Димитър Иванов, издател на вестник „Земя”, пред БНР


 Димитър Иванов



... Сега ще продължим с коментар на г-н Димитър Иванов, издателят на вестник „Земя”. Добър ден.
Добър ден.

Защото вие изследвате като човек, който е бил в живота на службите тези особени отношения, които има между един държавник или човек с власт, какъвто е Доган, несменяем почти във властта, мандатоносител с неговите най-близки хора, с които той работи и които представляват, както се изрази преди малко г-н Осман Октай, „ключът към останалия свят”. Какво ви напомня това, какви са вашите аналогии?
За съжаление, аз не разполагам с достатъчно информация, за да мога да гарантирам в дълбочина това нещастие, което се е случило, но така или иначе в хода на историческото развитие всяка една нация във всеки един период има свои лидери и тези лидери имат свои последователи. В случая по-новата наша история, характерна с авторитарни лидери, сме имали няколко случая, около които се завързват интриги, които обикновено стават обаче неизяснени за широката публика. В случая не зная, още един път изразявам съжаление за това, което се е случило, но ми напомня една ситуация преди около 20 години с един от приближените на Тодор Живков, тогавашният партиен и държавен ръководител на България, генерал Кашев, който се самоуби по неизвестни на пръв поглед причини, но всъщност беше ясно и се изясни, че е свързано с неговата работа, неговото сътрудничество с Живков. Напрежението, на което по принцип тези хора са подложени, големите отговорности, които се струпват върху тях, изработват едно чувство за особена чувствителност, за справедливост, едно чувство за търсене, ако не на отплата, поне на признание за голямото напрежение, в което живеят, големият кръг проблеми, които решават или покриват, отговорностите които не винаги са техни, а те ги поемат върху своите плещи.

Какво, според вас, причини разривът между Живков и Кашев?
Трудно ми е да кажа. Аз не съм бил пряк свидетел, но дотолкова, доколкото съм работил в тези структури на тогавашната Държавна сигурност (ДС), които имат поглед върху висшите етажи на властта, върху Живков и неговото обкръжение, мога да кажа, че на водачите, които имаше в обкръжението в семейството на Живков, главно свързани със сина му, с неговото обществено поведение, до момента недопустимо, всъщност доведоха до този разрив и Живков обвини Кашев за това, което се случва – за неудачите, най-общо казано, което Кашев не можеше да го преживее спокойно. Той го е възприел като една очевидна несправедливост спрямо него и тъй като е бил толкова емоционално, и фактически свързан с Живков, с неговото управление е предпочел да сложи край на живота си.

Но дори да е бил подтикнат към самоубийство, това не може да се докаже, това е трудно доказуемо. Имаше процес по този повод, нали така?
Да, имаше разследване на данни, заключения – в края на краищата самоубийството си е самоубийство. Още повече, че в случая аз не правя пряка аналогия с това, което се е случило с Ахмед Емин, аз просто напомням, че понякога в историята се получават такива неща.

Тоест, вие говорите за това, което представлява един феномен от гледна точка на товара, който ляга върху такива хора, които стоят най-близо до властника и...
Точно така...

 ...и те развиват покорство, което няма граници.
...чисто психологически механизъм, който в края на краищата... Има едни стойности, които се превръщат и стават по-ценни от самия живот, в случая. А доколкото си спомням и Емин, той беше изключително горд и честолюбив човек, възможно е при него да е проработил точно този психологически механизъм. 

Някои от коментарите свързват оставката на Иван Драшков, като заместник-началник на ДАНС, с тази смърт, тази кончина, защото - както казва един от коментарите – той вече е престанал да има гръб в службите?
Не, не бива така произволно да се говори. Случаят Драшков също е неприятен, също е с подобен механизъм, разбира се, не трагичен, но дълбоко в себе си аз съм убеден, че Драшков също се чувства несправедливо обиден. Човек, който дълги години е работил за националната сигурност, за българската държавност и изведнъж да си отиде по такъв начин, най-малкото неуважителен, което в известен смисъл той е и прав. 

Как вие разделяте лагерите, които доведоха до това или радикалността на Станишев да го освободи?
Не мога да преценя. Фактически, аз мисля, че в освобождаването на Драшков няма нищо, как да кажа, драматично. Всеки идва на работа в тези служби, работи известно време и след това си заминава. Още повече, че по принцип в тези служби не се работи за признание. Там се работи по идеи, по убеждение. В края на краищата, трябва да си малко романтик, трябва да си патриот, едни чувства, които вече, като че ли не присъстват в репертоара на българския държавен чиновник. И в този случай понеже Драшков беше такъв човек, поне в младите му години, откакто го помня, мисля че с основание се е почувствал засегнат обиден от отношението му към него.

Следователно, вие не давате ухо на тази информация, за разбогатяването на неговите близки?
Не, не давам ухо. Всъщност, брат му е дори по-голям от него, той си носи персонална отговорност за появяването, както и сина му, при който обаче не виждам нищо, как да кажа, укоримо до този момент от сделката, която е извършена с имота – от младия Иван Драшков. 

Може ли да се върнем отново към смъртта на Ахмед Емин и да кажем това, което изглежда – наблюдение ли е, ако не е тенденциозно, откритие на Осман Октай за запасите от авторитарност и страх, които витаят в партията, ръководена от Доган. На какво го отдавате?
Аз не съм слушам г-н Октай, тъй като нямам възможност да слушам радио „Хоризонт”...

Нищо, ето една реплика, която мога да цитирам...
Да, вие ми го разказахте. По принцип Октай е противник на Доган и той използва всякакви случаи в последните няколко години, откакто са се разделили, да търси кусури и негативни неща около него, но това, което е общоизвестно в края на краищата за политическите наблюдатели и изследователи е, че ДПС наистина е авторитарна партия. Тя е единствената с несменяем ръководител. Нейният председател Ахмед Доган е така да се каже доайенът сред българските политически лидери, партийни водачи в момента. Характерът на членската маса, характерът на идеологията на ДПС, дотолкова, доколкото може да твърдим, че има идеология за членската маса, а тя е най-либералната, навежда на мисълта за авторитаризъм и вероятно е така. А и самото поведение на Доган, а и на другите отговорни на изборна длъжност хора в ДПС показват, че Доган е човекът, който определя еднолично в хода на историята, така да се каже.

И ако говорим конкретно за нея, как това ще се отрази, тази загуба, върху действията по-нататък в коалицията? Два варианта има – ще се държи, като че ли нищо не се е случило, номер две – ще ускори излизането си от тази управляваща коалиция?
Доган винаги е изненадвал с поведението. В случая аз мисля, че той ще се държи по възможно най-естествения начин. Допускам, че за него това също е много тежка загуба. Просто той ще се държи като нормален човек. Ще страда, ще съжалява – ако се опитаме да правим аналог, навремето Живков сгреши като не позволи да се отиде на погребението на Кашев и всичко мина така, като че ли нищо не се е случило. Не, случило се е и то трябва да бъде естествено това, което ще последва. Мисля, че Доган този път ще се държи естествено.