Археологът проф. Георги Китов е починал преди около час в Старосел, съобщи кметът на община Хисаря Георги Пирянков. Предполагаема причина за смъртта е инфаркт, каза кметът на Хисаря.

Днес на гости са му били неговата съпруга и дъщеря му, които е изпратил в София около обяд. Професор Китов е смятал да закрие археологическия сезон на Старосел, където е работил по малка могила. 

 
Прочутият археолог и съпругата му Диана Димитрова, която също е археолог, заедно откриха уникалната погребална златна маска на Терес миналата година.


Георги Павлов Китов е български археолог и траколог. Роден е на 1 март 1943 в Дупница. Основно се занимава с откриването и проучване на археологически обекти от времето на Античността и Древна Тракия. Направил е множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в (Жаба могила) при Стрелча, религиозният комплекс - хероон край с. Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт ІІІ в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на ІV век пр. Хр., и много други. 

Завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1966 година. След това специализира история на изкуството в Ленинград от 1974 до 1975 година. Oт 1971 година работи като уредник в Археологическия музей и институт към БАН. През 1977 година той става доктор на историческите науки, а през 1990 година – старши научен сътрудник. От 1992 година е председател на Общото Събрание на Археологическия институт с музей при БАН. От 1995 година преподава като хоноруван доцент в Нов български университет. Основател е и ръководител от на археологическата експедиция ТЕМП, която създава през 1972 година.

През последната четвърт на 20 век е направил множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в Жаба могила при Стрелча, религиозният комплекс - хероон край с. Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт ІІІ в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на ІV век пр. Хр.
Автор е на над 200 статии и десетина студии върху историята, археологията и религията на траките. Някои от най – популярните му книги са Тракийското съкровище от Вълчитрън, издадена през 1978 година; Богатствата на тракийските владетели, издадена през 1992 година; Долината на тракийските царе, издадена през 2002 година; Гробницата на Севт ІІІ, издадена през 2004 година; Въведение в тракийската археология, със съавтор Даниела Агре, издадена през 2002 година.

"Случи се така, че археологията стана носител на добри вести за широка публика. Ние даваме радостни новини за разлика от това уви, което вие журналистите поднасяте всеки ден от първите си страници - убийства, грабежи, пожари, проститутки, трафиканти на оръжие...
Археологията се превърна от една суха, теоретична дисциплина, в обществена практика. Археологическите обекти и находки вече стават достояние на широката публика, превръщат се в икономически примамки. На тях се продават билети, сувенири, отваря се работа за много хора. А и за България се говори по света, имиджът на страната ни, придобит в продължение на десетки години, лека-полека се „избелва" благодарение и на археологията", казва в свое интервю за вестник "Труд" проф. Китов.

"Хората се радват на нашите открития, а аз се радвам повече от всички, защото се сбъдват някои мои мечти. Тъй като сме открили много неща, аз често казвам, че повече няма какво да открием, но моите сътрудници ме убеждават, че не е така. Слава богу, те се оказват прави и почти всяка година има на какво да се радваме като находки при проучванията, които правим", казва в друго свое интервю археологът.

В едно от последните си интервюта (29.08.2008 година) проф. Китов казва: -"След 10 години археологията ще бъде закрита. Ако иманярите продължават да действат със същите темпове, ще съсипят всичко. Те безнаказано обикалят тракийски, римски, византийски селища с металотърсачите си и събират всички монети. А чрез тях установяваме какви търговски връзки са имали хората. Ако няма монети, излиза, че там са живели идиоти, които не са познавали парите. Известни са ми две хубави гробници, на които са пробили покривите и са проникнали вътре."

"Ако не се вземат кардинални мерки на дължавно ниво, инвазията към българското културно наследство ще продължи. Дори в по- бедните държави - като Македония и Румъния, съществува държавна политика за археологията и популяризиране на нейните открития. По този начин Македония и Гърция ни лишиха от историята на Югозападна България. Съседите ни отвъд Дунава път обявиха гетите и даките за проторумънски племена. Сега гърците посягат към културата на траките, като искат да я обявят за своя. И успяват. Гръцкото Министерство на културата финансира разкопки в България, докато нашето културно ведомство не заделя средства за археология. Който не познава миналото, не е господар на настоящето, а който не е господар на настоящето – няма бъдеще", каза археологът в интервю за радио "Фокус"-Сливен през 2007 година. /Агенция Фокус

Георги Китов беше голям български археолог. Мир на праха му!

пред него и делото му.

Ще го запомня така гол- без потник, без фанелка и .. без гащи ...