Незаетите места за първокурсници в университетите се увеличават, най-голям е отливът от природо-математическите и педагогическите специалности, е резултатът от почти приключилата кандидатстудентска кампания 2008. На този фон висшите училища нямат намерение да закриват неатрактивни дисциплини и запазват непокътнат преподавателския си състав, показа проверка на "Дневник".

Поддържането на определен брой преподаватели на трудов договор е изискване за акредитацията на университетите, която се подновява периодично и без която те не могат да действат. Повечето ВУЗ в момента масово обявяват допълнителни класирания, защото държавната им субсидия зависи от броя на записаните студенти.

Според представители на висшите училища причина за отлива от специалности като математика, физика, химия, астрономия или биология са трудното следване и липсата на реализация след това. Експерти от министерството на образованието коментират, че е абсурдно да се мисли тези специалности да изчезнат, но ако планът за прием на студенти се обвърже с търсенето на пазара на труда, университетите ще могат по-реалистично да планират как да се развиват. Прогнозите са, че в противен случай тази тенденция ще доведе до самозакриване на нежеланите специалности в по-малките ВУЗ. Доказателство в тази посока е възраждането на инженерното обучение в отговор на глада за този вид специалисти. Техническият университет в София е едно от малкото висши училища, които попълниха местата си още на второ класиране.

За обвързване между приема на студенти и пазара на труда се говори отдавна. Досега обаче нито едно от необходимите действия - създаването на регистри в университетите за кариерата на възпитаниците им и свързване на информационната база на НОИ с тази на просветното министерство, за да се анализира реализацията на висшистите, не е направено.

Като основни причини за непопълнените бройки представителите на висшите училища посочват демографския срив, изразяващ се в намалелия брой кандидат-студенти и увеличения план за прием във ВУЗ. Последното е по идея на просветния министър Даниел Вълчев, според когото така ще се повиши конкуренцията между университетите и ще се откроят най-добрите, които да продължат да съществуват. Нито един от запитаните от "Дневник" представители на университетските ръководства не откри възможност за проблем в програмите на недолюбваните специалности или в начина на преподаване.

В Софийския университет "Св. Климент Охридски" отбелязват рекорд по недостиг на първокурсници. Повече от 550 места останаха свободни и след третото класиране (от общо над 4500), сред които за българска и руска филология, химия, биология и педагогически специалности. Това принуди най-стария в страната университет да обяви извънредно четвърто класиране. Етапите на прием в Медицинския университет в Пловдив достигнаха пет при традиционно три досега заради свободните места за медицина, дентална медицина и фармация, за които винаги е имало голяма конкуренция сред кандидатите.

"От години точните науки не са желани от кандидат-студентите, които залитат по икономическите и хуманитарните. Природо-математическите искат много учене, а реализацията е много трудна. Какво работи един химик?, коментира заместник-ректорът на Югозападния университет доц. Траян Попкочев. Ръководството на университета обмисля нови правила за прием чрез един кандидатстудентски изпит от типа на SAT с въпроси от всички изучавани в училище базови предмети. Така младежите няма да се фокусират върху една дисциплина, смята зам.-ректорът.

За промяна, но в посока към намаляване на броя на първокурсниците в нежеланите специалности, мислят в Шуменския университет. Там се очаква незапълнени да останат курсовете по физика, астрономия, математика. Зам.-ректорът доц. Димчо Станков смята , че университетите трябва вече да се съобразяват с възможностите си, когато определят броя на първокурсниците.

Около 200 свободни места от общо 3425 остават и във висшето училище с най-много кандидати - Университета за национално и световно стопанство. От тази година приемът там е по професионални направления, които обединяват няколко специалности. "Незапълнени са по-големите направления, защото са по-неясно формулирани. Не мога да ги разделя обаче на атрактивни и неатрактивни", каза заместник-ректорът на УНСС доц. Стати Статев.

За разлика от държавните частните университети почти нямат проблем с попълването на местата. При тях изпитите започват още в края на зимата и има по няколко сесии. "Правителството определя общия брой първокурсници за университета, но не ги разпределя по професионални направления. Затова намаляваме местата в неатрактивните дисциплини за сметка на тези, за които има кандидати", обясни заместник-ректорът на Бургаския свободен университет проф. Васил Янков. Висшето училище закрива специалностите, в които има по-малко от 30 студенти, но не съкращава преподаватели.

Частните ВУЗ залагат и на маркетинга в привличането на студенти, включително чрез формулировката на специалностите. Нов български университет например предлага обучение по науки за Земята, при което студентите имат възможност да специализират в областта на геотехнологиите и геоинженерството, екологията и опазването на околната среда. /Дневник

Знаем, че има повече места отколкото студенти.Затова сега университетите се борят ЗА НАС.Вместо обратното.Така че... блазе ни.
Още нещо, кой ще ти кандидатства педагогика?!Някой мазохист!Мисля, това е най-НЕпопулярната специалност.