източния фланг на НАТО и в синхронизирането на съюзническата им политика на Балканите.

Активизирането на тези отношения може да се търси в различни посоки, но най-вече в процеса на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.

В контекста на изричния ангажимент на американската администрация да подкрепя последователно членството на Турция в ЕС, няма съмнение, че назначаването на Нанси Макилдауни в София е изключително добра новина и за Анкара. Турците могат да са сигурни, че имат една добра приятелка на ключова позиция (и с голям инструментариум за влияние) в София.

Българите могат да са сигурни, че ще работят с изключително деликатен и компетентен партньор, познаващ „прелестите" и на пост-комунистическата реалност и на турския национализъм.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 11270254
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 36805
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930