Най-лесният начин да опишеш думата партньорство е "аз давам нещо, ти даваш нещо и двамата получаваме повече, отколкото сме вложили". Държавата и бизнесменът Георги Гергов са партньори в Пловдивския панаир от две години, но отношенията им не протичат точно по класическата схема. Частният предприемач, който се е нагърбил и с управлението на съвместното дружество, допринася основно с грандиозни идеи да произведе филиали на панаира из по-големи градове на страната, докато за държавата остава... да предоставя имоти за спорната цел.

Пътят към столицата

Първата задача е да се създаде странно звучащото нещо "Софийски пловдивски панаир". И, хоп, държавата, в лицето на транспортния министър Петър Мутафчиев и колегата му от Министерството на икономиката и енергетиката Петър Димитров, прави всичко възможно да осигури атрактивен имот. Става дума за 85 дка до летището в София. Идеята беше теренът да бъде предоставен от транспортното на икономическото министерство, което пък да го апортира в капитала на панаира (в който държавата държи малко над 50%). Засега не е много ясно нито колко струва имотът, нито какво ще даде Гергов (който контролира останалите 49%) насреща.

През последните седмици проектът на два пъти влиза в дневния ред на правителството, но точката беше изтегляна. Според правителствени източници вероятно на следващото заседание гласуването ще мине. В становищата си повечето ведомства подкрепят предложението. Въпреки че в документацията липсва обосновка за необходимостта от допълнителни изложбени площи в столицата.

Докато опитите да бъде прокарано прехвърлянето минат, Георги Гергов събрал част от персонала на панаира, обявил, че ще се занимава с филиала в София и неговата оперативна работа по изложението в Пловдив ще поемат синовете му, съобщиха източници от панаира. До редакционното приключване на броя Георги Гергов не отговаряше на мобилния си телефон. От офиса му поясниха, че не знаят идеята да е одобрена и е още рано да се правят коментари.

Да искаш да даваш

На откриването на пролетния панаир в Пловдив министърът на икономиката Петър Димитров обяви, че изложението ще има поделения в София, Варна и други градове, като "държавата ще осигури терени, а изграждането им ще е в ръцете на частния бизнес". По думите му парцелите вероятно ще бъдат апортирани от държавата в панаира, като по този начин се увеличи капиталът на дружеството.

След това министърът поиска терена край летище София от колегата си Петър Мутафчиев, въпреки че не представи идеен проект за бъдещите сгради върху държавните терени, нито пък беше дадено обяснение защо, преди да бъде модернизиран и напълно натоварен, панаирът в Пловдив бива клониран в други градове. Спорен е и въпросът дали изложбените площи в София са достатъчни, но дори да е така, няма причина министерствата да инвестират в проект и да предоставят терени, защото това би могло да се изтълкува като държавна помощ. По-прозрачно и изгодно щеше да е, ако наистина администрацията смята, че София има нужда от панаир, да обяви търг сред всички заинтересувани инвеститори. По първоначални изчисления на брокери на недвижими имоти през пролетта теренът би трябвало да струва минимум 30 млн. евро. Най-смелите оценки достигат и 60 млн. евро, каза правителствен източник.

В мотивите си за прехвърлянето министърът на транспорта Петър Мутафчиев отбелязва, че във ведомството му е постъпило искане от Петър Димитров терен с площ 85 934 кв.м в "Летищен комплекс София" да му бъде предоставен за изпълнението на инвестиционни проекти. Имотът е собственост на държавното дружество "Летище София". "В териториално-устройствено отношение предназначението на имота е за "администрация, търговия и обслужване", като ведомството му ще развива съвместни проекти с частни инвеститори именно с такава цел", отбелязва в доклада си до правителството Мутафчиев.

Първият опит да се осъществи прехвърлянето се провали, защото трябваше съгласие от Европейската инвестиционна банка, която финансира проекта за разширението на летището. Министър Мутафчиев обаче уверил банката, че трансферът не би лишил летищния комплекс от привлекателност, защото "в момента "Летище София" не получава приходи от терена и не възнамерява да извършва строителство поради липса на финансиране".

