Въпреки че България не търпи щети от финансовата криза, правителството има конкретни намерения и идеи как да стабилизира допълнително финансовият пазар у нас и да подкрепи икономическото развитие на страната. Това каза премиерът Сергей Станишев в Брюксел пред български журналисти в сряда. Той участва в срещата на върха на страните членки на ЕС, които трябва да обсъдят конкретни мерки срещу кризата на финансовите пазари.

Работата на българското правителство до момента е адекватна, българската банкова система остава стабилна, подчерта Станишев, но добави: "Ще предприемем и допълнителни мерки след консултация с Българската народна банка (БНБ) за стимулиране на междубанковото кредитиране, което е изключително важно за реалната икономика. Защото, ако не се отпускат кредити, няма средства за развитие на производство, за създаване на нови работни места."

В бюджета за следващата година трябва да се заложи още една стабилизираща мярка, смята Станишев. Според него тя е необходима, за да се наблегне върху публичните инвестиции – инфраструктура, различни важни проекти и т.н., които да действат като заместител на инвестициите от чужбина, ако продължи негативната тенденция в старите страни членки и отлив от инвеститори в нашата страна.

Този подход се налага поради още една причина, според премиера. "Европейската кохезионна политика е изключително бавна и тромава като механизми, което затруднява постигането на добри резултати за новите страни членки. Между различните етапи на реализация на един проект минава толкова време, че не се постига желаният ефект в нито един аспект", смята Станишев.

Според него няма необходимост у нас да се гарантират депозити до 100 хил. евро, каквото предложение вече излезе от Брюксел. С решението държавната гаранция да стане 100 хил. лева вече са защитени спестяванията на 99% от българските вложители.

Може обаче да се мисли за намаляване на задължителните резерви на банките, ако се появят признаци на напрежение на финансовите пазари и те станат предпазливи при отпускането на кредити, предположи премиерът. Намаляването на резервите е от компетенциите на БНБ.

По-рано през деня министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров предложи и вариант за изнасяне на част от разходите по Оперативна програма "Конкурентоспособност" за 2009 г., за да се компенсира свиването на ресурса, който ще предоставят банките, заради финансова криза.

"Идеята е да се засили финансирането през 2009 година, което означава отваряне на повече схеми по програмата през следващата година и осигуряване на повече финансов ресурс", обясни в сряда министърът при обявяването на две нови схеми по оперативната програма, управлявана от неговото ведомство.

Все пак той направи уговорката, че вариантът е краен и към него ще се премине, само ако бенефициентите остро се нуждаят от финансов ресурс и са съгласни да се предприеме тази стъпка.

По думите му залагането на такава възможност като мярка при засягане на българската икономика от финансовата криза може да се обсъди на следващото заседание на Комитета по наблюдение на еврофондовете и да се влезе в преговори с ЕС.

Вече бил воден разговор с вицепремиера по еврофондовете Меглена Плугчиева от догодина целият ресурс от 200 млн. евро от Европейския инвестиционен фонд за осигуряване на финансови ресурси за развитие на предприятията по линия на оперативната програма да бъде прехвърлен на дружество със специална инвестиционна цел и през новата Българска банка за развитие да се използва като кредитен ресурс. Целта е да се помогне на предприятията да преодолеят евентуалната стагнация при отпускането на заеми заради финансовата криза, каза министърът.

Размерът на оперативната програма е 1.162 млрд. евро.

До момента са сключени 299 договора по ОП "Конкурентноспособност" с общ бюджет близо 194 млн. лв., каза министърът.

В сряда той обяви старта на още две нови схеми - за технологична модернизация в малките и средните предприятия и за големите фирми. Стойността на всяка от схемите за безвъзмездно финансиране е 68.450 млн. лв.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 12 януари 2009 г.