Опитът имотът да попадне в в ръцете на Пловдивския панаир срещнал съпротива и от администрацията на Министерския съвет, откъдето обявили, че в доклада липсват ясни и убедителни мотиви за прехвърлянето на имота. "Единствено обосновано е твърдението, че въпросният имот е загубил публичния си характер, поради което е целесъобразно да бъде преобразуван в частна държавна собственост и да бъде продаден, като средствата от продажбата му се използват за финансиране на обекти на жп инфраструктурата, включително и за покриване на разходи по отчуждителни процедури", отбелязват в становището си оттам. По време на съгласувателната процедура част от министерствата настояли към проекта да се приложи скица на имота. От нея обаче станало видно, че теренът е отреден за паркова среда в зоната на новата сграда на пътническия терминал на летище София. Затова съвместните инвестиционни проекти с частни инвеститори са незаконосъобразни и нецелесъобразни без одобрение от Столична община.

Панаир под крилото на самолета

Така в крайна сметка се оказва, че по прехвърлянето трябва да се произнесе главният архитект на София Петър Диков, който дал отрицателно становище. Според него в общия градоустройствен план посочените терени са предвидени за транспортна инфраструктура - улици, пътища, летища и това предназначение няма да се променя.

Освен това през имота преминава трасето на аварийния обход на пистите и цялата територия на летището, който е на специална поддръжка и охрана. "Отреждането на парцела за администрация, търговия и т.н. трябва да е функционално свързано с дейностите, обслужващи летището, иначе сериозно ще се компрометира работата, обслужването и охраната в района", каза пред "Капитал" Диков. По думите му в своето становище той обърнал внимание, че застрояването на тази територия ще бъде проблем за аерогарата след време. "Терминалите не са оразмерени за сериозен брой полети и ако държавата и общината искат да ги разширяват, ще се окаже, че нямат резервни терени", смята той.

За да потули несъгласието на столичния архитект, министър Петър Мутафчиев поискал допълнителен доклад от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна агенция", която е на негово пряко подчинение. Директорът й Захари Алексиев е "измъкнал" проекта от аварийния обход на пистите. Според него пътят е в непосредствена близост до оградата, но не попада в границите на имота. Въпреки това той препоръчва да бъдат наложени някои ограничения, ако земята не се ползва от летището.

Протестите и обясненията няма да попречат на прехвърлянето на терена и е само въпрос на време правителството да го подкрепи, твърди източник от изпълнителната власт. Всъщност това няма да е първото спорно решение около панаира. В края на 2006 г. правителството без търг и конкурс подари на Георги Гергов (чрез смесеното дружество с пловдивската община "Пълдин туринвест") 49% от акциите на дружеството и директорския пост на панаира. Малко след това изложението "получи" за дейността си и почивна станция в Златни пясъци. В края на миналата година Гергов отправи към държавата три предложения, според които тя трябва да участва в увеличение на капитала на изложението с пари или терени или да намали дела си. В крайна сметка икономическото министерство се съгласи да предостави терени. През пролетта на тази година Гергов обяви, че "Пълдин туринвест" ще участва в увеличението не с пари, а с 300 декара общинска земя в Пловдив. По-късно пред "Капитал" той обяви, че все още е рано за конкретни ангажименти.

Глобеният панаир Пловдивският панаир беше глобен с общо 300 хил. лв. за две нарушения на антимонополното законодателство по жалба на партньор на панаира Grande Region (който обединява фирми от Белгия, Германия, Франция и Люксембург) и Асоциацията за панаирни и изложбени услуги. Сигналът до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) беше подаден през юли 2007 г. и се отнасяше за злоупотреба с господстващо положение. Впоследствие Grande Region се споразумя с панаира и оттегли жалбата си. Основният проблем са две такси (за изграждане и за одобрение на архитектурен план), които панаирът събира само от външните строители на щандове и които през миналата година са му донесли минимум 2 млн. лв. приходи. Така изграждането на щандове се оскъпява много за външни фирми и панаирът ги прави сам. Според данните за пазарния му дял в услугата "изграждане на изложбени конструкции" панаирът има пазарен дял от 51 до 55.5% и тенденцията е той да нараства. Другият проблем е ненавременното обявяване и увеличаване на таксите за участие в есенното изложение. От "Международен панаир Пловдив" обявиха, че ще обжалват решението във Върховния административен съд. /Капитал